Една малка книжарничка в квартал „Лозенец“ днес отвори малко по-късно. На всеки се случва, а и това си е работа на книжаря – когато си иска, тогава ще отваря. Спуснатите решетки пред витрината, на която пише „Книжарница – Ксерокс“, обаче изиграха ролята на онова единствено размахване на крилете в т.нар. ефект на пеперудата.

Нормалният трудов ритъм в едно помещение на стотина метра от книжарничката рязко се промени. Хората станаха изведнъж повече, нервите им се опънаха повече от обичайното, а свършената работа стана по-малко. По какъв начин стаичката за издаване на документи за самоличност в IV-о РПУ в София зависи от книжарничката ли?

Ето я цялата история:

Подаваме заявление за издаване на паспорт на детето, защото предишният е с изтекъл срок. Двама родители, две лични карти, удостоверение за раждане. Всичко е налично.

„Дайте копие от акта за раждане. - Ами, нямаме копие. Вижте оригинала. - Отсреща има книжарница, снимайте го и се върнете“.

Оглеждам наоколо и по стените на стаичката наистина има информационно ценни бележки, като например „Тук не е ксерокс“, както и списък с изискванията за издаване на паспорт на дете и да, там наистина пише „Копие от удостоверението за раждане“.

Времето е хубаво, книжарницата е на стотина метра. Защо да не се разходи човек. Оказва се обаче, че работното време започва след 30 минути. Нищо работа, че закъде да бързат работещи хора в понеделник сутрин.

Времето може и да е хубаво, но минава. Така работното време на книжарничката вече би трябвало да е започнало, но всъщност не е започнало. Решетката остава спусната.

Първи опит. С добро.

„Книжарницата не е отворила, не можете ли тук да го снимате някъде, че става много късно и взаимно си губим времето? - Не може!“

Времето все още е слънчево. Втори оглед на квартала, но за съжаление нито в „Плод зеленчука“, нито в „Германски стоки на български цени“ разполагат с копирна машина.

Втори опит. С по-малко добро.

„Нямаме време да обикаляме града и да търсим ксерокс. Намерете си тук в РПУ-то машина и да свършим работа. - Няма как да стане, елате друг път. Следващия, моля. - Ние пък оставаме тук, докато не приемете документите. Извикайте, ако трябва, и началника на РПУ-то“.

Глас от съседното гише:

„Ама, господине, това са изисквания на Закона за българските лични документи. - Ама и ксерокопието ли е изискване на закона? - Да, разбира се. - Няма такова нещо. - Има! - Няма! - Има! - Няма! - Има!...“

Така работата в стаичката бе преустановена. Клиентите ставаха все повече, а служителките се отделиха за кратък консилиум зад една врата. След няколко минути излязоха с решение:

„Напишете на гърба на заявлението, че се задължавате в тридневен срок да предоставите копие от акта за раждане и ще приемем документите“.

На фона на всичко останало, тази оферта изглеждаше изключително приемлива, макар че е също толкова нелогична и незаконна, както и изискването за носене на някакви листове с копия на документи, които МВР може да си погледне, когато си поиска.

Защо действията на служителите на МВР са незаконни:

Административнопроцесуален кодекс:

Чл. 36. (4) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях или при друг орган, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство.

И още един текст:

Чл. 305. Който не изпълни друго административнопроцесуално задължение, произтичащо от този кодекс, се наказва с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Принципът, че държавата не може да изисква от гражданите документи, които сама може да си набави, е в основата на провежданата от правителството административна реформа. Освобождаването на българите от този бюрократичен произвол е и основна цел на електронното правителство.

На хартия от 1 април тази година държавата няма право да изисква всевъзможни документи от нас, ако може да си ги набави и сама. Описаната случка от т.нар. паспортно обаче е напълно реална. Напълно реално е изискването на всевъзможни ксерокопия в държавни и общински ведомства.

След като е приело законовата рамка, правителството трябва да направи преглед и на всичките си институции и институцийки, на всички наредби и наредбички, на всички вътрешни правила, произволно написани и залепени по стените от по-малки или по-големи началници.

Дотогава администрациите могат да залепят още една бележка на гишетата: „Ако книжарницата отсреща не е отворена, то ние сме в санитарен полуден“.

П.П. А ако толкова много на някого му се иска да си има хартиено копие от удостоверението за раждане на детето ми, да си купи копирна машина и да си го снима. Платената такса от 20 лева + 3 лева за банката, със сигурност ще покрият този разход.