За много австрийци откритията на историчката на кулинарията Сабине Фльоклмюлер вероятно ще се окажат трудни за преглъщане. Според нея виенският шницел всъщност бил германски.

Историята на виенския шницел е свързана с Австрия така, както Моцарт или тортата „Захер“. Сега се оказва обаче, чекорените му са в Германия. Исторически готварски книги показват, че панирани месни ястия са били познати северно от Алпите още преди шницелът да се превърне в австрийско национално ястие.

Председателката на австрийското сдружение за историческа хранителна култура е проучила готварски книги, сборници с рецепти и исторически източници от няколко столетия.

Първи сведения още от 1691 г.

Резултатът: сведения за техниката на паниране има още в „Пълната нюрнбергска готварска книга“ от 1691 г., съобщава „Ди Пресе“. В нея са описани ястия с птиче месо и риба, които се овалват в смес от галета и брашно и след това се пържат в свинска мас. За шницели тогава все още не се говори, но основният принцип вече е съществувал.

Още по-интересно става около 100 години по-късно. В „Нов лексикон на френското, саксонското, австрийското и бохемското готварско изкуство“ от 1785 г. се появяват различни рецепти за т.нар. карбонади – пържоли или котлети.

При тях се забелязва съществена разлика: германските карбонади са поливани с масло, панирани с галета и след това пържени, докато австрийските не са. Те са били сервирани или заливани с телешки бульон.

За изследователката Сабине Фльоклмюлер това е важна следа. Така комбинацията от месо и панировка се появява именно в германски рецепти, докато сходните австрийски ястия по това време са били приготвяни по различен начин.

Рецепта от баварска готвачка

Според историчката първият виенски шницел в познатия ни днес вид е дело на баварската готвачка Анна Мария Нойдека. Тя работела в бохемските курортни градове Карлсбад и Франценсбад и описала рецептата си през 1831 г.

Във виенска готварска книга „Виенски шницел“ се появява за първи път чак през 1886 г.