София вече има бюджет за 2026 г. - само три месеца преди края на самата година. Столичният общински съвет (СОС) прие в четвъртък финансовата рамка от около 1,54 млрд. евро с 49 гласа "за", 6 "против" и 3 "въздържал се".

Подкрепата дойде от ПП-ДБ, ГЕРБ, "Спаси София" и БСП. Против гласуваха представители на "Възраждане" и "Синя София".

Късното приемане на бюджета е следствие от забавянето на държавния бюджет, с който общинските разчети са обвързани. Държавният бюджет беше обнародван едва в края на юли. Междувременно СОС вече беше одобрил капиталова програма и временна финансова рамка, за да не бъде блокирано изпълнението на общинските проекти. Столичната община определя окончателния бюджет като най-големия досега - с около 5% над този за 2025 г.

Близо 300,5 млн. евро, или около една пета от общата рамка, са за капиталови разходи. От тях 240,3 млн. евро са бюджетни средства, а 60,2 млн. евро идват от европейски и международни програми.

Основните направления остават познати - образование, транспорт, пътна инфраструктура и градска среда. Сред големите инвестиционни обекти са разширението на метрото, бул. "Копенхаген" и други дългогодишни инфраструктурни проекти.

Зам.-кметът по финансите Георги Клисурски обяви, че над 91% от проектите в капиталовата програма вече са в напреднала фаза. При подготовката ѝ общината е дала предимство на преходни обекти, проекти с подписани договори и такива с напреднали процедури за избор на изпълнител.

615 млн. евро собствени приходи

Прогнозата за собствените бюджетни приходи на София е близо 615 млн. евро. От тях 340,9 млн. евро трябва да дойдат от данъци, а около 274 млн. евро - от неданъчни приходи.

Най-големият данъчен приход се очаква от облагането при възмездно придобиване на имущество и дарения - 185,2 млн. евро. От данъка върху недвижимите имоти са заложени около 80 млн. евро, а от данъка върху превозните средства - 68 млн. евро.

Така приходите на София остават в значителна степен зависими от имотите и активността на пазара на недвижими имоти.

Столичната община посочва, че собствените ѝ приходи са с около 10% над планираните за 2025 г., без през тази година да са увеличавани местните данъци и такси.

300 млн. евро за инвестиции

Капиталовата програма е за 300,5 млн. евро. За изграждане и ремонт на уличната мрежа са предвидени 51,1 млн. евро, като почти 14 млн. евро са заемни средства от Европейската инвестиционна банка. За нови и ремонтирани тротоари във всички райони са заложени 11,9 млн. евро, а за велоалеи - 1,4 млн. евро.

За новия участък на бул. "Копенхаген" между "Самоковско шосе" и "Александър Малинов" са предвидени 6,86 млн. евро. За текущи ремонти на улици и подлези има отделно 31,2 млн. евро.

Инвестициите във ВиК инфраструктура са 11,9 млн. евро. От тях 5,4 млн. евро са предназначени за реверсивната връзка между системите "Бели Искър" и "Искър" чрез Малобучинския водопровод и помпена станция "Бъкстон".

За придобиване на имоти, необходими за инвестиционни проекти, са предвидени 3,43 млн. евро, а инициативата "Граждански бюджет на София" получава 2 млн. евро.

Образованието остава най-голямото перо

Образованието е най-голямото разходно направление в бюджета. За текущата работа на училища, детски градини и свързаните с тях дейности са предвидени 559,7 млн. евро.

Други 41,35 млн. евро бюджетни средства са предназначени за строителство и основни ремонти.

От тях около 22 млн. евро са за нови сгради, разширения и ремонти на детски градини, а 15,9 млн. евро - за училищни корпуси, спортни зали и ремонти.

Сред по-големите проекти са нова детска градина за 12 групи в "Обеля 1", градина за осем групи в "Разсадника", нова сграда на ДГ 8 в "Красно село", както и нови или разширени детски заведения в "Славия", "Дружба 1", Негован, Кокаляне и Кривина.

При училищата са заложени 4,55 млн. евро за новата сграда с физкултурен салон за 142-ро ОУ и 203-та ПЕГ, а за 73-то СУ - 3,23 млн. евро за нов корпус, спортен салон и преустройство.

Близо 60 млн. евро за разширението на метрото

Метрото остава водещият транспортен инвестиционен проект.

За участъка на третата линия от ул. "Шипка" през "Гео Милев" и "Слатина" до района на "Арена Армеец", София Тех Парк и бул. "Цариградско шосе" са заложени 58,4 млн. евро от заем от Европейската инвестиционна банка.

По трамвайната инфраструктура един от основните обекти е реконструкцията по бул. "Княгиня Мария Луиза" между "Опълченска" и "Козлодуй". За релсовия път, контактната мрежа и пътните платна са предвидени 5,5 млн. евро.

Общината планира и покупки на автобуси. В бюджета има 2,4 млн. евро за 20 дванадесетметрови автобуса и 3,6 млн. евро за 42 съчленени нископодови автобуса. За достъпа до Витоша са включени 13 туристически автобуса за 2 млн. евро.

Текущото финансиране на градския транспорт е 110,1 млн. евро. От тях 83,3 млн. евро са компенсации за операторите по договорите за обществен превоз, а 24,3 млн. евро са за частта на общината от преференциалните карти.

149 млн. евро от такса смет

София очаква 149,3 млн. евро приходи от такса битови отпадъци.

За дейност "Чистота" са заложени 103,7 млн. евро текущи разходи, включително 85,2 млн. евро за договорите за почистване и 10,2 млн. евро за междублоковите пространства.

Други 33,9 млн. евро са за текущото управление и третиране на отпадъците.

Темата предизвика и въпроси при гласуването. Ваня Григорова, която беше сред въздържалите се, поиска информация за разходите на завода за третиране на отпадъци, плащанията за превозване на RDF гориво до циментови заводи и бъдещата трета фаза на предприятието. Според предоставената информация тя не е получила отговор по време на заседанието.

Терзиев: Парите пак са ограничени

Кметът Васил Терзиев призна след гласуването, че рекордният размер на бюджета не означава, че София разполага с достатъчно средства за всички необходими инвестиции.

"Понеже казах думата рекорден, едно от предизвикателствата е, че колкото и да е рекорден, парите пак са сравнително ограничени за всичко, което искам да направим за София", каза той.

Терзиев направи и сравнение с други европейски столици:

"Няма как да станем нито Виена, нито Копенхаген, нито Осло, когато техните бюджети на глава от населението са 10-12 пъти по-високи. За нас големият разговор остава приоритизацията и максимална отчетност и ефективност за всеки един проект. Голямата тема е какво може да направим за града."

Според него съществената работа вече трябва да се насочи към бюджета за 2027 г. Администрацията възнамерява по-рано да представи на общинските съветници финансовата рамка, основните политики и проектите за следващата година.

Поглед към 2027 г. и по-високите данъчни оценки

А следващият бюджет може да изглежда различно и от приходната страна.

Зам.-кметът Георги Клисурски припомни, че по предложение на управляващите от ПБ, в основата на разчетите за 2027 г. се очаква увеличение на данъчните оценки на имотите до 33%, а през 2028 и 2029 г. - последващи увеличения до 35%.

Промяната все още не е приета, но Столичната община вече прави предварителни сметки за ефекта ѝ.

"През 2027 г. общината очаква около 25 млн. евро повече собствени приходи в резултат на промените", заяви Клисурски.

Той предупреди, че гражданите могат да очакват и по-високи плащания при покупки, продажби и дарения на недвижими имоти, тъй като местните данъци при тези сделки са свързани и с данъчната оценка.

Точният приход не може да бъде изчислен предварително, защото ще зависи и от пазара на недвижими имоти, броя на сделките и стойността им.

"Допълнителните приходи, които ще постъпят в общинския бюджет, ще бъдат насочени към нуждите на града, сред които детски градини, училища, транспорт, градска среда и зелената система", каза Клисурски.

Бонев: 2027 г. ще е истински важната

Лидерът на "Спаси София" Борис Бонев обясни, че формацията му се е колебала дали да подкрепи бюджета за 2026 г. Един от аргументите е, че при оставащи само три месеца до края на годината практически няма време за започването на значими нови проекти.

Според него истински важен ще бъде бюджетът за 2027 г.

Бонев очерта три фактора, които ще влияят върху него - очакваното повишаване на данъчните оценки, спадът на приходите, свързани със сделки с недвижими имоти, и започването на усвояването на най-големия инвестиционен заем в историята на София.

Столичният общински съвет вече разреши на общината да изтегли заем до 367 млн. евро. Средствата трябва да бъдат използвани за около 300 нови превозни средства за градския транспорт и за инфраструктурни проекти.

"Очакванията са да се повишат данъчните оценки, като само това ще има сериозен нетен ефект върху повишаването на приходите на общината", каза Бонев.

"Спаси София" ще настоява през следващата година да бъдат предвидени средства за възстановяването на пл. "Св. Неделя", Централната минерална баня и проектирането на лифтове към Витоша.

Бонев призова още през октомври кметът и администрацията да започнат разговори с общинските съветници и районните кметове за приоритетите през 2027 г.

"Трябва да знаем ще има ли големи визионерски проекти или отново и последният бюджет за този мандат ще бъде "сбор от множество на брой малки проектчета". За нас липсват по-цялостна дългосрочна визия и проекти, с които градът ни да се гордее", каза той.

Така приетият едва в края на септември бюджет за 2026 г. до голяма степен финализира вече започнати и договорени дейности. По-същественият политически и финансов спор се премества към 2027 г. - когато София ще трябва да решава едновременно как да използва рекордния инвестиционен заем, кои големи проекти да финансира и как евентуалното увеличение на данъчните оценки ще се отрази както върху приходите на общината, така и върху плащанията на гражданите.