Повечето деца в един или друг момент са чували от родителите си заплахата, че ако не слушат, ще им се случи нещо лошо. Сираците Бодлер обаче нямат родители, които да ги предупреждават – те са ги загубили в трагичния пожар, изпепелил дома им. И това далеч не е единственото нещастие, което ги спохожда. Вайълет, Клаус и Съни са умни, добри и талантливи деца, които определено не заслужават нелеката си съдба, изпълнена със злополуки, беди и злочестини. Те не просто губят родителите си, но скоро след това успяват да си спечелят опасен враг – граф Олаф, далечен техен родственик и безскрупулен злодей, който ги преследва неотлъчно и крои план след план, за да се добере до наследството им.

Така започва злополучният разказ за премеждията на бодлерчетата, в който щастието е рядкост, бедите са ежедневие, а щастливият край е недостижим мираж. Тъкмо тази несправедлива съдба се заклева да разкаже на общността остроумният разказвач Лемъни Сникет в своите тринайсет книги, като иронично предупреждава всеки читател, решил да го последва в това злополучно пътешествие, че го прави изцяло на своя отговорност.

Нещастното начало (както неслучайно е заглавието и на първата книга от поредицата) на злополучното приключение на децата Бодлер е белязано от вестта за смъртта на родителите им и настаняването им при граф Олаф. След като децата разобличават пъкления план на злодея и успяват да се измъкнат от лапите му невредими, те са поверени на нов настойник. След това започва трагичният цикъл, в който всяка следваща книга отвежда бодлерчетата при нов познат или далечен роднина на покойните им родители, а с предишния настойник неизменно се случва нещо – или граф Олаф успява да го саботира, или самият той отказва да приеме децата. Така на сираците им се налага да се отървават от вивариума с влечуги на чичо Монти, да се спасяват от опасно надвисналата над езеро къща на леля Джоузефин, да се измъкват от дъскорезница „Щастливец“ и да преживеят изпитанията в пансиона „Пруфрок“. За щастие (голяма рядкост в техния живот), тримата винаги могат да разчитат един на друг, на своята досетливост, ум и бързи реакции, както и на необикновените си таланти: чудноватите изобретения на Вайълет, гениалния ум на Клаус и възхитително острите зъбки на Съни.

В шестата книга – „Абсурдният асансьор“, която за първи път излиза на българския пазар през септември 2026 година с логото на издателство Benitorial, сираците Бодлер затъват все по-дълбоко в своето нещастие, а животът им става още по-мрачен. И то не само в преносен, но и в съвсем буквален смисъл. Този път Вайълет, Клаус и Съни се отправят към „Мрак Авеню“, където в огромен мезонет живее новият им настойник Джером Мизерни със съпругата си Есме. За щастие, животът при Джером не се оказва чак толкова мизерен, колкото подсказва името му. Той всъщност е добър и мил човек, но има един съществен недостатък – твърде неконфликтен е, за да се противопостави на съпругата си, което води до безмерни неприятности за сираците.

Така поредното злощастно приключение на бодлерчетата започва с изкачването на неопределен брой стълби, защото асансьор, противно на очакванията, липсва. Този злополучен епизод се развива в един лабиринтообразен мезонет, където зад всеки ъгъл се крие нова тайна, неприятна изненада или поредната беда. Тримата Бодлер ще се срещнат със стари познайници, които ще трябва да избавят от сполетялото ги нещастие. И разбира се, отново ще видим граф Олаф, който за пореден път се е захванал със задачата да осуети плановете на бодлерчетата със своите лукави кроежи, а децата ще разчитат на своята съобразителност, находчивост и способности, за да го надхитрят.

Шестата книга, подобно на предходните пет, запазва специфичния стил на Лемъни Сникет, който превръща поредицата в истински феномен. Играта на думи, черният хумор и ироничният поглед към най-мрачните човешки ситуации отново са неразделна част от историята. Сникет майсторски изгражда характерната готическа атмосфера на почти тотална безнадеждност, като още в началото ни предупреждава, че поредното приключение на бодлерчетата и този път ще завърши злополучно. Но разбира се, не разкрива как ще се стигне до това нещастие и така успява да държи читателя на тръни, въпреки че вече е издал част от финала.

Любопитното в „Абсурдният асансьор“ е, че все пак познатата формула от предходните книги започва леко да се променя. Тук липсва очевидна заплаха, която в предишните части на поредицата се появява още с пристигането на бодлерчетата в новия им дом. Вместо това сградата на „Мрак Авеню“ е изпълнена с чудати, необичайни и подвеждащи предмети и проходи, които не са непременно ужасяващи. Това обаче още повече напряга читателя, който вече знае, че историята ще завърши злополучно и че всичко, което му се представя като безопасно и безобидно, всъщност може да е част от една голяма измама. Подобно на абсурдния асансьор, който се оказва не толкова асансьор, колкото обикновена асансьорна шахта, и самата книга непрекъснато си играе с очакванията ни – похват, който Лемъни Сникет използва изключително умело.

Великолепната атмосфера и огромната отдаденост на феновете към света, създаден от Сникет, превръщат „Поредица от злополучия“ в история, която неизбежно намира път и към екрана. Книгите за сираците Бодлер са екранизирани цели два пъти. Първите три части от поредицата оживяват на големия екран във филмовия блокбъстър от 2004 година с участието на Джим Кери, Джъд Лоу и Мерил Стрийп. А през 2017 година цялата поредица се пренася на малкия екран в едноименния сериал на стрийминг гиганта Netflix, където в ролята на страховития граф Олаф влиза Нийл Патрик Харис. И двете адаптации успяват да уловят мрачния, нещастен и неповторимо злополучен дух на книгите. Защото, както и в оригиналната история, щастието е краткотрайно, нещастията дебнат зад всеки ъгъл, а добрият край не е гарантиран. Даже точно обратното…

Ако роднините на Лемъни Сникет бяха живи, щяха да го опишат като изтъкнат учен, ценител аматьор и чистопробен джентълмен. За съжаление, напоследък това описание беше поставено на изпитание, макар че издателство „Харпър Колинс“ продължава да подкрепя проучванията му и текстовете му върху живота на сираците Бодлер.

Брет Хелкуист е роден в Гонадо, щата Аризона, израснал е в Орем, щата Юта, и сега живее в град Ню Йорк. Завършва университета „Бригам Йънг“ с бакалавърска степен по изящни изкуства и оттогава работи като илюстратор. Негови творби са публикувани в много издания, сред които детското списание „Крикет“ и вестник „Ню Йорк Таймс“.

* * *

Из „Абсурдният асансьор“ от Лемъни Сникет

Снимка Benitorial

На Беатрис –
когато се срещнахме,
моят живот започна.
Скоро след това твоят приключи.

Първа глава

Книгата, която в момента държите с двете си ръце – ако приемем, че действително я държите и че имате само две ръце, – е една от двете книги на света, които ще ви покажат разликата между думата „притеснен“ и думата „разтревожен“. Втората, разбира се, е тълковният речник, и на ваше място бих предпочел да чета него.

Подобно на настоящата книга, речникът ще ви осведоми, че „притеснен“ означава „обезпокоен за нещо“ – може да се притесните например, ако за десерт ви поднесат сливов сладолед и вие се обезпокоите, че ще е ужасен на вкус. Думата „разтревожен“, от друга страна, означава „угрижен поради смущаваща неизвестност“ – чувство, което вероятно ще ви сполети, ако за десерт ви поднесат жив алигатор, тъй като тогава ще се угрижите от смущаващата неизвестност на това дали вие ще изядете десерта, или той вас. За разлика от настоящата книга обаче, речникът коментира и думи, които са значително по-приятни за тълкуване. Там например ще откриете думата „мехурче“, думите „паун“ и „ваканция“, както и думите „екзекуцията“, „на“, „автора“, „е“ и „отменена“, които от своя страна образуват едно неизменно галещо ухото изречение. Така че, ако държахте в ръце речника, а не настоящата книга, можехте преспокойно да пропуснете разделите относно „притеснен“ и „разтревожен“ и да почетете за неща, които няма да ви държат будни посред нощ, нито да ви карат да си скубете косите и да се обливате в сълзи.

Настоящата книга обаче не е тълковният речник и ако пренебрегнете частите ѝ, в които някой е притеснен и разтревожен, ще пропуснете най-приятните страници от разказаната история. Никъде няма да откриете думите „мехурче“, „паун“ и „ваканция“, нито пък – за мое съжаление – и най-далечен намек за отменена екзекуция. Съжалявам да ви го кажа, но вместо тях ще се натъкнете на думите „скръб“, „отчаяние“ и „злочест“, както и на фразите „тъмни коридори“, „маскираният Граф Олаф“ и „сираците Бодлер се бяха оказали в капан“, както и на още куп подбрани неприятни думи и фрази, които нямам сили да напиша тук. Накратко, зачетете ли речника, най-много да се притесните, че ще се окаже ужасно скучен, но подхванете ли настоящата книга, ще ви обземе тревога, тъй като ще се угрижите от смущаващата неизвестност, пред която ще се изправят сираците Бодлер. Затова на ваше място веднага бих захвърлил книгата с моите две или повече ръце и бих се сгушил удобно в компанията на речника, защото в противен случай няма как да пропуснете неприятните думи, които се налага да използвам, за да разкажа всички злополучия в историята.

– Предполагам, че сте притеснени – каза господин По. Той беше банкер, натоварен с грижата за сираците Бодлер, след като родителите им бяха загинали в ужасен пожар. С болка на сърце ви споделям, че до момента господин По не се справяше никак добре с тази задача, и бодлерчетата вече бяха разбрали, че единственото, за което можеха да разчитат на него, беше наличието на постоянната му кашлица. Естествено, и сега, още щом довърши изречението си, банкерът извади бялата си носна кърпичка и се закашля в нея.

Мерналото се пред очите им парче бял памучен плат всъщност беше единственото, което сираците Бодлер можеха да различат край себе си в момента. Вайълет, Клаус и Съни заедно с господин По се бяха изправили пред огромна кооперация с безброй апартаменти на „Мрак Авеню“ – улица в един от най-луксозните квартали в града. Въпреки че беше само на няколко преки от мястото, където преди се намираше имението на семейство Бодлер, трите деца никога не бяха идвали насам и бяха решили, че думата „Мрак“ в името ѝ е просто дума, точно както ако една улица се казва „Джордж Вашингтон“, това съвсем не означава, че истинският Джордж Вашингтон живее там, както и наименованието на Шеста улица не значи, че въпросната улица е разделена на шест части. През онзи следобед обаче бодлерчетата установиха, че „Мрак Авеню“ далеч не е само име. То си беше едно съвсем точно описание. Вместо улични лампи тук на равни разстояния по тротоара растяха гигантски дървета, каквито децата никога преди не бяха виждали и които и сега едва-едва различаваха. Високо над дебелите и бодливи дънери клоните им висяха надолу, подобно на простряно пране, а широките им плоски листа бяха разперени във всички посоки и образуваха нещо като нисък разлистен таван над главите на бодлерчетата. Този таван спираше цялата светлина, така че, макар да беше следобед, на улицата цареше вечерен мрак, само малко по-зелен от обикновено. Това едва ли беше най-доб­рото посрещане, което да накара три сирачета, застанали пред новия си дом, да се почувстват истински добре дошли.

– Няма от какво да се притеснявате – заяви господин По и прибра носната кърпичка обратно в джоба си. – Давам си сметка, че някои от предишните ви нас­тойници създаваха известни проблеми, но смятам, че господин и госпожа Мизерни ще ви осигурят един истински дом.

– Не се притесняваме – отвърна Вайълет. – Твърде разтревожени сме, за да се притесняваме.

– „Разтревожен“ и „притеснен“ означават едно и също – отбеляза господин По. – А и за какво има да се тревожите?