България отделя 10,9% от общите си публични разходи за образование през 2024 г., с което се нарежда на 13-о място сред 27-те държави от ЕС. Като дял от БВП разходите за образование у нас са 4,3%, което поставя страната на 20-о място заедно с Португалия.

Това показва новият доклад „Инвестиции в образованието 2026“ на Европейската комисия. Той проследява последните налични данни за разходите за образование в ЕС. Данните за отделните държави са за 2024 г.

Нивото в България е над средното за ЕС, ако разходите за образование се измерват като част от всички публични разходи. Средното равнище в Съюза е 9,7%, докато у нас то е 10,9%. Картината обаче е различна при съпоставянето с размера на икономиката - средно ЕС отделя 4,8% от БВП за образование при 4,3% в България.

Начело в ЕС е Швеция. Тя отделя за образование 14,3% от общите си публични разходи и 7,2% от БВП. На последно място по първия показател е Италия с 8% от публичните разходи, а по дял от БВП последна е Ирландия с 2,7%. В доклада се отбелязва, че ниската стойност за Ирландия е свързана със специфичната структура на нейната икономика.

Данните показват и увеличение на средствата за образование в България спрямо 2023 г. Тогава те са били 10,6% от общите публични разходи и 4,1% от БВП. През 2019 г. - преди пандемията от COVID-19, съответните стойности са били 10,5% и 3,8%. Общият размер на публичните разходи за образование в България през 2024 г. е 4,5 милиарда евро. 

За целия Европейски съюз през 2024 г. публичните разходи за образование възлизат на 4,8% от БВП и представляват 9,7% от всички публични разходи. Делът им постепенно се възстановява след спада по време на пандемията, но все още остава под равнището от 2019 г., когато образованието е представлявало 10% от публичните разходи.

Докладът обръща специално внимание и на учителската професия. През 2024 г. 76,5% от учителите в ЕС заявяват, че отново биха избрали да преподават, ако трябваше отново да направят професионален избор. През 2018 г. делът им е бил 79,2%.

Сред факторите, които влияят върху желанието им да останат в професията, са удовлетвореността от заплащането, работната среда, общественото признание и възможностите за професионално сътрудничество. Стресът на работното място, обратно, намалява вероятността учителите отново да изберат същата професия.

При България докладът отчита и силен спад сред начинаещите учители, за които преподаването е било първи професионален избор. Между изследванията от 2018 и 2024 г. делът им е намалял с 16,4 процентни пункта. По-голям спад сред посочените в доклада държави има в Латвия - с 26,4 пункта, и Литва - с 29,2 пункта.

По Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) за образование и умения в България са предвидени 780,3 милиона евро, или 12,6% от общото финансиране за страната. За ЕС като цяло средствата за образование и умения по механизма достигат близо 70 милиарда евро.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.