Търговският конфликт между САЩ и Канада навлиза в нов етап, след като Отава въведе ответни мита върху американски стоки за около 20 милиарда долара, предава БТА. 

Ходът е реакция на последната вълна от американски мита, обявени от президента Доналд Тръмп, и е пореден знак, че конфликтът между двете страни, чиито икономики са едни от най-тясно свързаните в света, няма да бъде разрешен скоро.

Спорът отдавна прерасна от икономиеска и в политическа конфронтация, която засяга автомобилната индустрия, енергетиката, селското стопанство и цялостните отнишения между двата съседни съюзника. Канада и САЩ са не са просто съседи, но и тесни съюзници най-вече във военен и политически план - не само в НАТО, но и в общата система за въздушно-космическа отбрана на Северна Америка NORAD. 

В Канада обаче натискът от Вашингтон изглежда засилва подкрепата за премиера Марк Карни и провокира широк обществен бойкот на американски стоки.

Канада отвръща: „долар за долар“

Новите канадски мерки обхващат американски стоки за около 20 милиарда долара. Те влязоха в сила в 00:01 ч. на 8 септември местно време и засягат стотици продукти. Сред тях стомана, алуминий, сирене, домакински уреди, облекло, козметика и селскостопанско оборудване.

Ставките са 15, 25 или 50 процента в зависимост от стоката. Канадското правителство представя мерките като отговор, съобразен с американските тарифи - „долар за долар“ и „ставка за ставка“.

Засегнатият американски износ представлява приблизително 6 процента от всички стоки, които САЩ са изнесли за Канада през миналата година. Общата стойност на американския износ към северния съсед е била около 333,6 милиарда долара.

Според RBC Economics новите канадски мита едва ли ще окажат сериозно влияние върху общия икономически растеж на САЩ, но могат да нанесат значителни щети на отделни компании и отрасли.

Потребителски бойкот

Отава обаче не разчита единствено на митата. Канада предприе и други ответни мерки, включително ограничения върху продажбата на американски алкохол.

Осем от десетте канадски провинции продължават да ограничават или забраняват продажбата на алкохолни продукти от САЩ. Според американския Съвет за дестилирани спиртни напитки износът на американски спиртни напитки за Канада е намалял с повече от 70 процента на годишна база след въвеждането на ограниченията.

Паралелно с действията на правителството се разрасна и потребителският бойкот. Канадците започнаха да избягват американски стоки, а пътуванията до САЩ рязко намаляха.

През 2025 г. канадците са направили близо 10 милиона по-малко пътувания до САЩ спрямо предходната година - спад от около 25%. Особено рязко са намалели пътуванията с автомобил - с около 30%, а тези със самолет са се свили с 12%, сочи анализ на Канадската централна банка.

Данните за 2026 г. показват, че пътуванията все още не са се върнали към нивата отпреди кризата. През юли канадските връщания от САЩ с автомобил са били с 28,9% по-малко спрямо юли 2024 г., а пътуванията по въздух - с 26,8% по-малко.

Бойкотът се усеща и в магазините. По данни на Канадската централна банка през март 2025 г. делът на разходите за канадски хранителни продукти е нараснал с около 2%, докато делът на американските е намалял с приблизително същия размер. Промяната се е запазила през следващите месеци, като най-силно се е усетила при кафето и плодовите сокове.

Как се стигна дотук

Настоящият конфликт се задълбочи след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Американският президент наложи поредица от мита върху канадски стоки, въпреки че по време на първия си мандат участва в предоговарянето на северноамериканското търговско споразумение USMCA и многократно го е определял като важна рамка за търговията в региона. 

Става дума за Споразумението между САЩ, Мексико и Канада (USMCA), което влезе в сила през 2020 г. и замени старото споразумение NAFTA. То урежда голяма част от търговските отношения между трите държави, включително правилата за митата, автомобилите, селскостопанските продукти и произхода на стоките. 

На 1 юли администрацията на Тръмп официално отказа да удължи споразумението в сегашния му вид, с което задейства режим на ежегодни прегледи, които могат да продължат до 2036 г Докато Мексико и Канада настояваха за 16-годишно удължаване, търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър обяви, че Вашингтон няма да подпише "на сляпо" документ, който не решава търговския дефицит и пропуските в полза на американското производство.

Част от новите американски тарифи срещу Канада са в противоречие с договореностите в споразумението.

Преговорите между Вашингтон и Отава се провалиха на 21 август. След това отношенията допълнително се влошиха, като от американска страна последваха нови заплахи за мита, ограничения върху канадски стоки и остри лични нападки срещу канадското правителство.

Президентът Тръмп неведнъж е представял Канада като страна, която е прекалено зависима от американската икономика и дори многократно е призовавал Канада да стане 51-вият щат на САЩ.

„Бомбардие“ - поредната мишена

Последният пример за ескалацията е канадският самолетостроител „Бомбардие“. Тръмп заплаши да забрани продажбите на самолетите на компанията на американския пазар, ако тя не започне да произвежда повече от тях в САЩ.

„Край на продажбите на „Бомбардие“ в САЩ!“, написа президентът в социалната си мрежа „Трут соушъл“, като обяви продукцията на компанията за “недостатъчно добра”.

Канадската страна отвърна, че „Бомбардие“ всъщност използва американски технологии и компоненти. Според Флавио Волпе, президент на канадската асоциация на производителите, самолетите на компанията използват реактивни двигатели на американските GE и Honeywell, а около 3000 американски работници са свързани с производството.

Особено опасна е ситуацията в автомобилната индустрия.

Тръмп заплаши да наложи 50-процентови мита върху канадските автомобили и автомобилни части, ако Канада не промени политиката си. Американският президент настоява производството да бъде преместено от Канада в американски щати като Мичиган, Южна Каролина и Тенеси.

Проблемът е, че автомобилната индустрия в Северна Америка функционира като една обща производствена система. Части и компоненти многократно пресичат границата между САЩ и Канада, преди автомобилът да бъде завършен. Затова високите мита могат да се окажат нож с две остриета. Те могат да ударят канадските производители, но едновременно с това да увеличат разходите за американските компании и крайните цени за потребителите в целия континент.

Канадският премиер Марк Карни предупреждава, че продължаването на американския натиск може постепенно да доведе до свиване и изчезване на производството в Канада.

Уязвимите места на Вашингтон

На пръв поглед Канада е в по-слаба позиция. Американската икономика е приблизително 13 пъти по-голяма, а повече от 70 процента от канадския износ е насочен към САЩ. Което означава, че една продължителна търговска война може да причини значителни щети на канадската икономика.

Но зависимостта не е едностранна.

Американските рафинерии разчитат на около 4 милиона барела канадски петрол дневно. Американските фермери пък са силно зависими от доставките на канадски калиеви торове. Това дава на Отава потенциален инструмент за обратен натиск. 

Засега обаче канадското правителство не е предприело най-агресивната стъпка: да ограничи или облага допълнително износа на ключови суровини за американския пазар.

Още през януари, по време на Световния икономически форум в Давос, канадският премиер Марк Карни предупреди, че големите сили могат да използват икономическата зависимост като инструмент за политически натиск върху по-малките държави. Изявленията му допринесоха за утвърждаването му като един от по-видимите международни критици на икономическата политика на Тръмп.

Тогава американският президент реагира остро, като заяви, че Канада „съществува благодарение на САЩ“ и предупреди Карни да има това предвид.

В Канада обаче засега натискът от страна на Щатите, изглежда, засилва обществената подкрепа за Карни. Проучване на агенция Spark Insights от 2 септември 2026 г. показва, че одобрението за начина, по който правителството на Марк Карни управлява страната, е достигнало рекордните 70%, а цели 74% от канадците изразяват одобрение конкретно за неговата твърда и хладнокръвна позиция по отношение на Тръмп.

Какво следва

Карни даде да се разбере, че Канада е готова да поднови преговорите, но само ако Вашингтон смени тона. Той призова американската страна да прекрати пренебрежителното отношение и да започне да подхожда сериозно към преговорите.

Американският търговски представител Джеймисън Гриър от своя страна предупреди, че Вашингтон може да забрани изцяло вноса на определени канадски стоки, с което перспективата за бързо разрешаване на спора остава несигурна.

Допълнителен фактор е вътрешнополитическата ситуация в САЩ. Наближаващите междинни избори, спадът в популярността на Тръмп сред част от избирателите и съдебните спорове около американските мита могат да ограничат възможностите на администрацията да поддържа дългосрочно търговската ескалация.

За Канада обаче залогът е още по-голям. Страната трябва едновременно да защити икономиката си, да запази достъпа до американския пазар и да намери нови търговски партньори, без да разруши отношенията с най-важния си съсед.

Икономическият баланс остава в полза на САЩ. Но Канада започва настоящата конфронтация с известен устрем. Икономиката ѝ е нараснала с 3,2 процента на годишна база през второто тримесечие на 2026 г. - повече от два пъти над отчетения от САЩ растеж от 1,5 процента.

Канадският министър на промишлеността Мелани Жоли е категорична:

„Убедена съм, че ще успеем да покажем на света, че Канада ще спечели тази търговска война“.

Дали това ще се случи, предстои да стане ясно.