След съкрушителната победа на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт все по-възможно изглежда идването на власт на първото от Втората световна война насам крайнодясно правителство.

Три мандата не стигат на победилия лидер Улрих Зигмунд за самостоятелно правителство и, за да стане министър-председател, е зависим от помощта на поне една от петте други партии в местния парламент. Тази помощ ще му даде най-малката в него – „Движение Сара Вагенкнехт“. Лидерът Томас Шулце заяви, че ако Зигмунд бъде номиниран, неговата партия ще се въздържи при третото гласуване. Това означава, че АзГ може да разчита на обикновено мнозинство и да избере първия министър-председател от партия, определяна от германските служби като доказано дясноекстремистка.

Еврейският централен съвет в Германия изрази тревога от резултата. Председателят Йозеф Шустер заяви, че всеки, гласувал за АзГ, носи отговорност за него. Остри думи дойдоха и от полския премиер Доналд Туск, според когото „само идиоти и предатели“ в Полша биха се радвали на успеха на АзГ. Лидерът на френската „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон нарече победата „катастрофа“ и заяви, че „крайната десница се е върнала в Германия“. От другата страна дойдоха поздравления. Италианският вицепремиер Матео Салвини определи резултата като „огромен успех“, а Виктор Орбан написа: „Това е само началото“. Испанската Vox също поздрави партията, а Илон Мъск коментира резултата с „Добре направено“. Американският президент Доналд Тръмп пък сподели резултатите без коментар.

Дълго поздравление публикува във Facebook и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов:

„Старият ЕС на директивите, забраните, санкциите, репресиите, акултурацията, дехристиянизацията, пропагандата и фашизма си отива. Бавно, но сигурно. А за нас, българите, остава да намерим мястото си в очертаващата се Нова Европа – на суверенните нации и европейските народи.“

Въпреки шока, който изразиха много политици, победата на „Алтернатива за Германия“ не е неочаквана. Тя не е и първата в Германия – на изборите през 2024 година „Алтернатива за Германия“ спечели изборите в Тюрингия, но не взе властта, тъй като ХДС успя да спечели подкрепата на Левицата и пое управлението.

Очевидно обаче в Саксония-Анхалт този сценарий няма да се повтори и крайнодесните ще вземат властта. Какво точно предлагат те? Програмата им е смесица от намерения на локално и федерално ниво, като повечето от тях не могат да бъдат изпълнени, защото засягат други провинции или цялата федерация.

АзГ предлага широка националистическа програма, която включва разширяване на депортациите и настаняване на бежанците в колективни центрове, прекратяване на подкрепата за обществените радио- и телевизионни оператори, спиране на държавното финансиране за „антигерманското изкуство“ и намаляване на преподаването на историята на нацисткото минало на Германия.

Ларс Ренсман, професор по политически науки в Университета в Пасау, Бавария, предупреждава, че партията е както антимюсюлманска, така и антисемитска. По думите му партията не разчита на открито антисемитска реторика, а лидерите ѝ използват кодирани антисемитски стереотипи за „глобалистки, космополитни елити и сенчести финансови сили“.

„На официално ниво АзГ само понякога прибягва до открит антисемитизъм“, казва Ренсман. „Но на различни нива тя използва антисемитски тропи, антисемитски идеи и антисемитизма като част от по-широк светоглед.“

Заличаване на Холокоста от учебната програма

АзГ официално се дистанцира от неонацистки групировки и отхвърля обвиненията в екстремизъм. Въпреки това лидерите на партията неведнъж са използвали нацистки лозунги, забранени в Германия, като „Alles für Deutschland“ („Всичко за Германия“). Бьорн Хьоке, лидерът на АзГ в съседната на Саксония-Анхалт провинция Тюрингия, е призовавал за „мащабен проект за ремиграция“, целящ да изгони имигрантите и да предотврати „надвисналата смърт на нашия народ“ („Volkstod“) – термин, който играе важна роля в нацистката пропаганда.

Регионалната организация на АзГ в Саксония-Анхалт също поставя в центъра на програмата си преодоляването на германския „комплекс за вина“ заради Холокоста. В програмата на партията се казва, че културата на възпоменание на нацистките престъпления в Германия „е довела до ситуация, в която националната гордост като цяло се смята за нещо недостойно, защитата на собствените интереси се възприема като неприлична, а политиците избягват всякакви положителни препратки към богатата ни история преди 1933 г.“

Хьоке е наричал и Мемориала на Холокоста в Берлин „паметник на позора“.

Именно нормализирането на нацисткия език от АзГ и омаловажаването на нацистката история бяха причина от нея да се отвърнат другите националистически партии в Европа и тя да бъде извадена от европейското им семейство в ЕП. Утвърдени крайнодесни движения като френския „Национален сбор“ и италианската „Братя на Италия“ отказват да се съюзяват с АзГ в Европейския парламент, смятайки я за твърде крайна. Това не е проблем обаче за българската „Възраждане“, чиито трима евродепутати се присъединиха към новосъздадената „Европа на суверенните нации“ заедно с АзГ.

Регионалната организация на АзГ в Саксония-Анхалт е определена и от германската служба за вътрешно разузнаване като доказано дясноекстремистка организация – определение, което АзГ категорично отхвърля. Правителството се позовава на антиконституционни позиции в партията, които според него нарушават принципите на човешкото достойнство, демокрацията и върховенството на закона. Националната АзГ е наблюдавана заради „подозрения“ в екстремизъм.

Ханс-Томас Тилшнайдер, политик от АзГ, който ръководи подготовката на нова учебна програма за провинцията, заяви пред радио „Германия“, че възнамерява да постави по-силен акцент върху германската история отпреди XX век с формула, която нарича „Повече Бисмарк, по-малко Хитлер“ – препратка към канцлера от XIX век, който осъществява обединението на Германия като единна национална държава.

Ренсман отбелязва, че образованието в Германия до голяма степен се контролира от провинциалните правителства.

„Те имат достатъчно възможности да определят учебните насоки и ще го направят – много съм сигурен, че ще приложат това възможно най-скоро“, казва той. „Те също така ще привлекат потенциални държавни служители в провинцията с екстремистки неонацистки възгледи, които са били отхвърлени като учители в други провинции, а след това те ще имат добър шанс да бъдат назначени и да станат пожизнени държавни служители.“

„Патриотична културна политика“

АзГ обещава и „патриотична културна политика“. В тази връзка партията предлага артистите и културните организации да подписват декларация, с която се ангажират с „германската национална култура“ и обещават да не „принизяват Германия и нейната култура“, ако искат да получават държавно финансиране – нещо, от което много от тях са силно зависими.

В програмата си партията настоява за „германско мислене“ вместо за „модерно мислене“, като конкретно атакува „липсата на идентичност“ на школата за изкуство „Баухаус“ – институция в Саксония-Анхалт, която е в основата на едно от най-значимите авангардни движения в изкуството.

„Баухаус“ е затворена от нацистите през 1933 година, защото я определят като „негерманска“.

Ремко Лемхойс, директор на Берлинския институт „Лорънс и Лий Реймър“ към Американския еврейски комитет за германско-еврейските отношения, заявява, че тази културна политика може да застраши финансирането на музеите и мемориалите, посветени на Холокоста.

Саксония-Анхалт е дом на няколко мемориални места, свързани с Холокоста, сред които концентрационният лагер Лихтенбург, филиалът Лангенщайн-Цвиберге на концентрационния лагер Бухенвалд и затворът „Ротер Охзе“, използван от нацистите като място за затваряне и екзекуции. Мемориалите получават финансиране както от федералното правителство, така и от провинцията.

„АзГ незабавно – или веднага щом може – ще съкрати финансирането или ще го намали до ниво, при което много от тези мемориални места вече няма да могат да функционират по начина, по който са го правили досега“, казва Лемхойс.

Партията не е заявявала изрично, че ще прекрати финансирането на мемориалите на Холокоста. Тя обаче предлага да бъде закрита Провинциалната агенция за гражданско образование, която финансира голяма част от ученическите посещения на тези места.

Промени в местните служби за сигурност

Лемхойс добавя, че АзГ може да промени приоритетите на провинциалната служба за вътрешна сигурност.

„Това означава, че АзГ ще има политическата власт да насочва службите за сигурност към това къде да гледат и къде да не гледат“, казва той. „Като се има предвид досегашното поведение на тази партия и особено на тази партийна организация в тази провинция, е напълно ясно, че няма да има особен фокус върху десните екстремисти.“

АзГ се защитава от обвиненията в антисемитизъм, като заявява, че подкрепя Израел и конкретно посочва Израел като модел за „борбата срещу мюсюлманската имиграция“, казва Ренсман.

В същото време членове на партията са обвинявали Израел, че депортира африкански имигранти в Германия, и са намеквали, че Израел финансово е експлоатирал Германия, за да плаща за Холокоста.

Спиране на финансирането за обществени медии

Една от първите цели на АзГ е радикална промяна на обществените медии. Партията иска да прекрати договорите за общественото радио и телевизия, да премахне задължителната такса от 18,36 евро месечно и да сведе системата до т.нар. „Grundfunk“ — многократно по-малък обществен оператор, концентриран върху информация, култура и образование. Това означава на практика: много по-малко програми, съдържание и структури, докато развлеченията и спортът например могат да бъдат предлагани като допълнителни платени услуги.

Специално MDR е поставен под въпрос.

MDR е особено важен за Саксония-Анхалт, защото е общият обществен оператор за Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия. АзГ иска повече „самостоятелност“ на MDR, включително той сам да определя местата, където поддържа структури, и да бъдат проверени заплатите и договорите на служителите му. Това е важно, защото не става дума само за телевизионната програма, а потенциално и за структурата и работните места на регионалната обществена медия.

АзГ изрично иска да бъде спряно и финансирането на Radio Corax, независима радиостанция от Хале, която има силно гражданско и културно ориентиране. Това е конкретен пример как партията би използвала бюджетната си политика спрямо отделни медии. АзГ атакува държавното финансиране за „Faktenchecker“ и т.нар. „Meinungswächter“ – организации, които според партията участват в ограничаване на свободата на мнението. Тя иска да прекрати държавното финансиране за подобни структури.

Но Саксония-Анхалт не може просто сама да „закрие ARD и ZDF“. Системата е изградена чрез договори между германските провинции и е защитена от конституционната гаранция за свободата на излъчването. Юристи посочват, че провинцията може да предприеме стъпки и да предизвика сериозни промени, но едностранното прекратяване не означава автоматично, че общественият радиотелевизионен сектор изчезва.

Спиране на възобновяемата енергия, връщане към руския газ

АзГ иска да спре разширяването и субсидирането на възобновяемата енергия. Това означава край на държавната подкрепа за нови проекти за вятърна и слънчева енергия. Партията иска и да бъде отменен законът на провинцията за участие и приемане на възобновяемите енергийни проекти.

Програмата ѝ предвижда да не се разрешават повече нови вятърни турбини. АзГ иска фактически мораториум върху разширяването на вятърната енергия в провинцията. Това е особено интересно за Саксония-Анхалт, защото провинцията е сред водещите в Германия по производство на електроенергия от възобновяеми източници.

АзГ категорично се противопоставя на соларни инсталации върху ниви и пасища. С други думи, предпочитанието е слънчевите панели да не заемат продуктивна земеделска земя.

Партията отхвърля германския план за отказ от въглищата до 2038 г. и иска лигнитните въглища в Саксония-Анхалт да продължат да се използват и след 2038 г. Това е особено важно за регионите, зависими от въгледобива и въглищната енергетика.

Партията също така иска Германия да се върне към ядрената енергетика. Тя говори и за продължаване на изследванията върху ядрения синтез, както и върху нови ядрени технологии.

В програмата и предизборните позиции на АзГ се предвижда използване на газ като част от енергийния микс, включително възстановяване на доставките от Русия. Партията свързва това и с прекратяване на санкциите срещу Русия и възможното използване на инфраструктурата на „Северен поток“.

АзГ иска да премахне субсидирането на възобновяемите енергийни източници. Партията се противопоставя и на зеления водород, който вижда като част от скъпия енергиен преход. Сред предизборните ѝ обещания е намаляване на данъка върху електроенергията до минималното ниво, позволено от ЕС. Освен това иска да бъде прекратена системата на европейската търговия с емисии.

Крайнодесните настояват Германия да излезе от Парижкото споразумение за климата и да бъде отменен германският Закон за защита на климата. Това обаче не може да бъде решено едностранно от правителството на Саксония-Анхалт.

АзГ иска и закриване на Landesenergieagentur Sachsen-Anhalt – провинциалната енергийна агенция. Тя съществува от 2012 г. и подпомага общини и предприятия при енергийно планиране, търсене на финансиране и проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници.

Всичко това е очевиден икономически нонсенс, тъй като Саксония-Анхалт в момента е един от лидерите в Германия по възобновяема енергия. През първата половина на 2026 г. около две трети от произведения в провинцията ток е бил от възобновяеми източници, като за първи път слънчевата енергия е надминала вятърната.

Истината обаче е, че голяма част от това не може да бъде изпълнена самостоятелно от провинциалното правителство — ядрената енергетика, санкциите срещу Русия, „Северен поток“, Парижкото споразумение и федералният климатичен закон са предимно федерални или европейски въпроси.

Болните деца и бежанците – в специализирани училища

АзГ иска да се откаже от идеята, че децата със специални образователни потребности по правило трябва да бъдат обучавани заедно с останалите деца в обикновените училища. Партията защитава специализираните училища като място, където децата с дефицити трябва да бъдат изолирани от здравите деца, „за да получат подобаваща грижа“.

Партията иска родителите да имат по-голяма свобода да избират между различни форми на образование. Това върви заедно с другото им предложение да се замени задължителното училище само със задължение за образование. Тоест родителите биха могли при определени условия да избират и домашно обучение.

Децата на бежанци също трябва да бъдат изолирани в отделни класове или училища и да не учат заедно с германчетата. Нормалното училище да е достъпно за тях едва след овладяване на немски.

Масово ускоряване на депортациите

АзГ иска да изгради значително повече места за задържане преди депортиране – и да ускори процедурите. Партията иска провинцията активно да използва всички възможности, които има за извеждане на чужденци, чието пребиваване е незаконно. В програмата си още АзГ говори за „ремиграционна офанзива“ и за прекратяване на това, което нарича „незаконна, културно чужда и враждебна към местното население масова миграция“.

Предвиждат се и програми за доброволно завръщане, включително финансови или други стимули за хора, които напуснат Германия доброволно. Общините също трябва да могат да създават такива програми. АзГ иска правителството на Саксония-Анхалт да използва влиянието си в горната камара на федералния парламент – Бундесрата, за значително засилване на граничния контрол и за връщане на хора, които нямат право да подават молба за убежище.