Ще управлява ли крайнодясната „Алтернатива за Германия“ самостоятелно след местните избори в провинция Саксония-Анхалт? Досега популистите не са имали толкова голям шанс да влязат във властта.

Според последните проучвания те имат 41% одобрение – това е рекордно покачване. На изборите през 2021 година тя получи 20,8 процента. Управлавящият ХДС би взела едва 23% по последни данни.

Само допреди няколко години това изглеждаше немислимо. Разбира се, социологическите проучвания са само моментна снимка. Окончателното решение се взема в изборния ден, а 26% от избирателите все още заявяват, че могат да променят предпочитанията си. Но дори и при тази уговорка една тенденция е трудно да бъде пренебрегната: AзГ вече не изглежда като временен протестен феномен в Саксония-Анхалт.

Недоверието към управляващите

Трите най-важни теми за избирателите са интеграцията, образованието и икономиката. И трите са свързани с едно по-общо усещане - че държавата не успява да реши проблемите на хората. Това е най-важната причина за възхода на популистите. Избирателите не просто наказват управляващите. Все повече от тях започват да виждат крайната десница като партия, която може да представлява техния гняв и недоволство.

Това потвърждава и политологът от Кемниц Бенямин Хьоне. Пред телевизия ARD той посочва като  причина за високата подкрепа за AзГ преди всичко общото негативно настроение в провинцията. Крайнодесните вече са изградили лоялен постоянен електорат, смята той. Много хора вече не гласуват за партията просто като протест, а от принципно убеждение. Паралелно с това AзГ все повече се възприема като част от нормалния политически живот.

Икономика под натиск

Зад политическото недоволство стои и съвсем конкретна икономическа реалност. Според проучване на Търговско-промишлената камара в Магдебург в края на юли само всяка пета компания в региона определя икономическото си положение като добро. Всяка четвърта го оценява като лошо.

„Не успяваме да генерираме икономически растеж. В този смисъл ситуацията продължава да бъде лоша. Настроенията не са се подобрили особено“, заявява ръководителят на камарата Андре Румел.

Бизнесът посочва като основни проблеми високите цени на енергията и суровините, разходите за труд и бюрокрацията. Към тях се добавят високите данъци и трудният достъп до финансиране. Това превръща икономиката в една от централните теми на изборите.

Саксония-Анхалт застарява, населението намалява, а безработицата е сравнително висока. Според Йоахим Рагниц, ръководител на института „Ифо“ в Дрезден, провинцията често заема последно място по икономическа сила сред германските провинции при сравнение по около 300 показателя.

„Безработицата е доста висока в сравнение с други провинции, заплатите са много ниски, а разполагаемите доходи също са ниски“, казва Рагниц.

През август безработицата в Саксония-Анхалт е била 8,2 процента, при 6,5 процента средно за Германия. Разликата в доходите също е значителна. Средната брутна годишна заплата на работещите на пълен работен ден през 2025 г. е била 51 937 евро, докато средната стойност за Германия е 65 441 евро. Ако се включат всички наети, които плащат социални осигуровки, средната брутна годишна заплата в провинцията е 41 163 евро при 45 913 евро за Германия.

Провинцията, която губи хората си

Към икономическите проблеми се добавя и демографската ситуация. Саксония-Анхалт има най-застарялото население от всички германски провинции. В края на 2025 г. там са живели около 2,12 милиона души — с 0,7 процента по-малко от предходната година. Според Рагниц през следващите десет години броят на хората в трудоспособна възраст ще намалее с повече от 9 процента. Още сега има недостиг на квалифицирани кадри, което прави провинцията по-малко привлекателна за инвеститорите.

След разпадането на промишлеността на ГДР през 90-те години безработицата рязко нараства и много хора напускат провинцията. Днес последиците могат да се видят в цели села, където вече няма автобус, последната пекарна е затворила, а лекарят е на десетки километри. Същото се случва и с частния сектор. Ако в едно населено място живеят все по-малко хора и клиентите престанат да посещават местното заведение, кръчмата просто затваря.

Така икономическият проблем се превръща в социален, а социалният в политически.

Носталгията по ГДР

Точно тук се появява една от най-интересните стратегии на „Aлтернатива за Германия“: превръщането на източногерманската идентичност и носталгията по миналото в политически инструмент.

Ostalgie - носталгията по бившата Източна Германия - отдавна съществува в германското общество. Но през последните години крайната десница започна активно да я използва.

Според много източногерманци светът преди падането на Стената е бил по-прост, хората са с ипомагали, а икономическите различия не са били толкова видими. Носталгията не иска непременно връщането на ГДР, а идеализира миналото като време на ред, сигурност, общност и принадлежност.

Това е особено ефективно в регион, в който много хора смятат, че след обединението през 1990 г. са загубили не само работните си места, но и социалния си статут, пише и „Политико“.

От левицата към крайната десница

Историкът Щефан Воле, специалист по историята на Източна Германия, отбелязва, че инструментализирането на Ostalgie дълго време е било характерно предимно за крайната левица. Днес обаче крайната десница използва същия механизъм.

От една страна, ГДР е представяна като негативен исторически фон. Лидерите на AзГ сравняват опитите партията да бъде държана извън властта чрез политическата „противопожарна стена“ с методите на комунистическата диктатура. От друга страна, партията все по-активно се опитва да присвои положителните спомени от живота в Източна Германия.

Целта е да се създаде политическа версия на източногерманската идентичност - чувство за общност, различие от Запада и убеждение, че след обединението източногерманците са били пренебрегнати.

„Този източен манталитет или новата гордост, че си от Изтока, трябва да бъдат превърнати в политически гласове“, казва Воле.

И данните показват, че почвата за това съществува. Според проучване на YouGov 43 процента от жителите на бивша Източна Германия смятат, че между източните и западните германци има повече различия, отколкото прилики. Това е с девет процентни пункта повече в сравнение с 2019 г. Само 11 процента смятат, че приликите са повече от различията.

Регионалната идентичност се оказва изненадващо устойчива почти 37 години след падането на Берлинската стена. Много жители на бившата ГДР продължават да усещат обединението като процес, в който техният регион е бил погълнат от по-богатата и доминираща Западна Германия. Следват загуба на работни места, масова миграция към Запада и трайни различия в богатството.

Демографската картина допълва това усещане. Между 1990 и 2024 г. населението на Западна Германия е нараснало с 10 процента, докато това на Изтока е намаляло с 16 процента. Делът на хората над 65 години също е по-висок в източната част на страната. Това е точно онзи тип среда, в която политическото послание на „Алтернатива за Германия“ може да намери публика. Партията казва на избирателите: вие сте били пренебрегвани, вашият регион е бил пренебрегван, а ние сме тези, които ще върнат контрола.

И това послание вече не се ограничава до протеста срещу правителството.

Това е поредният пример за политическата рамка, която „Алтернатива за Германия“ изгражда: ние срещу тях; Изтокът срещу Запада; обикновените хора срещу елита; Германия срещу външния натиск.

Ако AзГ постигне резултат около 40 процента, това би било политически пробив за партията, която от години е изолирана от останалите партии чрез т.нар. политически „санитарен кордон“.

Победа с подобен мащаб би дала на „Алтернатива за Германия“ първата реална възможност да се превърне в доминираща политическа сила на провинциално ниво.

Още повече, че следват и други местни избори. В Мекленбург-Предна Померания са на 20 септември, а и там AзГ води убедително в проучванията.