Не видях много коментари по управленската програма на правителството, но в частта за съдебната власт има какво да се каже. 

  • Идентифицирани са най-болните теми - конкурси, атестации, командироване.
  • Съдебната карта - въпрос, който ще става все по-належащ за решаване, също е засегнат и подходът, макар и кратко описан е в правилната посока. ВСС или само съдебната система не може да го реши сама, трябва мултидисциплинарен подход. Това обаче задължително минава през законови, а може и конституционни промени. 
  • Функционален преглед на ВСС е също ключов елемент - за съжаление през годините ВСС обрастна с много несвойствени функции, които превърнаха Съдийската колегия и Прокурорската колегия в домакини на съдилища, прокуратури и следствие, решаващи къде да дадат я климатик, я принтер, а не да решават важните кадрови и други въпроси. Тук ще трябва промяна в Конституцията. 
  • Приятна изненада е и засягането на темата за съдебните такси - също изключително важна, но и много чувствителна, защото е директно относима към достъпа до правосъдие. 
  • По предложенията за промени в Конституцията има много какво да се коментира, както и по отношение на тези свързани с механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници. 
  • Кой ще се осмели най-накрая да "атакува" Реш. 3/2003 г. на КС (какви промени в Конституцията могат да се правят от обикновено Народно събрание и кои изискват Велико народно събрание - по искане на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, б.р.).

Прочетох някъде, че в програмата липсва конкретика, но за такъв документ голяма конкретика не е нужна. Тя трябва да бъде направена в последващи планове по всяка една от темите и ако това липсва, ще имаме проблем. Правителството ще е казало А, без ясна идея за следващи стъпки. Да видим. 

Това, което ми се струва много важно, е процесът на работа по мерките да бъде приобщаващ, т.е. в него максимално да бъдат ангажирани и самите адресати на промените, а и други заинтересовани страни. Това е начинът да се чуе конструктивна критика и да се тушира евентуално напрежение, но и да се обясни защо дадено действие трябва да бъде направено, колкото и да не се харесва на магистратите. 

А такова ще има, защото не всички предлагани мерки са популярни. 

Достатъчно сме се нагледали на провалени наложени реформи.

*Коментарът на Биляна Гяурова-Вегертседер е от профила й във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.