В първите дни след сериозна криза спасителните служби може да бъдат силно натоварени. Затова Европейската комисия препоръчва на гражданите на ЕС да са готови да останат поне 72 часа без достъп до основни услуги и външна помощ. Препоръките включват запаси от храна, питейна вода и лекарства, пари в брой и готова чанта с най-необходимото за евакуация.

Те са част от новите насоки на Брюксел за подготовка на населението при извънредни ситуации и бяха представени на 3 ноември от Хаджа Лахбиб - еврокомисарката по готовността и управлението на кризи. 

Насоките идват на фона на зачестилите кибератаки, саботажи срещу критична инфраструктура, системно навлизане на дронове в чувствителни зони и природни бедствия. Според Европейската комисия подобни инциденти могат да доведат до прекъсване на електрозахранването, комуникациите и транспорта и да оставят цели общности без достъп до основни услуги.

Как да се подготвим за първите 72 часа

Европейската комисия съветва всяко домакинство да има запаси от храна и питейна вода, основни лекарства и пари в брой, с които да може да се справи поне три дни без външна помощ. Препоръчително е семействата да подготвят и чанта за спешна евакуация с документи, медикаменти и най-необходимите вещи. Силно препоръчителни са основни познания по оказване на първа помощ и умения за приготвяне на храна без електричество.

72 часа са ориентировъчни и не могат да бъдат гаранция, че след изтичането им ситуацията ще бъде овладяна и помощ ще дойде. При продължително прекъсване на електричеството, кибератака срещу критична инфраструктура или начало на военен конфликт може да се наложи хората да разчитат на собствените си умения и запаси значително по-дълго време.

Според Иева Бирка - изследовател от Университета на Латвия, първите три дни са приблизителният период от време, от който властите се нуждаят, за да оценят мащаба на кризата и да подготвят реакцията си. Ако домакинствата са способни да се погрижат сами за основните си нужди през този период, спасителните екипи ще имат повече възможност да помогнат на пострадали или хората в непосредствена опасност.

Няма да има единен задължителен списък със запаси за всички европейци. Всяко домакинство трябва да прецени от какво има нужда според броя на членовете на семейството, здравословното им състояние и условията, в които живеят.

Голяма част от европейците обаче все още не са подготвени. Според проучване на Евробарометър от началото на 2024 г. едва 48% от гражданите на ЕС смятат, че са добре информирани за рисковете от бедствия.

Данните за реалната подготовка са още по-показателни. Само 29% от домакинствата поддържат запас от храна, а 20% имат вода за извънредни ситуации. Фенер или свещи притежават 47%, аптечка с лекарства за спешни случаи - 36%, а радио на батерии - 20%. Едва 18% са обсъдили предварително със семейството си как да поддържат връзка при криза.

Подготовката започва още в училище

Европейските препоръки предвиждат децата да се запознават с правилата за реакция при кризи още в детската градина и началното училище. Те трябва да могат да разпознават опасности, да разбират предупрежденията на властите, да могат да се обаждат на телефон 112 и да оказват елементарна първа помощ. Обучението трябва да е съобразено с възрастта им и да включва игри и практически занимания, които да ги подготвят, без да ги плашат излишно.

Отделно, плановете за евакуация, транспорт и настаняване трябва да отчитат потребностите и на хората с увреждания. 

Достъпът до достоверна информация е ключова част от готовността при криза. Комисията призовава властите да предупреждават своевременно за рисковете и да дават ясни указания какво да правят гражданите преди, по време и след извънредна ситуация: информацията трябва да достига до всички групи от населението, а институциите да противодействат активно на дезинформацията.

Северна Европа дава пример

Опитът на европейските държави в подготовката на населението е различен. Финландия, Швеция, Дания, Естония, Латвия и Литва вече имат изградени системи за реакция при кризи, от които Европейската комисия черпи опит при разработването на новите препоръки.

Финландската програма „72 часа“ е сред основните модели. Швеция изпраща до домакинствата информационни брошури с указания, а в Естония гражданите целенасочено се насърчават да поддържат своите домашни запаси, с които да издържат до една седмица без външна помощ. В Германия препоръката е домакинствата да имат запаси за десет дни.

Полша, Чехия и Румъния също са въвели програми за подготовка за първите 72 часа. В Белгия и Франция обаче готовността на населението остава по-ниска, сочи анализ на Центъра за европейски политически изследвания (CEPS).

Но подготовката не трябва да се ограничава до запасите в домакинствата. В скандинавските и балтийските държави водеща роля играят доброволните формирования за защита на населението, чиито членове подпомагат армията и спасителните служби и същевременно изграждат мрежи за взаимопомощ в местните общности.

В Естония например през октомври 2025 г. доброволната организация „Лига за отбрана“ започва базово обучение за работа с дронове за цивилни. Само за два месеца в него се включват над 300 души, а близо 3000 други се записват в списък на чакащите. Страната разполага и с мобилното приложение „Бъди готов“, разработено от доброволческата организация за отбрана на жените, което съдържа практически указания и списъци за подготовка при кризи. Подобни информационни брошури са разпространени до всички домакинства от спасителните служби.

Според еврокомисарката Хаджа Лахбиб подготовката не изисква непременно големи разходи - дори наличието на питейна вода, основни хранителни продукти, лекарства и фенер, както и предварително уговорен план за действие със семейството, могат да окажат решаващо значение.

Сигурността е обща отговорност

Разликите в готовността на отделните държави засягат и сигурността на целия ЕС. Страните членки са свързани чрез общи енергийни мрежи, транспортни коридори и вериги за доставки. Ако няколко държави бъдат засегнати едновременно от голяма криза, липсата на подготовка в една от тях може да увеличи натиска върху общите европейски ресурси за реакция и помощ.

Новите насоки на Европейската комисия не са задължителни и всяка държава сама ще реши как да ги приложи. Според Лахбиб обаче целта е правителствата да обменят опит и добри практики, така че гражданите във всички страни от ЕС да са готови, когато настъпи криза.

„Подготовката не е само въпрос на това какво имате у дома. Практическите умения, предишният опит, добрите отношения със съседите и взаимната подкрепа в общността също могат да имат голямо значение“, посочва еврокомисарката.