Норвегия отбелязва 15 години от един от най-тежките терористични атентати в Европа през 21 век – нападенията на Андерш Беринг Брайвик, който на 22 юли 2011 г. извърши две координирани атаки в Осло и на остров Ютьоя. При тях загинаха общо 77 души, а стотици бяха засегнати от трагедията, която промени представите за сигурността на страната.

На тази дата 32-годишният тогава норвежец първо извършва бомбен атентат в центъра на столицата.

Андерш Брайвик паркира микробус, натоварен с експлозиви, близо до комплекса от правителствени сгради, където се намират кабинетът на премиера и няколко министерства. В 15:25 часа местно време мощният взрив разтърсва Осло.

Експлозията убива осем души и ранява десетки. Ударната вълна разбива прозорците на близките сгради, нанася сериозни щети на правителствения комплекс и предизвиква хаос в центъра на града.

По това време премиерът Йенс Столтенберг не се намира в сградата и остава невредим.

Докато полицията започва спасителна операция и евакуация на района, Брайвик вече се насочва към втората си цел – остров Ютьоя, разположен на около 40 километра северозападно от Осло.

По това време младежката организация на Норвежката работническа партия провежда там традиционния си летен лагер. 

Брайвик пристига на острова, като се представя за полицай, изпратен във връзка с експлозията в столицата. След това открива огън срещу участниците в лагера - повечето от тях тийнейджъри, като преследва жертвите си в продължение на около час и половина. Част от тях се укриват сред дърветата, някои се преструват на мъртви, други скачат във водата с надеждата да достигнат брега.

Сред жертвите на Ютьоя са предимно млади активисти. Най-младите убити са на 14 години. Общо 69 души загиват на острова, а много други са ранени. Част от оцелелите години наред разказват за моментите, в които са чакали нападението да приключи, скрити край брега или в гората.

Брайвик се предава, без да оказва съпротива, когато на острова пристигат специални полицейски части. По-късно признава, че е извършил атаките, но не съжалява за действитята си. 

По време на процеса става ясно, че нападенията са били внимателно подготвяни в продължение на години. Брайвик разпространява манифест от над 1500 страници, в който излага крайнодесните си възгледи, включително омраза към исляма, мултикултурализма и политическите си противници.

Самият той определя девйствията си като „защита“ на норвежката културна идентичност. Съдът от своя страна определи нападението като политически мотивиран терористичен акт, извършен под влиянието на крайна десница.

През 2012 г. е признат за вменяем и осъден на 21 години затвор – максималното наказание, което норвежкото законодателство допуска. Присъдата може да бъде удължавана само ако властите преценят, че той продължава да представлява опасност за обществото.


Петнадесет години след трагедията на днешния ден Норвегия отдава почит на жертвите с възпоменателни церемонии в Осло и на Ютьоя. Пред новия мемориал в столицата бяха прочетени имената на всички загинали, а представители на властите и близки на жертвите призоваха случилото се никога да не бъде забравено.

Премиерът Юнас Гар Стьоре определи случая като така срещу основните ценности на страната - демокрацията, равенството, човешките права и толерантността.

Годишнината от атентатите идва на фона на нови предупреждения на норвежките служби за сигурност за разпространение на крайнодесни идеи сред част от младите. Според тях идеологията, вдъхновила Брайвик, продължава да оказва влияние върху радикални среди, особено чрез онлайн платформи.