Пленумът на ВСС изразява отрицателно становище по проекта на МС за Закон за държавния бюджет на Република България.

Пленумът поддържа своето решение от 28 май 2026 г., с което е утвърдил параметрите по бюджета на Съдебната власт за 2026 г. и актуализирани бюджетни прогнози за 27-а и 28-а г.

Около тези две точки се обединиха с рядко единодушие всички членове на ВСС днес. Както Клуб Z вече писа, почти безпрецедентното петъчно заседание бе свикано, след като вчера то не можа да се състои заради липса на кворум.

Стефан Петров от името на бюджетната комисия изчете хронологията около новата финансова макрорамка на държавата - в понеделник с писмо на МФ им е пратено предложението, а в 11 ч са организирали среща във ведомството на Гълъб Донев.

Той каза, че според предложението от 2026 г. магистратите и служителите ще започнат да внасят лични осигурителни вноски в съотношение 80:20 тежест за работодателя, а догодина съотношението ще достигне "размерите и съотношенията, както е за категорията лица, които в момента си плащат лични осигурителни вноски". Т. е. - като всички останали.

По време на дебата се чуха познати аргументи, че магистратите имат пълна забрана за каквито и да било странични доходи за разлика от другите самоосигуряващи се лица на трудовия пазар. Включително и за разлика от депутатите, на които - по думите на Даниела Марчева - "голяма част от възнаграждението им се формира от други дейности".

Петров изтъкна и че те са направили доста консервативно предложение до МФ през май месец - не са си заложили вдигане на заплатите, както и че само в съдебнатна власт вакантните щатни бройки не са финансово обезпечени, т. е. разходите за персонал са само за реално заета численост: 

"За разлика от министерствата, където незаетият щат е финансово обезпечен и на тази основа те си плащат ДМС на всеки 3 месеца", наблегна Петров.

При положение, че искат от нас съкращения общо на 10% магистрати и служители, а магистратите, понеже повечето са несменяеми, няма как да бъдат съкратени – трябва да се насочим към съдебните служители, каза Петров (не става ясно дали новите властимащи изобщо са се сетили за това - б.а.).

"Така администрацията изчисли, че трябва да съкратим 2144 броя служители", обобщи членът на ВСС.

Той се ожали още от намаляването на капиталовите разходи, очакването съдебната власт да събере с над 5 млн. евро повече собствени приходи и пр., и пр.

Все пак вчера дошъл нов проект за бюджет, завишен с € 5 708 500, в който след разговора в понеделник някои техни доводи били съобразени, бе единствената позитивна нотка. 

Разговори за пари

Очаквано, най-голямо вълнение предизвика залегналият (елегантно, най-долу, б.р.) в Преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета текст, че в съдебната система основното възнаграждение вместо, както беше досега "удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ" - става "60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител“.

Това би дало отражение и на ключовата Таблица 1 на ВСС - по нея после се пресмята цялата скàла, до самия връх на системата.

Отбелязвайки, че се стига "до реално намаляване на възнагражденията на магистратите", Стефан Петров представи сметки и таблици, които "били пред него":

Депутатите в момента получават 3 средномесечни заплати, съобразно данните на НСИ за месец март 26. Тогава средната заплата в обществения сектор е била 1412 €, значи - тази на народен представител е 4236 евро.

При сега действащите правила, при възнаграждение в бюджетните организации 1338 евро, заплататата на младши магистрат е 2676 €. Като се "върже" за депутатската, съгласно предложението на МФ – 60 на сто от тази на народен представител, би станала € 2541,60, или намалението е с 5%

Интересно е, че колкото по-назад се вземе статистиката, толкова повече "ножицата" по новото правило би се отваряла, стана ясно още от думите на Стефан Петров. За декември 2025 г. заплатата в обществения сектор е била € 1488, на народния представител € 4464. При среден доход в бюджетните организации 1416 – съласно сегашния текст младши магистрат е взел 2832 евро. Но по новото предложение от МФ би се подписвал под 2678,40 - или 5,4% по-малко.

Последният пример бе за юни м.г., когато съгласно сегашния начин на формиране в Закона за съдебната власт стартовото възнаграждение е било 2700 евро. Но по новата методика на изчисляване би било 2433 – или с 9,9 % надолу.

"Това илюстрира, че реално се намаляват възнагражденията на младшите магистрати. А това, колеги, ще доведе до намаления на останалите заплати на магистратите в съдебната система. Та, предложението не засяга само най-ниското ниво, а намаляването на основния размер ще се отрази върху всички останали възнаграждения."

Отделно бе изтъкнат неблагоприятният (косвено и за тях) факт, че заплатите на депутатите на всичкото отгоре са замразени. Както е известно, досега всеки път, когато статистиката "мръдне нагоре" средната работна заплата, това автоматично водеше - поне на теория - до индексация за магистрати и съдебни служители.

В изказванията не се чу този път нито едно различно мнение от това - да не се съгласува предложението на изпълнителната власт за бюджета.

Вероника Имова (политическа квота от НС, ГЕРБ) окачестви ставащото:

"Съществено, драстично посягане върху независимостта на съдебната власт, което е недопустимо в една правова държава."