Трима журналисти са убити в Украйна в последните няколко дни. Това е точно толкова отвратително, колкото разстрела на Борис Немцов на Большой Москворецкий мост или клането в “Шарли Ебдо”.

За единия от тях - Олес Бузина - със сигурност се знае, че не е угоден на официалната власт. Другите двама - Сергей Сухобок и Олга Мороз, са намерили гибелта си дни преди това - на Великден и на 15 април. Само че това някак удобно бе премълчано от официалните украински власти.

Някой ще каже: всеки ден се избиват стотици хора от двете страни на фронтовата линия, какво толкова, че трима от тях са журналисти?! Да, убийството на който и да е човек е точно толкова убийство, колкото отнемането на живота на журналист.

Разликата е, че когато бъде разстрелян човек, правещ мислите и убежденията си обществено достояние, когато думите му влияят върху голяма група хора, това не е просто убийство, а запушване на устата. 

И е лакмус за всяка власт как се отнася към такова, иначе “обикновено” убийство. 

Демократичната власт не лъже и не прикрива. Тя не пробутва опорни точки от типа “провокация”, “война на олигарси”, “пиянско сбиване”, “битов обир”...

Навремето - в Съветския съюз, се знаеше, че ако при нещастие официалната власт обяви 4 жертви, те са поне 14...

Нормалният свят не харесва и осъжда посегателството на Русия върху Украйна. Но това няма да “демократизира” ничии глави. Защото както беше казал един руски журналист, Путин е във всеки от нас. И май Съветският съюз също...