Жена е открита мъртва в конюшня край Рейкявик. В суровата и красива, но безпощадна земя на Исландия, младата детективка Хелга поема първия си голям случай. Разследването бързо се усложнява, когато излизат нови улики за замесени хора, които може да са ключът към истината. Следите отвеждат Хелга в опасните вулканични райони на страната, където тя се съюзява с мълчаливия и загадъчен полицай Бярки. Докато двамата навлизат все по-дълбоко в мрачна и заплетена мистерия, се изправят срещу безмилостен сериен убиец и свят, в който границите между добро и зло се размиват.
„Спящи вулкани” е напрегнат скандинавски трилър, който съчетава криминално разследване, психологическа дълбочина и драматични обрати, разгръщащи се на фона на дивата и изолирана исландска природа.
Микаел Юрт е известен шведски продуцент и автор на бестселъри. Сценарист е на сериала „Мостът”. Най-популярен е с поредицата за Себастиан Бергман.
Бярни Торсон е писател и режисьор, чиито пиеси и продукции са популярни в целия свят.
Представяме ви откъс от "Спящи вулкани", Микаел Юрт и Бярни Торсон, издателство "Ера":
Хелга
Хелга отвори едното си око, другото продължаваше да спи дълбоко. С будното си око се взря във вибриращия телефон на нощното шкафче, сякаш се опитваше да го изключи с поглед. Изглежда, това помогна, защото телефонът спря да вибрира. Хелга се зави през глава с одеялото и реши, че този ден съвсем не е започнал.
Но не всички бяха на същото мнение, защото не след дълго телефонът отново започна да вибрира. Може би се обаждаше сестра ѝ? Ирис Сара, дъщерята на Хелга, беше при нея тази нощ. Хелга посегна към телефона.
– Здрасти, Хелга. Лаурус е.
– Здравей, Лаурус. Всичко наред ли е?
– Не съвсем. Не мога да се свържа с Гюнар, който е дежурен, и Гистли Фрейр реши, че трябва да се обадя на теб.
– Добре...
– Открили са труп в Хапнарфьордюр, в конюшнята. Трябва да изпратим някого.
Хелга седна в леглото и се облегна на таблата.
– Труп? Но сигурно някой друг може да се заеме?
– Точно сега не. Бенедикт е поел случая с лятната вила. Литовците. Аз разследвам друго престъпление. Сещаш се, бащата и дъщерята в луксозния хотел. Гистли Фрейр е на обучителен курс по лидерство. А Гюнар не отговаря. За съжаление, това сме. Извинявай, че те викам в почивния ти ден. Много ли е неудобно?
– Ами, не... – Главата на Хелга пулсираше. Колко чаши беше изпила на лятното парти снощи? А после, когато се прибраха, отвориха още няколко бутилки, нали? Тя вдигна чашата с вода от нощното шкафче и отпи с благодарност към нощната Хелга, която я бе оставила там. – Какво се е случило?
– Един мъж е отишъл да нахрани конете тази сутрин и е открил мъртва гола жена в един от боксовете.
– Познавал ли я е? И кой е този мъж?
– Възрастен е, казва се Хилмар. Твърди, че не я е познавал.
Хелга отметна завивката и се изправи. Беше чисто гола. Зарядното се откачи от телефона ѝ и увисна като змия, преди да се приземи на нощното шкафче.
– Кой е на мястото?
– Изпратен е патрул.
– Добре. Свържи се с тях отново. Трябва да задържат Хилмар там. И никой да не влиза в конюшнята, докато не пристигна.
Думите прозвучаха странно от устата ѝ. Хелга не разбираше откъде идва самоувереността ѝ да дава инструкции, никога преди не беше ръководила разследване. Но когато стана ясно, че ще започне работа в отдел „Насилие“, току-що завършила Полицейската академия, Лаурус ѝ бе помогнал да намери своето място, като ѝ даваше съвети.
– Разбира се. Кога можеш да дойдеш?
– След петнайсет минути – отговори тя, макар да знаеше, че ще ѝ отнеме поне двайсет минути да стигне от „Гретисгата“ до Хапнарфьордюр.
– Добре. Не бързай. Няма къде да отиде.
– Кой?
– Жената. Мъртвата.
– Точно така... Тръгвам веднага. Лаурус? Това означава ли, че аз ще водя разследването? Аз съм просто помощник-следовател.
– Хелга, ще се справиш. Довери се на инстинктите си. Арнулдур от Техническия отдел ще те посрещне.
– Добре.
Хелга затвори. После рязко дръпна завивките на леглото. Там лежеше той, французинът, в цялата си прелест – тъмнокос, зачервен от виното и гол.
Бяха минали точно три месеца, откакто се бе запознала с Рафаел. Слабият, учтив, с шест години по-млад и невероятно красив барман от луксозния хотел до концертната зала „Харпа“, където беше отпразнувала трийсет и петия си рожден ден. Той беше в Исландия от четири месеца и му оставаха още два, което устройваше Хелга напълно.
– Събуди се, Рафаел – каза му тя на английски. Рафаел не помръдна. Хелга го разбираше – не бяха спали повече от няколко часа. Но трябваше да го отпрати, така стояха нещата. Плесна го леко по бузите.
– Que diable? – изстена Рафаел и се намръщи, без да отваря очи.
– Рафаел, събуди се. Трябва да тръгвам.
– Нали почиваше днес?
– Току-що ми се обадиха, намерили са труп. Излизам.
Рафаел отвори очи и отметна тъмните къдрици от челото си.
– Убийство? Убийство ли е?
– Едва ли. Или може би. Но трябва да тръгвам, ти също. Може да отнеме време, а Ирис Сара се връща довечера.
Хелга прекрачи нощния си гост, за да стигне по-бързо до другия край на стаята. Рафаел реагира бързо и сложи ръце на тънката ѝ талия.
– Не, Рафаел. Не мога. Сериозно!
– Добре, добре. Но... Je t’aime , решителна исландке – промълви той с усмивка и я пусна. Хелга му се усмихна в отговор и го целуна бързо по челото. След това скочи от французина.
Облече същите дрехи като предишния ден: черни, тесни дънки и бяла тениска. На път за банята поразчисти най-лошите следи от изминалата нощ.
Докато си миеше зъбите, се погледна в огледалото. Разводът и преместването в града бяха правилното решение, това го чувстваше съвсем ясно. Но да се впусне сама в първото си разследване в отдел „Насилие“? В това не беше толкова сигурна.
