За първи път на български език четем пълното издание на глобалния бестселър на Робърт Грийн „Изкуството да съблазняваш“. Световноизвестният автор на „48-те закона на властта“, „33-те стратегии за войната“, „Майсторството“ и „Законите на човешката природа“ учи читателите как да убеждават хората около себе си и да упражняват най-фината форма на власт – „съблазняването“.

В шумния свят, в който всеки се опитва да привлече вниманието на останалите и да внуши своята гледна точка, съблазняването е изкуство за напреднали. Но Робърт Грийн разкрива една тайна – всеки може да бъде обаятелен, стига да развие правилните стратегии. 

В актуализираното несъкратено издание на култовата книга Робърт Грийн демонстрира на последователите си как да печелят съюзници на своя страна, да обезоръжават противниците и да завладяват съзнанието и сърцето на другите завинаги.

От този ценен наръчник читателят ще научи как да изгради съвършения образ на съблазнителя, следвайки конкретни стратегии за влияние и психологически игри.

Авторът превежда читателите през целия процес на съблазняването:

  • как да събудите интерес и желание;
  • как да създадете изкушение и да проникнете в съзнанието на всекиго;
  • как да уязвявате враговете си;
  • как да установявате контрол;
  • как да карате хората сами да паднат в обятията ви.

Мащабна, провокативна и проницателна, „Изкуството да съблазняваш“ е следващата ви любима настолна книга, ако искате да сте най-успешната своя версия и да плените всички около себе си. 

* * *

Из „Изкуството да съблазняваш“ от Робърт Грийн

Предговор

Преди хиляди години властта е била вземана главно чрез физическо насилие и поддържана с груба сила. Нямало нужда от деликатност – един крал или император трябвало да бъде безмилостен. Властта била в ръцете на шепа избраници, а от това най-много страдали жените. Жените нямали как да се противопоставят, нямали как да накарат мъжа да направи това, което искат – нито на политическата сцена, нито в обществото, нито дори у дома.

Разбира се, мъжете имали една слабост: ненаситното им желание за секс. Една жена винаги можела да си играе с това желание, но веднъж щом се отдаде на мъжа, той отново поемал властта. Ако жената му откажела секс, той можел просто да потърси друга или да упражни груба сила. Каква била ползата от толкова нетрайна и крехка власт? Жените обаче нямали друг избор, освен да приемат това положение. Имало обаче и жени, чийто глад за власт бил твърде голям, и те с много ум и креативност успели да намерят начин да променят правилата и да създадат по-трайна и по-ефективна форма на власт.

Потисничество и презрение – това е било отношението към жените в зараждащите се общества и това продължило така, докато вековете опит не научили жените да заместват силата с изкусност. Жените осъзнали, че бидейки по-слаби, единственият им ресурс е съблазняването. Разбрали, че щом са зависими от мъжете чрез сила, мъжете могат да станат зависими от тях чрез удоволствията. И тъй като били по-нещастни, отколкото били мъжете, вероятно жените са размишлявали по темата преди мъжете и преди тях са разбра­ли, че удоволствието винаги е по-бледо от фантазията за само­то удоволствие и че въображението стига по-далеч от реалност­та. Осъзнали веднъж тези базисни истини, жените първо се на­учили да прикриват прелестите си, за да събудят любопит­ството, и усвоили трудното изкуство да откажеш тогава, когато искаш да се съгласиш. От този момент нататък те знаели как да разпа­лят мъжките фанта­зии, как да събудят и насочат желанията: така се родили красо­тата и любовта. Така ориста на жените станала по-малко сурова, не че са успели да се освободят напълно от потиснатото положение, на което са осъдени, бидейки физически по-слаби. В състоянието на вечната война между жените и мъжете обаче се вижда как чрез ласките, на кои­то са способни, те по­беждават понякога, но в повечето случаи умело се възползват от силата, насочена срещу тях. Понякога мъжете също са обръ­щали срещу жените тези оръжия, които жените изковали, за да се борят с тях, и от това робството им е ставало още по-тежко.

ШОДЕРЛО ДЬО ЛАКЛО,
„ЖЕНИТЕ И ТЯХНОТО ОБРАЗОВАНИЕ“

Тези жени, сред които са Вирсавия от Стария завет, Елена от Троя, китайската сирена Си Ши и най-умелата от всички, Клеопатра, измислили съблазняването. Те първо привличали мъжа с пленителен външен вид, като си слагали грим и накити, сякаш са оживели богини. После му давали възможност само да зърне частици от тяхната плът и така провокирали въображението му, възбуждайки у него не само желание за секс, но и нещо повече – копнежа да притежава тази жена, въплъщение на неговата фантазия. Веднъж спечелили интереса на жертвите си, те ги примамвали далеч от мъжкия свят на войни и политика и ги отвеждали в женския свят на лукс, зрелища и удоволствия. Това не било в преносен смисъл, а в буквален – водели мъжа на пътешествие например, както Клеопатра примамила Юлий Цезар на пътешествие по Нил. Пленени от тези изтънчени, чувствени удоволствия, мъжете се влюбвали. Тогава жените неизменно ставали студени и безразлични, обърквайки жертвите си. Точно когато мъжете искали още и още, откривали, че удоволствията им са спрени. Те трябвало да се впуснат в преследване, опитвайки всичко, за да си върнат благоволението, на което някога се радвали. Така силите им се изтощавали и те се предавали на чув­ствата си. Мъже, които притежавали физическа сила и пълна власт, мъже като цар Давид, троянеца Парис, Юлий Цезар, Марк Антоний, цар Фучай се оказвали роби на жена.

В свят, доминиран от насилието и грубата сила, тези жени превърнали съблазняването в изтънчено изкуство, във върховна форма на власт и упраж­няване на влияние. Те се научили да ра­ботят първо върху ума, стимулирайки фантазиите на мъжа, като го карали да иска още и още, редувайки надежда и отчаяние – същността на съблазнява­нето. Силата на тези жени не била фи­зическа, а психологическа, не груба, а хитра. Първите големи съблазнителки били като генерали, планиращи разгро­ма на врага. В едни от първите сведе­ния съблазняването често го сравняват с битка, женската форма на войната. За Клеопатра съблазняването било сред­ство за консолидиране на империя. Жената съблазнителка вече не била па­сивен сексуален обект, тя се превръща­ла в активен участник, във фигура на властта.

За да създаваш любов, е нужна много повече гениалност, отколкото за да командваш армии.

НИНОН ДЬО ЛАНКЛО

С малки изключения, а именно по­етът Овидий и средновековните тру­бадури, мъжете не се интересували много от такова лекомислено изкуство като съблазняването. По-късно, през седемнайсети век, настъпила голяма промяна: мъжете се заинтересували от съблазняването като средство да пре­одолеят съпротивата на младата жена към секса. Първите прочути съблазни­тели в историята – херцог Дьо Лозьон, разни испанци, вдъхновили легендата за Дон Жуан – започнали да прилагат традиционно използваните от жените методи. Те се научили да заслепяват с външния си вид, да стимулират въобра­жението, да кокетират. Добавили и нов, мъжки елемент към играта: прелъстителен език, защото били открили слабостта на жените към нежните сло­ва. Границите между тези две форми на съблазняване – жените съблазнявали чрез очите, а мъжете – чрез думите – често се размивали: Казанова заслепя­вал жените с облеклото си, Нинон дьо Ланкло очаровала мъжете с думите си.

По времето, когато мъжете раз­вивали своята версия на съблазняване­то, някои започнали да адаптират това изкуство за постигане на обществени цели. С отмирането на феодалната система в Европа придворните трябвало да си проправят път в двора, без да раз­читат на грубата сила. Те усвоили уме­нието да съблазняват хората над тях и конкурентите си чрез психологически игри, нежни думи, доза кокетство. С демократизирането на културата актьо­ри, дендита и художници започнали да използват тактиката на съблазняване­то, за да очароват и спечелят публиката и социалната среда. През деветнайсети век настъпила още една голяма промя­на: политици като Наполеон съзнател­но се представяли като съблазнители в голям мащаб. Тези мъже разчитали на изкуството на съблазняващото ораторство, но също така усвоили и някогаш­ните женски стратегии: организиране на впечатляващи зрелища, театрални похвати, физическо присъствие, изпълнено със заряд. Нова е същността на харизмата, научили те. Такава е тя и до днес. Съблазнявайки масите, те придо­бивали огромна власт, без да използват сила.

Ако убиеш твоята съпруга, хвала на тебе, Менелае! / Но видиш ли я, бягай, че може в теб страст­та да заиграе: / тя грабва мъжките очи и хвърля градовете във плен и във пожар – / неотразими сили има във нейния опасен чар! / Добре познаваме я ние: и аз, и ти, / и другите, които тя опропасти.

ХЕКУБА ГОВОРИ ЗА ЕЛЕНА ОТ ТРОЯ;
ЕВРИПИД, „ТРОЯНКИ“

Превод от старогръцки Георги Михайлов

Днес сме достигнали до най-високата точка в еволюцията на съблазняването. Днес повече от кога­то и да било преди няма място за гру­ба сила и бруталност. Всички сфери на социалния живот изискват умението да убеждаваме хората по начин, който не ги обижда и не им налага чужда воля. Навсякъде можете да откриете фор­ми на съблазняването, като мъжките и женските стратегии преливат едни в други. Ако искаме да променим мнението на хората – а въздействието върху мнението е едно от най-важните неща при съблазняването, трябва да дей­стваме фино, на подсъзнателно ниво. Днес всички политически кампании разчитат на съблазняването. От епо­хата на Джон Ф. Кенеди политическите фигури са длъжни да притежават из­вестна харизма, да имат очарователно присъствие, за да задържат вниманието на публиката си, което е половината от битката. Киното и медиите създадоха плеяда от съблазнителни звезди и об­рази. Ние сме потопени в съблазнява­не. И колкото и да е различно по сила и мащаб, в същността си съблазняването е еднакво: не бъдете груби или дирек­тни, използвайте удоволствието като стръв, играйте си с чувствата на хора­та, разпалвайте желание, обърквайте ги и ще постигнете психологическа ка­питулация. В практикуваното и в наши дни съблазняване методите на Клеопатра са още валидни.

Никой мъж не при­тежава достатъчно власт, че да надделее над лукавостта на жената.

МАРГЬОРИТ ДЬО НАВАР

***