Извънредното заседание на парламента утре може да набъбне с още една точка: без изненада, посветена на Споразумението за сътрудничество в отбраната между България и Украйна, подписано вчера от служебния премиер Андрей Гюров и украйнския президент Володимир Зеленски в Киев. Пак без изненада - от "Възраждане" настояват Народното събрание да гласува за това да задължи Министерския съвет да "предприеме незабавно действия за прекратяването на споразумението".

Както е известно, по инициатива на "Има такъв народ" парламентът, който се разпусна в предизборна ваканция, ще заседава извънредно на 1 април по новата тема на партията на Станислав (Слави) Трифонов - "Петрохан". Оттам поискаха изслушване на служебния министър на вътрешните работи Емил Дечев и на старши комисар Кремена Илиева, заемала доскоро поста директор на Института по криминалистика към МВР. Илиева бе временно и.д., като по обясненията на Дечев я е освободил и назначил на поста криминалист с дългогодишен управленски опит, какъвто тя не е имала. От ИТН обаче настояват, че служебната власт "разчиства" разследващите случая.

Като точка втора, по искане на БСП, депутатите ще изслушат служебния министър на финансите Георги Клисурски и служебния министър на икономиката и индустрията Ирина Щонова относно мерките за ограничаване на нарастването на цените на горивата в страната. От левицата настояват за временно намаляване на ДДС и акцизи, което минава през законови изменения (т.е. да има работещ парламент). Правителството обаче вече обяви други мерки.

Сега Петър Петров от "Възраждане" е предложил до председателката на парламента Рая Назарян да включи трета точка в дневния ред: "Проект на решение за задължаване на Министерския съвет да предприеме незабавно действия за прекратяването на споразумение за сътрудничество между Република България и Република Украйна, сключено на 30.03.2026 г. в град Киев". 

В същото време Назарян участва в момента във втората парламентарна Среща на върха в Буча, организирана от Върховната рада на Украйна, в която участват председатели и членове на ръководствата на национални парламенти на страни членки на ЕС, Молдова, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и на Европейския парламент, Парламентарната асамблея на НАТО и Парламентарната асамблея на ОССЕ.

Извънредното заседание бе свикано от заместник-председателя на Народното събрание Костадин Ангелов (ГЕРБ).

За да влезе в дневния ред за утре такава точка обаче, трябва председателят да го предложи.

Подписаното вчера споразумение е за 10-годишно сътрудничество в отбраната, като ангажиментът за него е още от 2024 г. През декември същата година служебният премиер Димитър Главчев (ГЕРБ) отказа да го подпише с мотива, че първо трябва да има мнозинство в парламента зад него. "Смятам за нормално служебно, но също така редовно правителство да се допитва до народните представители за това, което прави", каза тогава той. Но допълни, че единственото, което го притеснявало е 10-годишният срок.

Вчерашната визита и поемането на ангажимента от страна на България очаквано предизвика реакция у дома на формацията около президента (2017-2026) Румен Радев "Прогресивна България", БСП, "Възраждане".

Служебното правителство на Гюров обаче вече прати в Конституционния съд едно решение на НС, с което то се опита да задължи изпълнителната власт. Става въпрос за решението, взето под давлението на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на ДПС Делян Пеевски, България да ратифицира влизането ни в т.нар. Съвет за мир на Доналд Тръмп. Мотивът на кабинета (а и практиката на КС) е, че външната политика е в прерогативите на Министерския съвет и с опитите си да го задължава изпълнителната власт в лицето на парламента нарушава принципа за разделение на властите.