Съблазнително е да си мислим, че „хибридната война“ е творение на 21 век. Днес технологиите предлагат алтернатива и, на практика, подсилване на откровената употреба на военна сила.

Като имаме предвид успешното посегателство на Русия срещу Украйна и окупацията на Крим с тактики от хибридната война, честно е да се запитаме дали не може да се случи същото и с балтийските държави.

Нека си представим, че Естония е следващата цел на Москва.

Да предположим, че Естония е подложена на опити за подривна дейност от страна на своя съсед-гигант от Изток. Руската пропаганда обвинява естонското правителство, че репресира рускоговорящото малцинство и така оправдава нахлуване в опит за защита на населението. Множество руски войници навлизат през границата. Мишена номер едно е телекомуникационният център в Талин. Контролирай комуникациите, контролирай страната. Всичко това може да бъде наречено хибридна война.

Но годината не е 2015, а 1924. Ленин имал своето намерение за поглъщане на малкия съсед на големия Съветски съюз. В онези дни кибервойна е означавало да завземеш и контролираш телефонните връзки. А т.нар. „зелени човечета“, които се нароиха в Източна Украйна и Крим, са пра-правнуците на онези, които Ленин изпратил в Естония. За щастие, Ленин се провалил.

Ако се върнем още едно десетилетие по-рано, по времето на Първата световна война също виждаме знаци за хибридна война. Кибер-частта от войната се водела под формата на разбиване на кодове, както прикачване към или пък направо прекъсване на подводните кабели, които свързвали Лондон, Париж, Берлин с други техни отвъдморски бази и колонии. Икономическите санкции са били налагани чрез необезпокоявани сражения с подводници и блокади по вода.

Пропагандата залепвала върху врага етикета на варвари, които извършват безброй зверства срещу невинни цивилни граждани. А цепелини и бомбардировачи „Гота“ паникьосвали лондончани с нощни нападения.

Така че, хибридната война е толкова стара, колкото и войната изобщо.

И все пак, технологиите и глобализацията видоизмениха някои страни на хибридната война през 21 век. Първо, в миналото военната сила често е била краен арбитър, който решавал кой е победител и кой е победен. Но ако днес примерно врагът няма армия, флот или авиация, дори и най-мощните военни сили на света са ограничени в това, което могат да постигнат.

Второ, с помощта на глобализацията и икономическата обвързаност, подводниците и блокадите вече не са нужни, за да лишиш някоя държава от жизненонеобходимите стоки. Много по-ефективно средство за налагане на нечия воля е да спреш притока на нефт и газ. По подобен начин затварянето на достъпа до глобалния пазар и до системите за разплащане може да бъде толкова унищожително за икономиката, колкото бомбардировките и обстрелването на държавната инфраструктура.

Трето, хората са толкова зависими от мрежата, като се започне от смартфоните и се стигне до доставките на основни стоки и услуги като ток и вода, че кибератаките могат да нанесат реални вреди чрез намеса или прекъсване. Достатъчно добър е примерът с вируса Стъкснет, който осакати иранските центрофуги. Руските кибератаки срещу Украйна и балтийските репубкики, севернокорейската атака срещу Sony pictures, както и проникването на Китай в корпорации, за да придобива търговски тайни, демонстрират подобни хибридни тактики.

Но преди опасността от хибридна война да надвие нашата способност за реакция, използването на малко сиво вещество ще ни помогне да открием с какви средства можем успешно да се противопоставим. Това е особено важно при неутрализирането на бунтовнически движения като Ислямска държава, които използват извратена версия на исляма, за да легитимират и оправдаят своите политически намерения и цели.

Силата, разбира се, винаги присъства.

Според Клаузевиц, войната е продължение на политиката с „други средства“. Тези други средства са „множител на силата“, на който мощните армии, флотилии и авиации не могат да се противопоставят.

Един урок е очевиден. Правителствата трябва да са по-подготвени за справяне с тези „други средства“. Киберсигурността е едната област. Посланията и пропагандата са друга. В последния случай Ислямска държава отчетливо побеждава във войната на идеи. И за разлика от воденето на война, при което целта е безусловна капитулация, тези други средства на хибридната война са новите стратегически центрове на тежестта, които могат да предопределят успеха или неуспеха.

Не е толкова лесно да си преместим фокуса, защото правителствата твърде често разчитат прекалено много на военната сила като ключов или основен инструмент на политиката. Мъжеството на американските военни не може да замести проваленото управление в Ирак и Афганистан. И това е още една разновидност на хибридната война, експлоатирана от Ислямска държава и Ал Кайда. А в случая с ИД, едно непредвидено последствие е да се атакуват симптомите, а не причините за това, което в края на краищата трябва да бъде победено.

От тук следва, че Съединените щати се нуждаят от спешна революция във военното дело. И тази революция трябва да започне с цивилната част в правителството, а не от Пентагона. Освен ако и докато избраните за лидери не разберат, че си имат работа със старо вино в нови бутилки, това вино лесно може да се превърне в геостратегическо лозе, което ще вгорчава вкуса на всички.

Д-р Харлан Улман е съветник на Върховния командващ на обединените сили на НАТО в Европа, стратегически съветник в Атлантическия съвет. Статията е публикувана в Huffington Post.