Твърденията, че граф Игнатиев има нещо общо с обесването на Васил Левски са манипулация. Но е факт, че той като посланик на Русия в Цариград, е бил против всички революционни действия на българите, защото те не са съотвествали на руските интереси. Това каза пред БНР проф. Пламен Митев, по повод възобновения през последните дни дебат по темата.

"Генерал Николай Игнатиев 15 години е посланик на Русия в Османската империя. До идването на генерал Игнатиев в Цариград Русия заема крайно антибългарска позиция към възможността българите да си възстановят независимата църковна институция. Той играе важна роля при подписването на фермана от 1870 г. за българската екзархия", коментира проф. Митев.

Той обясни, че след Кримската война Русия трябва да се съобразява с колективното статукво на победителките - западните велики сили.

"През 60-те и 70-те години на XIX в. руската дипломация се опитва да избегне каквато и да е критична ситуация, в която Русия ще бъде принудена да вземе активна позиция. Когато получава сведения, че тук и там българите се готвят за въоръжени действия, граф Игнатиев ще се обявява против тези действия", коментира проф. Митев.

И допълни, че има документи, според които той е искал българите да бъдат възпрени от самостоятелни действия както преди Старозагорското въстание от 1875 г., така и преди Априлското въстание от 1876 г. Проф. Митев изтъкна, че до изострянето на кризата след масовите кланета и последвалата война между Сърбия и Турция, Русия търси мирни решения, реформи, колективни действия от страна на всички велики сили.

Той коментира и контекста на писмото от януари 1873 г., което е основен аргумент на защитниците на тезата, че граф Игнатиев носи отговорност за обесването на Васил Левски.

В това писмо се изразява положително отношение, че следствието е приключило по удобен за Русия начин. Проф. Митев обясни, че има документи, които показват, че османската държава е знаела за революционните комитети на Левски още преди обира на пощата в Арабаконак, след който започват масовите арести.

"Турските власти знаят много добре кой какво подготвя. Имат план да не се арестуват масово всички, за които знаят нещо", коментира проф. Митев.

И допълни, че е нямало как да бъдат арестувани 400-500 души наведнъж и да се предизвикват катаклизми. Решението на османската държава е било просто да следят всички, за които знаят, че са съпричастни към революционната организация.

"Това е, което Игнатиев казва, той е доволен, че не са арестувани всички, които са заподозрени", обясни проф. Митев.