От началото на войната в Иран затворниците в печално известния затвор „Евин“ в Техеран до голяма степен са оставени сами на себе си и вече не получават храна. Надзирателите са избягали и са оставили на затворниците само хляб, заяви в сряда пред информационната агенция AFP в Стокхолм съпругата на иранско-шведския учен Ахмадреза Джалали, който е държан в болничното отделение на затвора.

Съпругата на Джалали, Вида Мехрания, каза, че във вторник е успяла да говори с мъжа си по телефона „две минути“. В краткия разговор той ѝ казал „че нямат храна, че положението е наистина тежко и че се страхуват какво ще се случи“, разказа Мехрания. Пред затвора все още има разположени охранители, „но вътре в самия затвор са заключили вратата и са си тръгнали“. Поради въздушните удари в района около затвора много от задържаните са „отчаяни“ и „силно стресирани“.

54-годишният Джалали беше осъден на смърт в Иран през 2017 г. по обвинения в шпионаж. След ареста му Швеция предостави на иранеца шведско гражданство. След инфаркт миналата година той е бил преместен в болничното отделение на затвора.

Активисти казват, че ситуацията в затворите става все по-хаотична. Докато някои неполитически затворници по информация са били освободени под гаранция и много служители са напуснали постовете си, за да се преместят на по-безопасни места, властите отказват да дадат отпуск (временна свобода) на политическите затворници или на хората, задържани по време на последните протести, както и да приемат гаранция за тяхното освобождаване.

Доброволческата юридическа платформа Dadban също предупреди, че периодите на силно политическо или военно напрежение в Иран често водят до по-тежко отношение към политическите затворници.

„В Ислямската република по време на сериозно политическо или военно напрежение рискът от засилени репресии и дори отмъщение срещу политическите затворници нараства“, заяви организацията.

В такива обстоятелства задържаните могат да бъдат подложени на по-строги ограничения, насилие или допълнителен натиск.

Предупреждения за хуманитарна криза

Няколко правозащитни организации — включително Комитетът за свобода на политическите затворници и фондация, свързана с носителката на Нобеловата награда за мир Наргес Мохамади, която е в затвора — предупредиха за надвисваща хуманитарна криза в иранските затвори.

В свои изявления организациите посочват, че административният ред в „Евин“ на практика се е сринал, надзирателите са напуснали постовете си, а вратите на килиите са заключени, оставяйки затворниците затворени вътре.

Според тези сведения раздаването на храна и медицинските грижи до голяма степен са прекратени, а затворническият магазин — ключов източник на храна и питейна вода за лишените от свобода — също е затворен.

В някои случаи, твърдят активисти, политически затворници са били прехвърлени на неизвестни места, без семействата им да бъдат уведомени. Роднини на задържани казват, че получават много малко информация за съдбата им.

Съобщения от правозащитни групи и от близки, които са успели да се свържат със затворници, сочат, че специалното полицейско подразделение на Иран (NOPO) е поело контрола над затвора „Евин“.

Съпругата на политическия затворник Мостафа Мохамад-Хасан написа в социалните мрежи, че властите планират да прехвърлят политическите затворници и чуждестранните граждани, държани в „Евин“, в затвор в град Кум.

Опасения от нова трагедия в „Евин“

Реза Хандан — политически затворник в „Евин“ и съпруг на известната правозащитна адвокатка Насрин Сотуде — също отправи предупреждение в писмо до ръководителя на иранската съдебна власт Голамхосейн Мохсени-Еджеи.

Хандан предупреди, че властите са пренебрегнали многократните предупреждения на затворниците, както са направили и по време на 12-дневната война през юни, когато израелска ракетна атака срещу затвора „Евин“ унищожи части от комплекса.

„Този път никакво оправдание няма да бъде приемливо“, пише Хандан. „Пряката отговорност за живота на затворниците лежи върху съдебната власт и затворническата администрация — затворници, които все още оплакват съкилийниците си, и семейства, които скърбят за близките си.“

След атаката през юни политическите затворници по информация са били оковани и временно преместени в други места за задържане, включително Големия затвор на Техеран (Фашафуйе), затвора Кезел Хесар и женския затвор Карчак.

Влошаване на условията и в други затвори

Активисти твърдят, че ситуацията се влошава и в други затвори.

Dadban съобщава за влошени условия в женския затвор Карчак южно от Техеран — широко смятан за едно от най-тежките места за задържане в Иран. Според доклада медицинският персонал, административните служители и надзирателите са напуснали постовете си, което е довело до хаос в работата на затвора. Недостигът на вода, който и без това е често срещан там, се е задълбочил, а затворническият магазин вече не работи.

В Големия затвор на Техеран ударната вълна от близки експлозии на 2 март по информация е счупила прозорци и е повредила няколко стени. Макар че няма потвърдени данни за жертви, съобщава се, че надзиратели са били затворници и са използвали сълзотворен газ в сградата.

„Брат ми е в Големия затвор на Техеран. От четири дни нямат нито вода, нито храна“, пише зрител в съобщение до Iran International. „Властите дори са заварили вратите на затвора и сега обектът е под контрола на Революционната гвардия“, добавя той.

Подобни инциденти се съобщават и на други места. Кюрдската медия Kurdpa съобщи, че части за борба с безредици са нападнали затворници в затвора в Махабад, след като лишени от свобода са протестирали срещу задържането им в опасни военновременни условия след удар по близка база на Революционната гвардия (IRGC).

Според съобщението надзирателите са използвали сълзотворен газ, като най-малко двама затворници са били ранени. Хранителните дажби са били намалени до едно хранене на ден, а телефонните разговори са били ограничени.