На последната права пропадна приемането на реформата в училищното образование, инициирана от правителството на Росен Желязков. Законопроектът отлежаваше няколко месеца на второ четене в ресорната парламентарна комисия. Дори и след оставката на кабинета „Желязков“ се направиха няколко опита комисията да одобри промените и да ги вкара за окончателно гласуване в пленарна зала. По различни причини обаче това така и не се случи.

В оставащите дни до края на това Народно събрание вече няма техническо време за приемане на поправките в Закона за предучилищното и училищното образование, обясни пред Клуб Z Красимир Вълчев, който бе образователен министър в кабинета „Желязков“ и основен инициатор на реформата. Понастоящем той отново е народен представител от ГЕРБ-СДС.

Законопроектът, чийто обем е близо 80 страници, предвижда промени в няколко направления – въвеждане на политики за детско благополучие и равен достъп до качествено образование; разширяване на езиковата подкрепа за деца и ученици, които не владеят достатъчно добре български език (включително бежанци и лица с временна закрила); уредба на ранното детско развитие и грижи; създаване на нови видове училища — математически, природоматематически и класически гимназии; учредяване на Национален център за кариерно ориентиране.

Идеята за въвеждане на задължителен предмет „Добродетели и религии“ обаче предизвика най-много емоции, включително протести и контрапротести. И тя обаче засега отпада и остава за решение евентуално от следващия парламент.

Ето какво каза Красимир Вълчев пред Клуб Z във връзка с неуспеха по прокарването на реформите:

- Г-н Вълчев, какво се случи с промените в Закона за училищното и предучилищното образование? Той беше на второ четене в комисия, но няколко пъти се проваляше гласуването му.

- Да, беше предвиден в дневния ред на няколко заседания на комисията, но не се случи, защото или комисията се отлагаше поради по-дълго продължило пленарно заседание, или поради липса на кворум, както беше при последния опит. Сега вече няма техническо време да се приеме. Все пак това е голям, сложен закон и изисква повече парламентарно време както в комисия, така и в пленарна зала.

- Каква според Вас е реалната причина да не се намери политическа воля (за приемането на промените)?

- Основната причина е, че беше прекратен предсрочно мандатът на правителството и на Народното събрание. Иначе съм убеден, че щеше да се намери политическа воля. При обсъжданията и на първо четене, и на второ четене в работна група се видя, че по почти всички текстове има подкрепа. По някои имаше пълен консенсус, по други имаше голяма подкрепа. Така че аз съм убеден, че в следващи състави на Народното събрание една голяма част от тези предложения ще се приемат.

- Управляващото мнозинство ли се пропука, защото все пак имаше техническо време?

- Не, не, в управляващото мнозинство имахме много дискусии. Да, от всички 25 предложения по едно имахме повече дискусии – не беше религията, както някои споменават. Но в крайна сметка ние имахме подкрепа за този законопроект в управляващото мнозинство. Все пак трябва да се отбележи, че това беше едно сложно управляващо мнозинство, което работеше и в режим на малцинство – ние разчитахме на подкрепа и от други парламентарни групи освен от тези, които бяха представени в правителството.

- Т.е. религиозното образование (отпада)...?

- Религиозно образование има и в момента. Това беше една от спекулациите и бих казал – манипулации, че се въвежда религия. Религията е възстановена като предмет в българската образователна система през 1997 г., но като избираем – т.е. ако училището реши. Това, което ние предлагахме, е да има час по възпитание в човешки добродетели, като в същото време се дава възможност за алтернативна програма „Религия“. Това означаваше, че това, което в момента се предлага в двеста и няколко училища, щеше да се предлага във всички училища, ако има поне шест ученици в клас, които да желаят това. Ако няма шест ученици в клас, си остава програмата по добродетели, която е основна.

----

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".