Има ли бъдеще демокрацията, каква е съдбата на Израел и каква роля ще играят САЩ в света? На тези въпроси отговаряха през уикенда 20-те най-влиятелни политолози, социолози и философи в Австрия.

Събитието носеше името „Светът на парчета“ и се проведе в австрийския алпийски хотел „Дворец Елмау“.

Форумът бе организиран от българския политолог Иван Кръстев. Програмата на срещата бе структурирана около няколко основни теми: ролята на Съединените щати, бъдещето на Европа, конфликтите около Израел и общата трансформация на глобалната политика.

Сред участниците бяха философът Петер Слотердайк, социоложката Ева Илуз, британският историк Тимъти Гартън Аш, както и представители на международни институции и фондации. На форума присъства и наследникът на Джордж Сорос – Александър, който е председател на фондацията „Отворено общество“.

Особено внимание привлече участието на българската социоложка Мила Минева. Тя участва в разговор с Ева Илуз за културните конфликти и променящата се роля на либерализма в Европа след края на Студената война. Дискусията засегна теми като медийната среда, общественото недоверие и поляризацията в демократичните общества.

Минева изследва как медии и културни институции оформят обществените нагласи – тема важна за дебата за демокрацията. Тя е смятана за важен глас от посткомунистическия свят. Според тезата на Кръстев Източна Европа се е превърнала в лаборатория за нови политически процеси, които после се появяват и в западния свят.

След 1989 г. Източна Европа минава през бърза либерализация, силни социални неравенства, политическа поляризация, недоверие в институциите, популизъм, културни конфликти около идентичността, спад на доверието към либералната демокрация. Събития, които се случват едва сега и в западната част на континента.

Това прави региона интересен за западните интелектуалци.

Темите на дискусията между Милева и Илуз включват: кризата на либералния консенсус, културните войни в демокрациите, ролята на интелектуалците в политически поляризирани общества, как се променя либерализмът след 1989 г.

Най-спорният момент на симпозиума обаче беше появата на американския блогър и политически мислител Къртис Ярвин. Той е известен с радикалната си критика на демокрацията и с идеите си за силно централизирано управление.

В разговор с Иван Кръстев Ярвин защити тезата, че либералната демокрация постепенно губи способността си да управлява сложните съвременни общества. Според него политическите институции са парализирани, а реалната власт се упражнява от мрежа от бюрокрация, медии и университети.

Той предложи алтернативен модел на управление, който описва като „корпоративна държава“ – система, в която държавата се управлява подобно на голяма компания от един силен лидер. Според Ярвин подобна структура би могла да взема по-ефективни решения и да избегне политическата парализа.

Присъствието му предизвика смесени реакции сред участниците. Някои смятаха, че подобни идеи са опасни и антидемократични. Други защитаваха поканата като необходима възможност да се разбере мисленето на новите радикални течения в политиката.

Германският в. „Ди Цайт“ публикува обширен репортаж от разговора. Преди дебата с Ярвин Иван Кръстев обяснява защо изобщо го е поканил. Според него вече не може просто да се пита „как да защитим демокрацията“. Пред лицето на идеите на Ярвин и неговите привърженици въпросът трябвало да се промени: „Струва ли си демокрацията изобщо да бъде защитавана?“

Интересен ход, отбелязва вестникът. Само че Ярвин избягва да отговори. Не пъргаво като Мохамед Али – по-скоро обикаля бавно около собствените си атаки срещу демокрацията, докато Кръстев не събаря монолога му с едно изречение:

„На теб просто не ти харесва думата.“

Публиката – професори от Оксфорд и Кеймбридж, международни журналисти и Рахел Саламандер – гледа намръщено към сцената. Мустаците на Петер Слотердайк потрепват нагоре-надолу.

„Цялата власт идва от Бога“, казва Ярвин.

Много от институциите, които той критикува, всъщност му се струват чудесни, щом ги посети лично. Дали току-що сам не се нокаутира?, коментира авторът на репортажа.

Кръстев го пита кой би гарантирал свободата му в неговата CEO-монархия.

„Страхотен въпрос“, похвалва Ярвин – и започва да говори, очевидно без да знае накъде води мисълта му. Той вади от историята Франклин Рузвелт, могъщия президент от 30-те и 40-те години, и твърди, че САЩ винаги са били привидна демокрация. Добре, но тогава срещу какво се бори той, ако президентите и без това са като CEOs?

Ярвин се заплита толкова неумело, че човек остава с впечатлението, че всъщност иска по-искрена демокрация. Или може би просто играе ролята на разочарован либерал?, пита се още журналистът от „Ди Цайт“.

И отбелязва: „Ярвин изглежда нервен и прави съмнителни шеги:

„Обществото е като жена – не трябва да го блъскаш.“

В крайна сметка Кръстев прекъсва разговора. Ярвин обаче продължава монолога си и с хора от публиката, говори до полунощ. В края на симпозиума Ярвин заявява пред репортери, че си е променил мнението за Сорос. „Мислех, че него никога не го критикуват, но видях, че е подложен на същото, на което съм подложен и аз. Той е умен човек“, заявява блогърът.