Европейската комисия предлага набор от временни и целенасочени мерки, целящи ограничаване на ефектите от новия скок в цените на изкопаемите горива и защита на най-уязвимите потребители и индустрии.

Пакетът AccelerateEU („Ускоряване на ЕС“) бе представен от първата зам.-председателка на ЕК Тереса Рибера и еврокомисаря по енергетиката Дан Йоргенсен.

Подкрепата трябва да бъде навременна, целенасочена и временна, като включва инструменти като доходни схеми, енергийни ваучери, социални тарифи и данъчни облекчения за електроенергията за домакинства и енергоемки предприятия.

Същевременно ЕК предвижда създаването на временна рамка за държавна помощ, която да даде по-голяма гъвкавост на националните правителства при подпомагането на най-засегнатите сектори. В краткосрочен план се залага и на мерки за намаляване на потреблението на енергия, както и ускорено внедряване на чисти технологии, които да ограничат зависимостта от вносни изкопаеми ресурси.

Ще бъде създадена и нова обсерватория за наблюдение на горивата. Тя ще следи производството, вноса, износа и нивата на запасите от транспортни горива в ЕС и така ще идентифицира бързо потенциалния им недостиг.

Ключов елемент в отговора на кризата е координираното запълване на подземните газохранилища и управлението на стратегическите петролни резерви. Комисията ще координира действията на държавите членки, включително времето на закупуване на газ, за да се избегнат допълнителни ценови скокове, както и евентуалното освобождаване на петролни запаси, включително за авиационно гориво и дизел.

Този подход включва и използване на гъвкавост при правилата за запълване на хранилищата, както и засилено наблюдение чрез координационни групи за газ и петрол. В допълнение ще бъде създаден нов механизъм за наблюдение на горивата, който ще следи производството, вноса, износа и наличностите в ЕС, за да се реагира бързо при риск от недостиг.

В по-широк план Комисията поставя акцент върху мрежите и инфраструктурата като ключов фактор за устойчивостта на енергийната система.

Ускоряването на изграждането и модернизацията на електропреносните мрежи, включително трансграничните връзки, е определено като необходимо условие за функционирането на интегриран енергиен пазар и за намаляване на цените.

Сред приоритетите са и увеличаването на капацитета за съхранение на енергия, развитието на интелигентни мрежи и по-широкото внедряване на електромери, които да позволят по-гъвкаво управление на потреблението. Целта е до края на десетилетието ЕС да разполага със значително по-голям капацитет за съхранение и по-добра интеграция на възобновяемите източници .

Работи се и върху оптимизиране на рафинерийния капацитет, гарантиране на доставки на ключови горива като керосин и дизел, както и засилване на международното сътрудничество за стабилизиране на глобалните енергийни пазари.

Комисията ще работи със държавите членки за максимално използване на наличното европейско финансиране и за пренасочване на средства от ЕС, когато това е възможно и съобразено със предпочитанията на страните, към инвестиции в енергетиката, включително чрез разширяване на мерките за намаляване на енергийното потребление и ускорено внедряване на чисти технологии като термопомпи, слънчева и вятърна енергия и батерии .

„Ускоряване на ЕС“ се вписва в по-широката стратегия за намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива и ускоряване на прехода към електрификация и местно производство на чиста енергия, като съчетава спешни мерки с дългосрочни структурни решения.

Никаква отмяна на забраната за руски газ

Същевременно еврокомисарят Дан Йоргенсен категорично отхвърли възможността временно да се спре забраната на внос на руска енергия в ЕС заради кризата в Близкия Изток. Той предупреди, че настоящата криза е комбинация от тези от 1973 и 2022 г.  И че предстоят много трудни месеци, а може би дори години. Всичко зависи от  развитието на ситуацията.

Дори и при най-оптимистичния сценарий положението остава лошо, каза Йоргенсен.

“Ако си представим, че утре настъпи мир, все пак на Катар ще са нужни вероятно поне две години, за да възстанови производството на газ и транспортната инфраструктура", изтъкна той.

Това по думите му означава, че цените на втечнения природен газ ВПГ) на световния пазар няма да се стабилизират или дори да паднат, както се очакваше, през следващите няколко години.

„Дори най-оптимистичният сценарий за следващите месеци е доста мрачен, а последиците ще се усещат години наред”, категоричен бе комисарят.

И допълни:

“Би било огромна грешка отново да се възстанови вносът на руска енергия. Решението на Комисията е много, много ясно - не. Ние никога повече няма да внесем и една молекула руска енергия в бъдеще. Защото Путин превръща енергията в оръжие срещу страните членки, използва я, за да ги изнудва, а ако купуваме неговата енергия, помагаме косвено за подкрепата на войната му срещу нашите приятели в Украйна. Така че това би било ужасна грешка и ние по никакъв начин няма да променим плановете си. Подготвили сме законодателство, то е приложено и скоро ще сме извън зависимости, от които, казано откровено, трябваше да се отървем преди много години.”

Тереса Рибера пък заяви, че не трябва да се приемат предложения, които, ръководени от легитимни опасения, се опитват чрез краткосрочни действия да намерят решения, но могат да създадат много повече проблеми с много по-висока цена в бъдеще.

След три дни влиза в сила забрана на краткосрочните договори за внос от Русия на ВПГ. А до 30 септември 2027 трябва да бъде прекратен изцяло вносът на руски газ по тръбите.