Силно въздействащ, абсолютно непредсказуем и стряскащо актуален е историческият трилър „Английският фюрер“, който излезе на български със знака на издателство „Кръг“. Определен като „истински шедьовър“ от авторитетния британски вестник „Индипендънт“, романът на Рори Клемънс стъпва върху реални събития и е плод на задълбочени проучвания. Дългоочакваното българско издание е в превод на Гриша Атанасов и с грабваща корица от Живко П. Петров.

Умела комбинация от факти и фикция, от история и мистерия, сюжетът на „Английският фюрер“ ни връща към тревожния период на все още крехък мир през есента на 1945-а. Всички се надяват Втората световна война да е вече в миналото, когато японска подводница изплува край бреговете на Англия, оставя тайнствен товар и се взривява. Междувременно жителите на малко село са покосени от смъртоносна болест, а властите отцепват района.

Проф. Том Уайлд – бивш таен агент и настоящ преподавател в университета „Кеймбридж“ – е привикан спешно от МИ5, за да разследва случая. Следите водят към останки от нацистката мрежа и печално известния Отряд 731 – секретна японска лаборатория за биологично оръжие. Но кой дърпа конците на британска земя? Когато имената на Уайлд и началника му се появяват в списък на Гестапо за ликвидиране и убийствата започват, става пределно ясно едно: врагът е по-близо, отколкото изглежда, а някои войни не свършват с примирието…

Наситен с екшън, драматизъм, загадки и обрати, романът „Английският фюрер“ бетонира позицията на Рори Клемънс като майстор на военновременния исторически трилър. На фона на мрачно завладяващата история, която разказва, писателят обнадеждаващо откроява персонажи, запазили човечността си въпреки всичко. Дори когато са принудени отново и отново да вземат съдбоносни решения за целия свят…

„Фашизмът не умира с поражението на Хитлер и силите на Оста – гласят част от заключителните думи на автора, поместени в края на книгата. – Фашизмът също така не е единствената заплаха. Когато еуфорията от края на войната започва да отшумява, става ясно, че освобождението на страните от Източна Европа от Червената армия просто заменя една тоталитарна окупационна сила с друга… Такъв е новият коварен свят, в който моят герой професор Том Уайлд трябва да се опита да се ориентира и да намери смисъл в „Английският фюрер“. Това е свят, изтощен от войната, отчаяно нуждаещ се от мир – и изключително уязвим, тъй като малцина имат желание за нови конфликти.“

Рори Клемънс (р. 1946) е английски писател, който твори в жанра на историческия трилър. Роден е в Дувър, но отраства на различни места по света заради службата на баща си в Кралския флот. Интересът му към литературата и към темите за смелостта, дълга и оцеляването е тясно свързан със семейната му история – неговото поколение е първото от рода Клемънс, което не е участвало във военни действия след Кримската война. Преди да се отдаде изцяло на писането на романи, дълги години работи в британската преса.

* * *

Из „Английският фюрер“ от Рори Клемънс

Снимка "Кръг"

Една от черните лимузини ролс-ройс на лорд Темпълман пристигна по обяд. Караше я младеж в шофьорска униформа, който козирува почтително на Уайлд.

– Негова светлост ви моли да ме придружите до кабинета му.

– Ако иска да ме види, защо не дойде тук? – попита Уайлд.

– Не мога да кажа, сър. Просто правя каквото ми наредят.

Уайлд с усмивка остави шофьора на мира.

– Съжалявам, знам, че няма нищо общо с вас. И да, ще се радвам да дойда. Само почакайте да си взема палтото.

Десет минути по-късно спряха в двора на Латимър Хол, една от най-древните сгради в Кеймбридж, като изключим колежите. Един лакей придружи Уайлд до кабинета на Темпълман, който според него бе по-правилно да се нарече библиотека, като се имаше предвид, че три от четирите стени бяха закрити от рафтове с книги, пълни с редки издания от Средновековието насам.

Темпълман веднага стана от бюрото си и посрещна Уайлд с ръкостискане. Уайлд изпитваше смесени чувства към тази стая. Вече беше идвал тук, но по принуда. През 1942 г. МИ5 го разследваше след собствените му разследвания за смъртта на херцога на Йорк в самолетна катастрофа. Този път приемът беше определено по-приветлив.

Като началник на Отдел V на МИ5 Дагър Темпълман отговаряше за връзките между клоновете и секциите на тайните разузнавателни служби. Роля, която се бе усложнила значително с огромното увеличение на работата и работната сила, предизвикано от войната. За Темпълман, човек, роден с огромно богатство, това беше властова позиция, която той използваше с чар и лекота, присъщи на неговата класа и скъпо образование.

– Уиски, Том?

– Безопасно ли е?

Последния път, когато беше тук, бяха сложили в питието му нещо, което развърза езика му.

– Това е прекрасен дванайсетгодишен сингъл малц. Ще се присъединя към вас, за да демонстрирам чистотата му.

– Тогава ще кажа „да“.

Темпълман отиде до лакирания си бюфет и наля кехлибарената течност в две кристални чаши, след което подаде едната на госта си.

– Вероятно става дума за Флоуторп – предположи Уайлд.

– Така е. Ужасна работа – и съм ви изключително благодарен за съдействието, което оказвате, за да го опазим в тайна. Но това, което трябва да споделя, е, че нещата са много по-сложни, отколкото Филип Итън ви е казал. Като високопоставен служител на МИ6 той трябва да бъде включен в разследването – до известна степен, – защото има подозрения, че тази болест е с чуждестранен произход. Но самото разследване се третира като вътрешнополитически въпрос и затова е възложено на МИ5 и на Специалния отдел. Да знае само който е необходимо, винаги е било мой водещ принцип. Жизненоважен в моята позиция, както се надявам да разбирате.

Жизненоважен във всяка тайна служба, помисли си Уайлд. Още преди УСС бе осъзнал, че информацията е власт и никога не трябва да се раздава без адекватна възвръщаемост.

– Работата е там – продължи Темпълман, – ужасно сме притеснени, че тази случка с Флоуторп е само началото, че предстои нещо по-лошо. Съществуват съвсем реални опасения, че става дума за нападение с биологично оръжие, а от собствените ни изследвания знаем, че тези ужасяващи неща имат потенциала да унищожат цели популации. Една химическа атака може да бъде овладяна, но е много по-трудно да се контролира болест, която може да се предава от един заразен човек или животно на друг.

– Нападение?

– Моля се да не е, но инстинктът ми казва „да“.

– Тогава трябва да разберем кой стои зад него.

– Именно. На кого бихте заложили? Може би на остатъците от нацистите? Целият свят си мисли, че звярът е мъртъв, но това не е съвсем вярно. Може и да е смъртно ранен и в предсмъртна агония, но острата му като бръснач опашка все още се мята и е способна да нанася поражения. А може би са нашите нови най-добри приятели в Москва? И има ли връзка с Отряд 731? Трябва да открием самоличността на звяра и да го поразим в сърцето.

Отряд 731. Уайлд се бе надявал никога повече да не чуе за него. Самото име караше кожата му да настръхва.

– Аха – каза Уайлд, – значи затова съм тук.

– Подозирам, че никой в Англия не знае повече от вас за Отряд 731, Том.

– Господи, не знам толкова много. Само това, което съм чувал от нашите момчета в Далечния изток. Със сигурност МИ6 трябва да разполага със собствена информация. Попитайте Итън. Говорете с Портън Даун.

– Говорих. Допреди няколко седмици те дори не бяха чували за Отряд 731, нито пък аз. МИ6 вижда в него изцяло американски проблем. Ако някой има достъп до хората, които са работили там, то това са американските военни и каквото и да е друго, което минава за американска разузнавателна служба, след като УСС беше разпусната.

Отряд 731. Японската изследователска лаборатория за биологични оръжия, разположена в окупирана Манджурия, недалеч от град Харбин. „Лаборатория“ би било твърде мека дума, по-подходяща беше „камера за мъчения“.

Изследователите бяха използвали хора – китайски или руски пленници или просто невоенни лица, отвлечени от улицата – като опитни зайчета. Заразявали ги с множество болести, след което живи ги подлагали на дисекция. Нито един от пленниците не беше оцелял, но Уайлд – чрез криптирани разговори с Бил Донован във Вашингтон – знаеше поне част от ужасната история.

В основата ù стоеше човек на име д-р Широ Ишии. Главен хирург на японската императорска армия.

Отряд 731 беше негова идея. Той бе ръководил изграждането на лагера и разработил програма за впрягане на разрушителната сила на редица болести. Изключително важен бе приносът му в разработването на системите за пренасяне на отровните оръжия, създадени в лагера.

След това тези оръжия бяха извадени и използвани. Китайските села и градове бяха умишлено заразявани с чума, малария и холера, което бе довело до смъртта на хиляди хора. Може би десетки хиляди или дори стотици хиляди. Ако някой знаеше точната цифра, не бе я издал. Може би само Широ Ишии знаеше пълния размер на своите злодеяния.

– Наистина ли смятате, че това има нещо общо с Отряд 731, Дагър?

– Трябва да допуснем тази възможност, защото японците несъмнено разполагаха с най-напредналата технология за биологична война от всички наши врагове. Те са на първо място в нашето разследване до доказване на противното.

– Но Япония се предаде. Как е възможно оръжията им да са стигнали до Англия?

Той сви рамене и отпи здрава глътка от уискито си.

– Добър въпрос. Много бих искал да получа отговор. Едно от направленията на разследването трябва да бъдат евентуалните връзки на Отряд 731 с нацистката наука.

Дали германците и японците си бяха сътрудничили в разработването на биологични оръжия? Уайлд не се бе замислял много за този въпрос, след като войните на Изток и Запад бяха приключили.

Знаеше, че различни германски лекари са правили опити върху хора в концентрационните лагери и че някои от тях вероятно щяха да бъдат изправени пред съда в Нюрнберг, след като основният процес срещу Гьоринг, Хес и Рибентроп приключеше. Що се отнася до връзката между германските и японските биолаборатории, доколкото знаеше, това никога не беше допускано. Но имаше улики.

– Бих искал да можех да ви дам точна информация.

– Поколебахте се, Том.

Да, и имаше причина.

– Добре – каза той. – Може би не сте чували за Мъри Сандърс. Той е микробиолог, сега служи във военното звено в Кемп Детрик, но преди това е работил в Колумбийския университет. Бил е на борда на транспортния кораб „Стърджис“, когато е пристигнал в Токийския залив на трийсети август преди церемонията по капитулацията. Мисията му била да разбере какво, по дяволите, са правили японците с биологични оръжия, защото знаехме, че са използвали безмилостно болестите като средство за безразборно унищожение.

– Дано някой ден платят за греховете си.

– Надявам се – съгласи се Уайлд.