С огнения си дебют „Сянката на кукера“ Петър Кънчев потопи българските почитатели на фентъзито в епичен свят, запазил магнетичността на родните обичаи и фолклор. 

Две години след като последният танц на Бурян ни остави без дъх, е време и за вълнуващото продължение на поредицата – „Маската на кукера“! В нея историята навлиза в още по-опасни дебри, а свободата на царство Испория – вдъхновено от Второто българско царство – виси на косъм. 

Нови герои, още по-кръвожадни врагове и бушуващо зло ви очакват сред страниците на тази книга фурия в духа на поредицата „Вещерът“ от Анджей Сапковски. 

На 26 февруари от 18:30 ч. кукерската магия ще завладее и софийския клуб Gramophone, където „Маската на кукера“ ще получи и официалната си премиера. На сцената ще зазвучи и оригиналната песен към поредицата, създадена от автора Петър Кънчев и талантливите музиканти от група „Небула“, а водещ на събитието ще бъде Даниела Марчева от The Book Club Sofia. 

„Малцина днес ще заслужат рога за „Маската на кукера“, а останалите от утре ще поемат по друг път.“

Орисницата Алгара отдавна познава цената на болката. Затворена в тъмницата на жесток господар, тя трябва да намери начин отново да стигне до княза, когото се е заклела да пази. Но преди това трябва да намери сили в себе си и да съхрани тайните, които враговете ѝ искат да изкопчат от нея. Докато пясъкът в стъкленицата смъртоносно отброява изтичащото време. 

„Княз – глава! Стража – тяло и щит!“ Армията на Айонската империя е коварна и по-силна отвсякога. Бурян, който наруши най-съкровените закони на езическия орден и сключи облог със сянката си, продължава мисията си да брани княза на Испория от настъпващото зло. А кукерът Пресиян е тръгнал по стъпките му. 

Танцът им ще реши съдбата на царството… Докато айонските легиони безмилостно напредват и заплашват отново да отнемат свободата ѝ. 

Петър Кънчев. Снимка "Сиела"

Епичен, оригинален и жесток свят в духа на най-мащабните вселени на обичани автори като Джо Абъркромби се разгръща в още по-богатата втора част от поредицата на Петър Кънчев – „Маската на кукера“.

В жарта на този огнен роман, вдъхновен от българския и европейския фолклор, танцува история за маските, които трупаме една върху друга толкова дълго, че сме забравили истината за самите себе си. История за крехкото човешко сърце, податливо и на болката, и на Злото. Разказ за войни, съюзи, предателства и врагове. За честта и нечестните нишки на съдбата, които ни повличат по пътищата на историята. 

* * *

Из „Маската на кукера“ от Петър Кънчев

Снимка "Сиела"

Пролог

–Бездна! Нищото дълбаеща, вечно диреща, всепоглъщаща Безднааа! Бесните крясъци на побъркания просяк подклаждаха мрачното усещане за гибел сред жителите на Касандрия, преминаващи тази заран през облите площади на градския форум.

Дребничък, мършав и навлечен с разпокъсани парцали, побърканият се пънеше със завидно гръмък за размерите си глас, ръкомахайки и подскачайки с боси нозе по една от дървените платформи на централния площад. До него се въргаляше пребит градски зовник.

– Вечна бездна вещаят неверниците пред портите виии! Войнство от Нава, придошло да ви погълнеее! Покайте се, дорде е време, айони! Покайте се, покайте се, касандрийциии!

Иззад виненочервените мраморни колони около площада изскачаха все повече минувачи и се редяха да слушат.

Изведнъж половин дузина градски стражари скочиха на платформата, сграбчиха побъркания и го понесоха през тълпата.

– Покайте се, покайте се! Инак Бездната ще ви погълнеее! Вечна бездна телооом! Вечна бездна духооом! Вечна бездна вааам, айони! Покайте сеее!

Привечер на същия ден северните порти на града се отвориха и из тях затропаха копитата на малобройна елитна конница, оглавена лично от протокелиата на касандрийския дук.

Лагерът на чуждоземната армия се извисяваше на плато на не повече от петстотин боя северно от града и конницата съвсем скоро вече препускаше насред стотици продълговати шатри, измежду които маршируваха множество отряди от чуждоземни воини с тежки ризници, обрисувани в синьо с чудати символи и сложни геометрични фигури.

Въоръжен конвой заведе касандрийската делегация до шатрата в центъра на лагера. Протокелиатът скочи от коня си и нахлу вътре, следван от двама свои копиеносци и припкащ подире му аскет с черна тога.

В дъното на шатрата седеше до трапецовидна метална маса пременен в червена тога мъж с мургаво лице и меки черти, твърде рядко срещани по широките земи на Империята. Ала из устата му зазвънтя чудесен, благ айонски:

– На какво дължим честта на вашето посещение, господа? Моля, моля, заповядайте! Седнете!

– Имам заръка да разговарям лично с военачалника – отсече студено протокелиатът.

– Но как, та това е делегация, нали? Вие представлявате дука на Касандрия, а пък аз – военачалника на саргонската армия. – Той изгледа аскета изпод око. – Ето че имаме и представител на Есхатоподия! Струва ми се, господа, че ще обменят думи трима равни по ранг мъже, нали?

– Нищо подобно – намръщи се протокелиатът.

– Седнете, моля, седнете!

– Ето какво, чуждоземецо – курдиса се най-сетне на масата протокелиатът. – Негова Светлост, дукът, настоява твоят военачалник незабавно да оттегли войската си на север към лагера на стратега Василий. Там ще бъде по-полезен.

– Но с какво са заслужили подобно отношение съюзниците на Империята и защитниците на Касандрия? – ококори очи мъжът с червената тога.

– Защитници ли? От кого?

– От онзи ваш Лабас! Та нали получавайки подкрепа от касандрийската войска, стратегът Василий остави града с малоброен гарнизон, а това…

Протокелиатът се изсмя гласно и язвително.

– Испорските варвари не са и сънували някога да стигнат до портите на могъща Касандрия! А ако Лабас или някой друг, загубил ума си, реши да го стори, не бива да забравя седемдесетте хиляди айонски воини, разположени от тук до границата с Испория… Освен това дукът уверява твоя военачалник, че касандрийският гарнизон е напълно способен да брани града в очакване на подкрепления. И настоява чуждоземната му войска незабавно да се оттегли и да подкрепи стратега Василий.

Чуждоземецът сви злобно очи и рече тихо през зъби:

– Саргонската армия изпълнява заповеди, издадени само и единствено от нимрода.

По лицето на протокелиата се изписа озадачена гримаса.

– Става дума за пророка Кандаон, разбира се! – усмихна се благо аскетът. – Така е известен в Саргон. Но, господа, защо с грубости? Тук става дума за съвсем дребно недоразумение, което с лекота ще изчистим! Нека не забравяме, че по покана на василевса1 нашите съюзници пропътуваха огромно разстояние да се включат в предстоящите сражения с Испория. Не бива да…

– Но не и да се настаняват в тема Касандрия! – прекъсна го протокелиатът. – Дукът има изконно право да решава дали и кои неверници ще се настаняват в земите му. Право, което не може да му отнеме нито Есхатоподия, нито дори Айонопол!

– Не е необходимо всичко това, протокелиате, не е необходимо – вайкаше се аскетът. – Всички тук имаме една цел и един враг! Доколкото разбирам, неудобството на дука е породено от необходимостта нашите съюзници да бъдат запасявани с храна и провизии. Ако Есхатоподия поеме половината разходи…

– Това нищо няма да разреши! – отсече протокелиатът. – Дукът претърпява огромни загуби вследствие на плъзналите надлъж и нашир слухове за армия неверници пред портите му. Касандрия е търговски център! А за да се потвърдят слуховете, дори не е нужно ке рваните да напускат града. Вижда се от пристанището!

– Това ли било? – смекчи тона аскетът. – Простете ми, господа, аз не съм вещ в търговията и във военното дело като вас двамата… Но дали няма да се разреши проблемът, ако нашите съюзници се преместят на не толкова видимо място? Северозападно от Касандрия има достатъчно широко речно крайбрежие, в близост до което не минават търговски пътища. Протокелиатът проницателно отбеляза, че айонската войска не би допуснала преминаването на варвари при сегашното си местоположение, но не е изключено вследствие на сражения на север част от врага да се отцепи и да плячкоса плодородните касандрийски земи.