"Добре, че е шегата, за да си кажем истината" - Оскар Уайлд. 

Новината, че ГДБОП разследва страницата "Капутин", е само върхът на айсберга в една невидима битка за общественото мнение в социалните мрежи. Докато властите се фокусират върху конкретни платформи за дезинформация и хибридни атаки, в българския Facebook оперира цяла екосистема от страници, които балансират по ръба на сатирата, активизма и политическото влияние.

От пародийни новинарски канали като "FakeNews", "Fapchek" и "Гневник.bg", до групи за директна политическа съпротива като "Лели ГЕРБ", "Мишел от съпротивата" и "Хер Флик" – тези дигитални играчи формират нагласи, които често остават под радара на традиционната журналистика. Тези страници обаче невинаги работят гладко – много от тях често се сблъскват с механизмите за контрол на самата платформа Meta, получавайки съобщения за "временно блокиране" (temporarily blocked) поради подозрения в "злоупотреба с функции" или твърде висока скорост на публикуване. Пример за това е страницата "Обединени пасивни гербери III: Продължаваме палачинката", която вече два пъти е била изтривана.

В навечерието на изборите, когато всяко споделяне може да бъде политическо оръжие, е важно да разберем кои са тези играчи и какви интереси защитават профили като "Данчо Полицая", "Шарлатаните" или "Братя с грим". В следващите редове ще разгледаме анатомията на тази мрежа и защо тя се превърна в обект на интерес както за потребителите, така и за службите за сигурност. 

Едни от най-големите сатирични страници по брой последователи са „Мишел от съпротивата“ (96 хил.), „Хер Флик“ (75 хил.), „Капутин“ (59 хил.), „Данчо Полицая“ (55 хил.) и „Копейкин“ (47 хил.). Разглеждайки съдържанието им, лесно можем да определим към кой лагер клони всяка от тях.

Създателите на страниците „Мишел от съпротивата“ и „Хер Флик“ са се вдъхновили от английския комедиен сериал от 80-те и началото на 90-те години „Ало, ало“. Въпреки че имат общ произход като концепция и персонажи, изглежда, че днес стоят в противоположни лагери. При внимателен преглед на страницата на „Мишел“ се забелязва сатира, насочена към всички партии и политически фигури. Меметата за ПП–ДБ са сравнително малко, а през последния месец – с оглед на актуалната обстановка – преобладават тези, насочени към Румен Радев.

При „Хер Флик“ ситуацията е различна. След кратко преглеждане на фийда се вижда, че сатирата е насочена основно към т.нар. „жълтопаветна общност“ и кмета Васил Терзиев. 

Колаж Хер Флик

Следващи в класацията по последователи са „Капутин“, „Данчо Полицая“ и „Копейкин“. С цялото ми уважение към господин Полицая, тук първо ще разгледаме „Капутин“ и „Копейкин“ заради идеологическата им близост. Още по имената може да се предположи тяхната насоченост – „Капутин“ е игра на думи с фамилията на руския президент Путин, а „Копейкин“ иронизира лидера на една българска партия. Двете страници често взаимодействат помежду си, като споделят взаимно публикации. При тях меметата са по-малко за сметка на по-разширени коментари върху политически и обществени събития. След преглед на съдържанието им може да се заключи, че позициите им съвпадат в голяма степен с тези на ПП–ДБ, без това непременно да означава партийна обвързаност. 

Фейсбук потребителят „Данчо Полицая“ рядко публикува мемета, а по-скоро коментира вътрешни и международни новини. Често може да бъде срещнат и в коментарните полета на различни политически фигури. Неговата сатира е насочена към всички без изключение, което го прави по-труден за категорично причисляване към конкретен лагер. 

Други от по-известните сатирични страници са „Либерала от квартала“, „Шарлатаните“, „Обединени Пасивни Гербери III: Продължаваме Палачинката“, „Братя с грим“, „Гневник“, „Евроатлантически подлоги“, „Диванка Тръмп“, „Не новините“, „Руски трол Fake News“, „Либерална Секта“, „Мижав Интерес“ и „Дневно напомняне, че Росен Желязков е премиерът в оставка на България“.

Те се различават по стил и интензитет на посланията си. Част от тях залагат основно на мемета и кратки иронични внушения, други предпочитат по-дълги коментарни форми с ясно изразена позиция по текущи политически теми. Някои използват пародийни имена и преувеличение като основен похват, докато други разчитат на сарказъм и директна политическа критика. 

Общото между всички е, че функционират като алтернативен коментарен слой към официалния политически дневен ред - често по-остър, по-емоционален и по-бързо реагиращ на събитията. При внимателно проследяване на съдържанието им може да се откроят различни идеологически нюанси, но формално всички те се позиционират в рамките на сатирата.

Много читатели биха се съгласили, че в историята на българската обществена сцена след 2013 г. класическата политическа сатира изчезва. Предавания като "Господари на ефира", постепенно губят своята критическа острота и се превръщат по-скоро в развлекателни формати с епизодични политически намеци, отколкото в активни участници в обществените дебати. Ако в 90-те години предавания като "Ку-ку" и по-късно "Каналето" функционират като своеобразна "пета власт", която директно назовава виновниците и разобличава механизмите на властта, то в следващото десетилетие тази функция все по-често се прехвърля към дигиталната среда.