Конгресът на САЩ ще гласува отмяна на наложените от Тръмп мита от 25% върху Канада. Това стана възможно, след като опитът на председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън да блокира бъдещи гласувания на налозите на президента се провали след вътрешен бунт на Републиканската партия.

На два пъти през миналата година (март и септември) консерваторите в долната камара безпрецедентно делегираха на държавния глава политиката за налагане на мита, която е една от основните функции на Конгреса. Този път обаче трима републикански конгресмени - Томас Маси от Кентъки, Кевин Кили от Калифорния и Дон Бейкън от Небраска - се присъединиха към демократите, за да отхвърлят процедурната мярка с 217 гласа срещу 214.   

Това дава възможност на демократите да подложат митата срещу Канада на вот. Дори Конгресът да ги отмени, Тръмп почти сигурно ще наложи вето. То може да бъде заобиколено с гласовете на две трети от лицата в двете камари - непосилно изискване без значителен трансфер на гласове от републиканците в подкрепа на инициативата.

И все пак гласуване в Камарата на представителите ще принуди консерваторите да си разкрият картите - немалка част от тях представляват региони, които страдат заради високите мита на Тръмп. Така в изборна година те ще бъдат принудени символично да избират между волята на гласоподавателите си и егото на президента, който досега не е демонстрирал особена толерантност към съображенията на съпартийците си.   

Сенатът бе доста по-опърничав - през 2025 г. там бяха приети четири резолюции против митата (две от тях, свързани с налозите срещу Канада, една за митата срещу Бразилия и една за "реципрочните" мита от 10%, които Тръмп наложи на почти всяка страна).

Джонсън аргументира опита си да блокира гласуването в Камарата представителите, като изтъкна, че всяко отхвърляне на мита трябва да изчака тълкуванието на Върховния съд за приетия през 1977 г. Закон за икономическите правомощия, на които Тръмп се позовава, за да налага всеобхватни мита по целия свят. Това решение може да дойде най-рано на 20 февруари и най-късно в началото на юли.

Законът дава широко поле на действие на държавния глава, тъй като по презумпция той е активиран при "национално извънредно положение". Размишлявайте над това, докато четете по-долу част от вчерашно интервю (монолог) на Тръмп пред "Фокс Нюз", в което той аргументира вдигането на налозите срещу Швейцария.

"Знаете ли, имах инцидент с една много хубава страна, Швейцария. Те не плащаха никакви мита, a изпращаха неща тук в такъв размер, никой няма да повярва, и имахме дефицит от 42 милиарда долара (дефицитът на САЩ за 2024 г., когато се вземе предвид и сектора на услуги, всъщност е 9 млрд. долара).

Не вземахме нищо и аз казах: "Трябва да направим нещо, защото това трябва малко да го изравним". Не трябваше да получавам нищо наведнъж, затова въведох мито от 30%, което беше твърде ниско. Все пак имахме голям дефицит, то беше наполовина от дефицита. Получих спешно обаждане от, струва ми се, министър-председателката на Швейцария (Швейцария няма министър-председател, почти сигурно става дума за бившата президентка Карин Келер-Зутер - бел.ред.).

Тя беше много агресивна: "Сър, ние сме малка страна. Не можем да го направим". Не можех да я накарам да спре да говори. Казах й: "Може да сте малка страна, но имаме дефицит от 42 млрд. долара". И пак: "Ние сме малка страна". И отново, и отново, и отново. Не можех да я накарам да спре да говори. Не ми хареса начинът, по който ни говореше, така че вместо да ги намаля, увеличих ги на 39%".