Нови тайни около появата на Хари Потър стават явни в библиография на Джоан Роулинг, издадена преди дни във Великобритания от Филип Ерингтън. "Дж. К. Роулинг: Библиография 1998-2013“ разнищва в детайли романите на писателката, включена е и кореспонденцията й с редактора й.

От книгата почитателите на най-четената детска книга за всички времена ще разберат каква би била книгата, ако авторката не слушаше редактора си. Това, разбира се не е така. Редакторът например й е писал, че „Хари Потър и Стаята на тайните“ е прекалено дълга. На това Роулинг ентусиазирано отговорила, че вече е направила много от препоръчаното и е доволна от резултата.

"Трудната работа, ключовите пренаписвания, които аз исках да направя, са готови, така че ако е нужно да съкращавам още, започвам още сега“, пише му тя.

Далеч по-малко склонна е била Роулинг обаче за редакции на "Хари Потър и Затворникът от Азкабан“, от които, както тя сама казва, й е писнало.

От библиографията стават ясни и някои заглавия, които Роулинг е обмисляла за "Хари Потър и Огнения бокал“. Четвъртата част на поредицата, издадена през 2000 г., е можела да излезе като "Хари Потър и Смъртожадните“ или "Хари Потър и Тримата шампиони“.

Писателката вече изрази публично респекта си към 544-страничния труд на Ерингтън. Чрез официалния си сайт Роулинг обяви, че изпитва страхопочитание към детайлността и периода от време, които авторът е отдал на толкова задълбочена библиография.

Площад Славейков