Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България на 3000 евро обезщетение заради безредиците пред столичната джамия Баня башъ, съобщи Българският хелзинкски комитет. Оттам информират, че държавата губи и друго дело - за убития от полицай Борис Михайлов. Ромът бе застрелян през 2004 г.

Делото "Караахмед срещу България" бе образувано от Вели Караахмед - един от пострадалите от събитията през май 2011 г., когато водени от Волен Сидеров депутати и почитатели на "Атака" нападнаха мюсюлмани пред софийската джамия с искане звукът от тонколоните да бъде намален. 

ЕСПЧ установява нарушение на Член 9 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – право на религиозна свобода. Жалбоподателят Караахмед е един молещите се при софийската джамия Баня башъ по време на нападението срещу нея от партия „Атака”, описват ситуацията от БХК.

„Атака” повежда кампания срещу джамията още през 2006 г., като иска забрана на звука от молитвите, който нарича „вой”. През май 2011 г. нейни привърженици обикалят джамията с кола с високоговорители, от които пускат записи на църковни камбани и песнопения по време на петъчната молитва в джамията. На 20 май по време на петъчната молитва „Атака“ организира протест пред джамията, който е разрешен от кмета.

Присъстват лидерът Сидеров, заместникът му Десислав Чуколов, народна представителка и член на европейския парламент от партията. Събралите се близо 150 привърженици на „Атака“ веят знамена, националистически лозунги и скандират расови обиди срещу турците и мюсюлманите. Един от тях демонстративно разрязва фес с нож и заплашва, че това ще сполети всеки от молещите се. Опитват да монтират високоговорители, с които да заглушат петъчната молитва. Следва сблъсък между демонстрантите и някои от молещите се. Хора на „Атака” удрят мюсюлмани с дървени прътове и метални тръби, замерят ги с яйца и камъни, плюят по молитвени килимчета, запалват някои от тях и обиждат и заплашват мюсюлманите.

Атакисти палеха молитвени килимчета пред джамията.

Полицията не предотвратява нападението, а се намесва, едва когато то вече е в ход, описват случая от БХК. В крайна сметка са ранени петима мюсюлмани, петима полицаи и народната представителка. Нападението е заснето от множество медии и широко отразено.

Образувани са няколко досъдебни производства за хулиганство и телесна повреда. След жалба на Караахмед е образувано и производство за проповядване на религиозна омраза. Той иска достъп до него като пострадал, но прокуратурата му отказва, защото това престъпление било „на просто извършване” - съставът му не включвал резултат и затова пострадал от него не можело да има.

Жалбоподателят атакува този отказ пред по-горните инстанции на обвинението и след едно връщане на делото на по-долната прокуратура, при което е разпитан за неимуществените вреди, които е понесъл, той получава окончателен отказ на възможност да участва в производството и да упражни в него правата на пострадал. По време на разпита му разследващият се отнася враждебно и предубедено към него, религията му и другите молещи се в софийската джамия, поради което жалбоподателят иска неговия отвод, но безуспешно, защото прокуратурата не му признава качеството на участник в производството.

Не му се разрешава и да разгледа материалите по делото. През януари 2013 г. производството е все още висящо и не са повдигнати никакви обвинения.

Жалбоподателят и другите молещи се са жертви на нарушение на свободата им да практикуват религията си вследствие действията на демонстрантите от „Атака”, а властите не са реагирали ефективно, заключават евросъдиите.

"Ясно е, че полицейските действия са били сведени само до това да ограничат насилието и че не е адекватно помислено как да се постигне баланс между правата на демонстрантите и тези на жалбоподателя и другите молещи се. Предвид публично известните възгледи на „Атака” за исляма и мюсюлманите, за властите е било ясно що за демонстрация ще е тази, която съвпада с петъчната молитва и се провежда до джамията. Такава демонстрация по естеството си е съдържала риск от напрежение между демонстрантите и молещите се", приемат още от ЕСПЧ. 

Фактът, че демонстрантите успяват да се качат на пристройката, показва колко неадекватен е бил този кордон: ако бяха поискали и други демонстранти да се качат там, полицията щеше да бъде безсилна да спре тях или ескалацията на широкомащабно насилие, което почти сигурно щеше да последва, се казва още в заключението.

От ЕСПЧ приемат, че неадекватността на нашите власти продължават и след това, когато са разследвани само физическите актове на насилие на демонстрантите. Разследването за проповядване на религиозна омраза, образувано на 25 май 2011 г., не е довършено близо четири години по-късно.

 „Днешните осъдителни решения са поредно свидетелство за липсата на воля и капацитет у прокуратурата да преследва престъпленията на представители на властта срещу хора от малцинства. Тези две дела са емблематични за държането на прокуратурата не като държавно обвинение, а като „прикриватура”, казва адвокатката на жертвите и по двете изгубени от България дела - Маргарита Илиева.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.