Вече е ясно - седмина са кандидатите за президент на БФС за конгреса на 15 март. В последния ден за вписване в деловодството на централата се оттеглиха Христо Крушарски и Илиян Стоянов.

Първият си направи шоуто и се оттегли. Или си мислеше, че прави шоу - то вече поомръзна на публиката и е точно обратното на шоу. Затова нямаше аплодисменти и поклон. Вяла кандидатура, независимо какви са били мотивите за нейното лансиране. Крушарски обяви, че подкрепя Михаил Касабов. И тук - очаквано, той е част от статуквото.

Илиян Стоянов изтъкна лични причини - не може да напусне сега Япония, където е треньор вече дълги години. Детето му учи, не може да го остави. Посочи, че неговият фаворит се казва Стилиян Петров - един от сподвижниците на Димитър Бербатов.

Така в битката, поне на този етап, остават (в произволен ред) Димитър Бербатов, Георги Градев, Манол Иванов, Михаил Касабов, Георги Иванов-Гонзо, Петьо Костадинов и Георги Захариев.

Кой кой е и за какво се бори?

По няколко думи за по-малко познатите.

Манол Иванов е син на голямо име от историята на “Левски” - Александър Манолов. Това е презентационна кандидатура - бившият директор на “Нефтохимик” иска да се покаже, да придобие популярност. И може би да стигне до някакъв пост. Няма лошо.

Петьо Костадинов е футболен агент, бивш служител на ЦСКА по времето на Илия Павлов, основател на тогавашното търговско дружество към клуба, което правеше и трансфери. През 2016 г. той бе сред хората, създали ЦСКА 1948.

Георги Захариев също е футболен агент. Заедно със своя брат Александър стои зад проекта “Кампиония”, който опитва с модерни средства да развива детско-юношеския футбол. Услугите там са много и разнообразни. Захариев бе кандидат и през есента на 2021 г., като на конгреса се оттегли от вота и призова за подкрепа за Димитър Бербатов.

Чест му прави как онзи ден обяви: наясно е, че няма да бъде избран, но иска да предизвика дискусия за детско-юношеския футбол.

Най-общо можем да разделим претендентите в две групи - на сегашното статукво (Михаил Касабов, Георги Иванов и Петьо Костадинов) и на промяната (Димитър Бербатов, Георги Градев, Манол Иванов и Георги Захариев).

При Костадинов има условности - той представи програма и цял екип - с нови хора за евентуално управление. И заяви на пресконференция, че ако не бъде избран или не стигне до балотаж, няма да призовава подкрепилите го да гласуват за друг. Те да си преценят.

Чисто репутационно и имиджово обаче не може да мине за “промяна” или дори за “център”. Част е от екип, който от години работи по концепция за футбола, като някои предложения вече влязоха в употреба - при сегашната футболна власт. И в интерес на истината са полезни. През годините е бил отявлен застъпник на Борислав Михайлов и яростен критик на Димитър Бербатов.

Една кандидатура ли са Георги Иванов и Михаил Касабов?

Така изглежда, но не е - поне с днешна дата. Мнозина си помислиха, че се прави някаква стратегия, за да може сегашната власт да си остане в “Бояна”, макар и без Борислав Михайлов най-отпред, а зад кулисите.

Факт е, че имаше разнобой в последните месеци във футболната власт. Такъв пролича и при прословутото вписване на Михаил Касабов като и.д. в Търговския регистър. Опълчиха му се Йордан Лечков, Емил Костадинов и други приближени на Михайлов.

Касабов е кандидатура на Венцеслав Стефанов и “Славия”.

Георги Иванов е кандидатура на Борислав Михайлов. Буквално. Един от “заместниците”, за които бившият вратар говореше, докато бе президент.

Кампаниите на Касабов - дългогодишен международник в БФС, известен като приятел на германския футбол и най-вече на починалия наскоро Франц Бекенбауер, и на Гонзо много си приличат. “Кампании” е силно казано, но точно такива могат да се очакват от тях.

Няма пресконференции, на които да обявят, че се кандидатират, защо го правят, няма програми, няма членове на екипи. И двамата обикалят страната и се срещат с клубове, но за тези срещи не се знае нищо. Правят го и от позицията на властимащи във футбола.

Онзи ден в Бургас срещата на Гонзо с клубове бе организирана от… областния шеф на БФС Димитър Костов, който я затвори за външни хора. Иванов представя на клубовете управленска програма на БФС за периода 2022-2026 г. Няма собствена. Не знаем дали е излязъл в отпуск като технически директор на съюза, както изисква уставът, за да се избегне конфликт на интереси.

Михаил Касабов избра голямата аудитория на спортния сайт “Спортал”, за да каже за първи път официално, че иска да заеме поста на Михайлов, на когото дълги години бе вицепрезидент - а преди това на Иван Славков. От интервюто му там научихме, че поне той не е на работа в БФС в момента. Не е и.д. - замества го Емил Костадинов, не е и шеф на комисията за подготовка на конгреса.

И все пак, ако Иванов или Касабов се изправят срещу Бербатов на балотаж (например), най-вероятно единият ще подкрепи другия.

Двете мантри - Стилиян Петров за президент и Бербатов не умее да разговаря с клубовете

Тази “кампания” има два акцента. Единият е свързан с разсъжденията по-горе - какво всъщност представляват кандидатурите на Касабов и Георги Иванов. Другият са атаки към Димитър Бербатов.

От есента тръгнаха опити Бербатов и Стилиян Петров да бъдат разделени. Това ставаше както с директни предложения към Петров да оглави опозицията, да я обедини - и напускайки екипа на Бербо, така и с подмолни “движения” по няколко линии.

На среща между Венцеслав Стефанов, един друг човек - бизнесмен и лице от прехода, с Бербатов, на бившия голмайстор е било предложено да се оттегли и пусне пред себе си Стилиян, като бъде негов вице. В замяна на това Петров щял да получи много широка подкрепа. Бербатов е отказал. А Стилиян Петров е отказал да предаде бившия си съотборник.

Върви приказка във футболните среди, че Стенли би бил по-добрият президент - заради лични качества, по-добра диалогичност и комуникационни умения, докато Бербатов “ни се водел, ни се карал”. Така говорят.

Забавно е, че някои от критиките към бившия таран на “Тотнъм” и “Манчестър Юнайтед” за това, че не умеел да разговаря с клубовете, държал се арогантно, идват от хора, които в последните години не са виждали Борислав Михайлов на живо - нито на мач, нито някъде другаде. Със сигурност не и “сред народа”.

Имаше и политически натиск за сценарий “Петров вместо Бербатов”, ала той също не помогна. Така на 15 март се очертава интересна и непредсказуема битка. Продължават да се правят много маневри по етажите на западналата ни, пропукала се и мухлясала футболна сграда с течащ покрив.

Факт е, че с всичките им кусури Бербатов и екипът му единствени от избираемите на 15 март кандидати водят кампания по правилата - открита, прозрачна, без игра на криеница, с програма, приоритети, обикалят цялата страна и т.н. Ако липсва нещо, то е изненада, нещо ново - лице или идея. Силен ход, който да привлече внимание.

За някои клубове зенитът на опита на Бербатов да стане президент на БФС бил преминал. Така говорят.

“Бербатов вече трябваше да е станал президент, щом досега не е станал…”, това заяви анонимно - без да довърши, пред Клуб Z представител на клуб в системата на БФС, който ще бъде и делегат на 15 март.

Какво ни чака на конгреса?

Дотогава все пак има време. Всякакви изненади и ходове са възможни. Във футбола ни тече постоянна война, а във войната всичко е позволено. Дотук - статуквото няма един кандидат, но и опозицията няма обединяващ такъв.

И не личат много поводи за оптимизъм и хоризонт - вяла кампания, едни и същи послания и обещания. Някои от тях - поне на кандидатите, които представиха програми, са добри и носещи нещо ново. А все отнякъде трябва да се почне. Най-малкото - след промените в края на 80-те българският футбол почти не е управляван модерно и правилно, така че да вади качествани играчи, треньори и мениджъри, да създава печеливш продукт и да дава добавена стойност.

На 15 март най-малкото ще узнаем дали футболните хора са узрели за промяна или си искат още от същото.