д-р ЛЮДМИЛ СТАНЕВ

Изчезнаха писмата от света ни. Всички пишат sms-и, но те не могат да предадат нюансите на речта. Затова ще ви върна в света на писмата и то не обикновени писма, а такива между големи артисти.

Капиталът на разума е ленивото тяло

22 септември 1939 година

Здравей Скот, прочетох романа ти, който ми изпрати по военната поща. Тук в Испания е някакъв ад. Стреля се навсякъде и по всичко. Лично аз вчера стрелях по панички с лика на Франко. Улучих 9 от 10. Обещаха ми повишение и уиски. Франкистите убиха Лорка, били намерили две стилови грешки в последното му стихотворение. Как може да има такива педанти. Аз също сериозно пострадах. Паднах по стълбите на бар „Ел торо“. Пабло (Пикасо) ми се обади от Париж и му казах, че се готвят да бомбардират Герника до две седмици и той обеща да открие изложба на тази тема на същата дата. Салвадор (Дали) временно спря да рисува и се хвана с черна борса на часовници, знаеш как мрази времето. Колкото до твоя герой Гетсби – мисля че би могъл да го оставиш жив. Може би в лудница – нямам идея, но иначе анализът ти е верен. Капиталът и потенцията са антагонистични. Може би леността на тялото е благото за разума. Това е засега, поздрави Зелда, ако още е с теб. Пращам ти моя снимка с препариран лъв от Природния музей в Мадрид, но ще ти я надпиша от Африка. Занеси я на издателя ми Франки Смит. Знаеш, че митологията трябва да се поддържа. Пази си здравето и не пий повече от мен.

Поздрави:

Ел вива Еспаня

Ърнест

Писмо от фронта

Писмото е писано от дадаиста Вашe до дадаиста Андре Бретон през януари 1914 г.

Здравей, приятелю Андре, използвам малкото свободно време между атаките да ти пиша. Тук е толкова студено, че ухото ми замръзна и падна. Сега приличам на онзи луд холандец. Германците ни нападат на всеки кръгъл час. Знаеш колко са педантични. По тях си сверяваме часовниците. Атаките им траят точно седем минути, след това те внезапно изчезват. Това започва леко да ни изнервя. Не можем да убием нито един от тях. Даже не знам дали са германци и изобщо тук ли са. Лошото е, че нямаме муниции и никой не стреля. Просто си знаем, че на всеки кръгъл час атакуват за седем минути. Това са данните на разузнаването. Ние самите не знаем. Сега да ти кажа за една случка, която дори и ние не можем да измислим. Една студена януарска сутрин се събудихме без часовници. Бяха ги откраднали или събрали. Едно и също е. Ние загубихме времето и войната. Представяш ли си. И двете едновременно. Германците изчезнаха заедно с часовете. Нищо вече не поддържа бойния ни дух, чувстваме се изгубени и изоставени като малки деца. И никаква свирепост и милитаризъм. Сякаш с времето изчезна и патриотизмът ни. Ето такива странни неща се случват тук, на Западния фронт. Ако трябва да го кажа с едно изречение, „на Западния фронт – нищо ново“. Това с изчезналото време го написах на Салвадор (Дали) и той каза, че след войната ще нарисува една картина за това. Други новини няма. Пиши ми как сте там в Париж, работят ли часовниците. Поздрави на д-р Гаше, психиатъра. Ще трябва да го посетя след войната да ми върне представата за време. Помниш ли онази книга на Марсел (Пруст) „По следите на изгубеното време”. Е, сега вече съм герой от тази книга. Ако видиш Аполинер, кажи му, че стиховете му тук много се ценят, свиват се цигари от страниците. Един път и той да е полезен на човечеството. Довиждане засега.

Твой

Изгубен във времето

Вашe

 

Д-р Людмил Станев е дипломиран български лекар и недипломиран български писател и публицист от Варна. Автор е на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“.