Не знам вие какво мислите по актуални яскандал с британците, които ще ни отвлекат децата барабар с бележниците им, обаче аз съм много разочарована. Много! 10 тежки училищни години чаках норвежците! Да дойдат, да вземат отрочето и да го изгледат през пубертета, барабар с всичките му класни по математика, тестове по английски, двойки, тройки и забележки, че пуши в двора на училището.

Представях си аз как ще дойде някой снажен норвежец, а ако в момента те са заети, някой също толкова снажен датчанин – например Мадс Микелсен, ще пием по едно-две до пет уискита, ще нарами отрочето и бавно ще се отдалечи с него към тестовете и класните в някое скандинавско училище под Полярната звезда, докато снегът тихо вали, а сълзите ми от радост директно замръзват.

Обаче не се появиха гадните норвежци. Оставиха ме сам-сама с детето и училищната система. И сега, когато вече отрокът е голям, почти отгледан, така да се каже, се появиха британците. И купиха „Школо“ – платформата, на която всичките оценки и забележки на българчетата са съхранени за поколенията. Желанието им е и те да се включат в „Школо“ и там да влязат оценките и забележките и на британските малки хаймани. Какво се оказа? Че не само няма снажни норвежци, или в краен случай Мадс Микелсен, да дойдат и да ни вземат децата, ами и бритатците ще ни харижат техните. Значи не ни стигат нашите келеши, а ще трябва да се занимаваме и с тия от Острова!!! Аз казвам едно истинско, българско „не“ на тези попълзновения, мили приятели. Долу британците, долу британските тийнейджъри, долу тийнейджъите по принцип! Толкова векове е страдала българската майка юнашка, нямат край нашите страдания, ей!

А ако все пак сделката се състои, аз ще настоявам британските деца първо да докажат, че са достойни за българската образователна система.

Първо и най-вече, ще искам да рецитират още от 6-годишна възраст „Аз съм българче!“ „Ай ем а литъл бългериан енд бългериан мадър хез борн ми“. После ще ги накарам да пишат на английски с кирилица – тоест с английска шльокавица, така да се каже. Ще настоявам или да се откажат от Шекспир, или да го направят по-патриотичен. Какви са тия декадентски любовни сцени в „Ромео и Жулиета“, например? Не може ли Ромео вместо да се лигави под балкона на Жулиета, да развърти шпагата и да посече някой и друг душманин? Нека Монтеки са православни българи, а Капулети – долни мюсюлмани. И споровете и дуелите между тях да не са само по два реда, а ако може поне две-трети от пиесата. С много кръв, писъци, и отрязани глави, ръце и крака – като в народна песен.

Жулиета вместо да капризничи по балконите, да вземе да седне в одаята и да извезе едно знаме. „Фрийдъм ор дет!“ След това да вземе кола и да прекара през Темза някой ранен революционер. Да стане учителка и да учи малките британчета на българско четмо и писмо под погледа на Стивън Кирияксън, наричан за по-кратко Сър Стефчо, а накрая да се самозазида в основите на Бъкингамския дворец, за да плаши туристите с жалните си стонове в седем осми векове наред.

Хамлет също да спре да реве над черепа на гробищата и да пита нищо незначещи неща като „Ту би ор нот ту би“, ми да си налее едно вино в тая кратуна и да го изпие като истински български владетел.

Не на последно място ще искам всички британски родители всяка година да присъстват на тържества за 8-и март, на които петгодишните им фарфалаци да разиграват „Даваш ли даваш, сър Маунтин Йово, дъ бютифъл Яна на бежанците“, като режат съответно нос, ухо, глава, ръка, крак, да хвърчи кръв, да се влачат черва по пода в детската градина и майките и татковците да аплодират таз театрална гениалност.

Едва, след като минат тези изпити, британците могат да участват в родното „Школо“, да си гледат двойките на хайманите, да им четат забележките и да ги пращат на частни уроци в Бългерия, за да успеят да завършат поне с тройка.