Със 171 гласа "за", 34 "против" и двама "въздържал се"  парламентът реши да бъде създадена временна комисия във връзка със споразумението между  "Булгаргаз" ЕАД и турската енергийна компания "Боташ", подписано на З януари 2023 г. Предложението е на ПГ на „БСП за България“, но бе подкрепено от почти всички парламентарни групи. Комисията ще е от 12 души, по двама от всяка парламентарна група.

Временният орган ще работи един месец и трябва да изясни и анализира условията по споразумението и неговия ефект за енергийната система на България, както и сключените договори за доставка на газ в България през последните две години. Основно тя ще се занимава с дейността на служебните правителства по темата. 

За председател беше избран Жечо Станков от ГЕРБ-СДС.

По време на дебата Мартин Димитров от „Продължаваме промяната-Демократична България“, заявявайки подкрепа за комисията, попита как така служебно правителство с кратък мандат подписва дългосрочен договор за доставка на газ.

"Такива споразумения, които са свързани с дългосрочен ангажимент, не би трябвало да се сключват без консултация с парламента", смята депутатът.

Големият въпрос е свързан със стабилността на енергетиката в сектор „газ“, подчерта Жечо Станков от ГЕРБ-СДС. Важно е, според него, да се погледне до какво състояние бе доведен „Булгаргаз“ и то не заради мениджмънта.

"Държавата да подсигури дружеството с достатъчно ресурс, защото на 1 януари догодина цената на газа за българските потребители ще скочи много заради скъп газ, съхраняван в „Чирен“, поиска Станков. 

Ако „Булгаргаз“ не бъде компенсиран от държавата, цената на газа от 1 януари може да „експлодира“, съгласи се Драгомир Стойнев от левицата.

"Вие сте управляващите, ако цената скочи до небесата, ще бъдете виновни- вие и ПП-ДБ. Трябва да обясните как така дружеството в баланса си има вече минус 260 млн.лв.", настоя депутатът.

Взаимно бламиране на управляващите за дерогацията

На извънредно заседание парламентарната Комисия по енергетика не прие даденото от Европейската комисия (ЕК) изключение (дерогация) за внос на руски петрол в България да отпадне още на 1 януари 2024 г. или най-късно на 15 март 2024 г. Заседанието бе в нарушение на парламентарния правилник, тъй като се проведе по време на пленарното заседание.

По време на гласуването ГЕРБ и ПП-ДБ се бламираха взаимно.

Предложението за отпадане на дерогацията за вноса на руски петрол от 1 януари 2024 г. бе внесено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, от председателя на Комисията по енергетика в НС Делян Добрев от парламентарната група на ГЕРБ, Йордан Цонев и Делян Пеевски от ПГ на ДПС. За отмяна на дерогацията от 1 януари 2024 г. гласуваха 8 "за", 6 "против" и трима - "въздържали се".

Предложението за отпадане на дерогацията не по-рано от 1 март 2024 г. и не по-късно от 15 март 2024 г. бе внесено от Кирил Петков и група народни представители от ПП-ДБ.За отпадането на дерогацията между 1 март и 15 март 2024 г. гласуваха трима "за", 6 "против" и 8 "въздържали се". 

Въпреки че нито едно от двете предложения не беше прието, ще се внесе доклад в парламента и вероятно утре ще се разгледат в пленарна зала, обяви председателят на комисията Делян Добрев.

Запасите от нефт ще са не само на територията на страната

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за запасите на нефт и нефтопродукти, внесени от Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) и Йордан Цонев (ДПС). 

Със законопроекта се връщат законовите текстове, отменени с обнародваните промени от 13 октомври 2023 г. С настоящите изменения се отменя разпоредбата, задължаваща икономическите оператори да съхраняват 100% от запасите на нефт и нефтопродукти само на територията на страната. Предвижда се от 30 юни 2024 г. запасите, съхранявани на територията на други страни членки на Европейския съюз, да може да са в размер до 70 на сто.

Промените бяха одобрени на първо гласуване със 129 гласа „за“ и 36 „въздържал се“. Законопроектът подкрепиха от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“, ДПС, БСП и „Има такъв народ“, а от „Възраждане“ се въздържаха. 

Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната-Демократична България“ каза, че ще направят предложение между двете четения на законопроекта, така че да се обърне предложеното от вносителите съотношение и до 30% от запасите да се съхранява на територията на ЕС, а 70% тук в България. Той се мотивира, че първото нещо, което затваря по време на война, са границите.