Там е работата, че не научихме много от този мач. Посред зима и с футболисти, които може никога пак да не облекат националната фланелка. То май и новият селекционер не научи много от дебюта - точно поради факта, че трябваше да крои и прекроява списъка си още от деня, в който го обяви. За да стигне до футболисти, които дори не са титуляри в клубните си отбори.

За мача няма какво толкова да се каже. В румънските редици ситуацията бе сходна. Поради което не бива много да се заблуждаваме от по-добрата игра на нашия експериментален национален отбор срещу другия експериментален. Повече хъс, няколко добри неща и една стара слабост: неумение да се вкарват голове.

Научихме обаче доста неща покрай самия мач. Селекционерът също ги научи. 

Имаше ли смисъл от този мач?

Не. Не и в контекста на това да бъде "генерална репетиция" преди сблъсъка с Италия в края на месец март. Не можеш да репетираш, когато повечето основни солисти ги няма. Петев и щабът му май трябваше да обявят, че това е мач, с който ще дебютира и идеята на Йордан Лечков за "Б" национален отбор. Тогава по-можехме да го приемем. А "репетицията" може да се направи и под формата на учебна игра срещу даден противник, когато започне лагера за двубоя с "адзурите" и всички призовани са налице.

Сега по медии и форуми се поднася претоплената теория, че след като е национален отбор, поне българските отбори е трябвало да покажат съпричасност и да освободят за няколко дни играчите си. Че е така, така е. Ама вие от небето ли падате?! Националният тим отдавна не е кауза в българския футбол. Национална кауза е личната. Понякога тя съвпада и с тази на първия ни отбор, но пак прозира собствения интерес. Примерно, когато се оплачеш, че селекционерът не вика достатъчно твои футболисти. Той се проваля, сменяш го, идва нов и тогава не пускаш половината от многото призовани.

Това се случи с националите от "Лудогорец". Петев получи подкрепа за мача с Румъния от "Литекс", ЦСКА, "Левски"..., но не и от клуба, в който работи и постави основите на днешния евробоец. Всъщност още при назначението му Кирил Домусчиев, който в момента е сред най-влиятелните членове на изпълкома на БФС каза, че "все някой трябваше да стане треньор".

Значи научихме, че Петев има безусловната подкрепа на онези, които не са сред силните на деня - Красимир Балъков, Стойчо Младенов, Гонзо... Не и от силните. Петев също ги научи тези неща. 

Научихме, че националният отбор е давалвирал не само като качество на футболистите, а и като отношение. Стига се дотам селекционерът да обикаля като цветарка из клубовете и да се моли да му пуснат играчите.

Иде мач с Италия.

Тогава патриотизмът и чувството за национална кауза ще се пробудят в унисон с пролетта. Никой няма да спира играчите си, не само заради правилата на УЕФА. Изведнъж Петев ще се сдобие с много помагачи, в това число футболни босове, треньори и мениджъри, които ще лобират този или онзи да попадне в състава. Защото мачът е с Италия. Ще го гледат куп футболни агенти и половин Европа, някой може да се продаде скъпо в чужбина. 

Хайде по-бързо да идва тая пролет.