Измененията в Конституцията, предложени от "Продължаваме промяната-Демократична България", ГЕРБ и ДПС, минаха вчера през първо гласуване със само един глас над изискуемия минимум за "бавната писта" и сега ще отлежават два месеца преди второто, но кратко време преди третото. Депутати от управляващото мнозинство дадоха заявка, че промени ще има - ще се вземат предвид както изразените становища на професионалните гилдии, магистрати и авторитети в областта, така и тези на Венецианската комисия, която днес провежда заседание по въпроса.

Какви са възможните промени? Клуб Z провери нагласите сред мнозинството.

Пленумът

Както е известно, проектът за изменения предвижда разделяне на сегашния Висш съдебен съвет на два отделни - съдийски (Висш съдебен съвет) и Прокурорски съвет (на прокурорите и следователите). Сега ВСС има две колегии, но и редовно заседаващ пленум. В проекта за Конституцията пленумът отпада, като функциите му са вменени на двата отделни съвета. Това обаче породи коментари сред участвалите в дискусиите досега дали отпадането на пленума не е от компетенциите на велико, а не на обикновено Народно събрание, както и че съдии и прокурори имат и някои споделени компетентности, които трябва да се "менажират" от една "шапка".

Ето защо от мнозинството смятат, че между двете четения може да върнат пленума, който обаче ще има администраторски функции. Ще се помисли и дали той да заседава редовно, или както например предложиха от Съюза на съдиите в България - веднъж, два пъти в годината.

Можело да се помисли и дали все пак главният прокурор да не се избира от пленума, а не само от прокурорския съвет, както предвижда сега проектът.

Съветите

Дебат и при експертните обсъждания, и в пленарна зала предизвика и разпределението на квотите в двата съвета - по-специално в прокурорския. Голямата цел е да има по-силно съдийско самоуправление и контролирана и отчетна прокуратура. По отношение на разпределението във ВСС забележки няма, такива има обаче за Прокурорския съвет (ПС).

Проектът предвижда той да се състои от 10 членове и да включва по право главния прокурор, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един, избиран пряко от следователите и шест членове, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети от всички народни представители.

На практика това означава по-силна политическа квота отколкото на прокурорите и съдиите - 6 на 4 и това породи брожения, че съветът ще се политизира. В добавка, заложеното в проекта ограничение от парламентарната квота да не се номинират действащи прокурори и следователи доведе до коментари, че решенията ще се взимат от лица, външни за системата. Очаква се препоръки в тази посока да отправи и Венецианската комисия.

Ето защо от мнозинството са склонни да обмислят становището на бившия конституционен съдия Румен Ненков, който предлага следното разпределение: Съдийският съвет да се състои от седем членове, избрани от съдиите и петима от парламента, а председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд са членове по право. (Т.е. пак има превес на професионалната квота). А прокурорският - от трима избрани от прокурорите, шестима от парламента, един следовател и обвинител номер едно по право. (Т.е. парламентът пак ще има превес, но с един член - 6 на 5). Това разпределение на практика взима един член спрямо предложеното в проекта от ВСС и го прехвърля в ПС, но пък запазва целта - за съдиийско самоуправление и контролирана прокуратура.

Главният прокурор и прокуратурата

Един от най-коментираните в гилдията въпроси бе трябва ли прокуратурата да следва структурата на наказателните съдилища, което вчера провокира опозизията да обобщи, че вече ще имаме 28 Гешевци - спрямо местните феодали, както и трябва ли функциите на главния прокурор да бъдат чисто административни, след като му се отнемат и двете функции - да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Общото мнение е не - прокуратурата трябва да остане централизирана, а обвинител номер едно да запази функции. Мненията на експертите са че Главния трябва да бъде контролиран повече и трябва да му бъдат оставени само методическите указания. Засега в мнозинството са склонни да не му се отнемат методическите указания.

Указите на президента

В момента Конституцията предвижда председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор да се назначават и освобождават с президентски указ, като държавният глава може да откаже, но еднократно, да подпише. Не може обаче да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. (Както за последно се случи с назначаването на Иван Гешев - Румен Радев първоначално отказа).

В проекта президентският указ е премахнат, а с това и възможността на държавния глава да изрази несъгласие, което по същество представлява публичен дебат за годността на направения избор. Проверката на Клуб Z показа, че от мнозинството са склонни да се откажат от елиминирането на президента от този процес и да оставят възможността такъв дебат да се проведе при нужда.

Служебните правителства

Ремонт се очаква и на текстовете относно служебното правителство. Проектът предвижда ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател, да назначава служебно правителство. Премиер се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Т.е. президентът ще избира един от тримата. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание - гласят още предложенията на мнозинството. Последното е "превенция", в случай, че президентът не издаде указ за назначаването на кабинета. 

Тук критиките бяха по няколко пункта. Първият - нито председателите на КС и НС, нито гуверньорът на БНБ имат право да бъдат посочвани за премиер, в т.ч. морално такова. КС се произнася като последна инстанция при избори, парламентарният шеф е политическо лице, а този на банката трябва да е политически необвързан. Вторият - ако отиващото си НС ще има право да избира кабинета, защо изобщо се пристъпва към първата стъпка от процедурата и ако парламентът вече няма легитимация, защо ще избира министри. Третият - ако целта е ограничаване на правомощията на служебните кабинети, както се мотивират вносителите (Заради размаха, с който кабинетите на Румен Радев поемаха дългосрочни за държавата ангажименти и водеха външна политика на неподкрепа за Украйна), защо в проекта няма текстове в тази посока.

Ето защо от мнозинството обмислят да ревизират кръга от възможните премиери, но не е ясно все още как. Възможно било министър-председател да може да стане омбудсманът, както и председателят на Сметната палата. Фигурите на обществения защитник и на шефа на държавния одит са скрепени и сега с Конституцията.

По отношение на критиките за липсата на текстове за правомощията на служебните кабинети, още в чера в зала от вносителите посочиха, че може да се запише, че те се уреждат изрично в закон и такъв да бъде впоследствие написан.

Двойното гражданство

Възможно е да отпаднат и предложенията, които дават право и на лица и с друго гражданство, освен българско, да бъдат избирани за президент и народни представители и назначавани за министри. Това беше един от най-оспорваните вчера от депутатите текстове - в контекста на националната сигурност, макар вносителите да посочиха аргумента, че масово в Европейския съюз двойното гражданство не е пречка да се заемат високи властови позиции. 

Както Клуб Z писа, този текст е привнесен във финалния вариант от ДПС. Такъв текст няма в предложения от ПП-ДБ проект, върху който стъпи реформата и сега неправилно се "пришива" към обедиинението. Последното е така заради казуса с двойното гражданство на съпредседателя на ПП и бивш служебен министър и премиер - Кирил Петков.

От мнозинството коментират, че това предложение вероятно ще отпадне между двете четения - за да не се нагнетява допълнително напрежение в обществото.

По същата причина, както вече е известно, ще отпадне и предложението 24 май да бъде вписан като национален празник.

Инспекторатът

Един от малко коментираните вчера в пленарна зала, но не и в гилдията текстове касае новите предложения за инспектората (който сега е към ВСС, а трябва да стане към съдебната власт с разделянето на ВСС на два съвета). Текстовете, касаещи инспектората, са изцяло подготвени и предложени във финалния проект от ГЕРБ.

Както Клуб Z писа, брожения сред магистратите, най-вече сред съдиите и сред самия ИВСС, предизвиква новата му вменена функция - да предлага за дисциплинарни наказания магистрати по сигнали за нарушения на закона и на съдопроизводствените правила. Тези сигнали до съответните съвети могат да доведат дисциплинарни наказания за магистратите, включително "понижаване и освобождаване от длъжност".

Няма магистрат, който по време на дискусиите да не се произнесе срещу тези текстове. Председателката на ИВСС Теодора Точкова обяви, че това е в правомощията на всеки административен ръководител и предупреди, че не трябва инспекторатът да се превръща в бухалка за саморазправа с неудобни магистрати. А в своето становище ВСС определи предложението като "придаване на статут на инспектората като на извънредна съдебна инстанция". "Не разбираме как избран от Народното събрание орган ще отменя съдебни актове, че и ще предлага съдии за наказание", заявиха и от съюза на съдиите.

Това е един от текстовете по който са обединени и съдии, и прокурори - рядко срещано явление - и затова депутати от мнозинството обмислят и неговото премахване от проекта.

Няма обаче още решение относно вмъкнатото преди внасянето на проекта предложение, според което със закон може да се предвиди решенията за избор на регулаторите да се приемат с квалифицирано мнозинство (160 гласа, а не 121, както е сега). В този текст мнозина видяха опит ДПС да се превърне в съвсем незаобиколим фактор в управлението, както и риск да се блокират назначенията и непрекъснато да се "пипат" законите за контролните и регулаторни органи. На юридическо ниво обобщението дойде от проф. Екатерина Михайлова, която го определи като "литература".

Гласуването

Заявката на мнозинството е до края на годината конституционните промени да са факт. Любопитното е, че "говорителят" Делян Пеевски даже "разпореди" конкретните дати.

"На 6 октомври ще приемем на първо четене, но то не се счита точно първо четене, защото три четвърти, ако не се съберат, нали, се отлага с два месеца. Затова реалното първо четене ще бъде на 6 декември, след това - на 13 декември, ще има комисия по конституционни въпроси, на 14-и ще е второ четене, а на 15 декември ще е трето четене на конституцията", обясни той пред медии на 26 септември.