“Нестандартни решения“, „нестандартни министри“, а сега и „нестандартен кандидат за кмет“.

Думата „нестандартно“ беляза преговорите около съставянето на правителството „Денков-Габриел“ и по всичко личи – ще съпровожда и Местни избори '23.

Номинацията на ГЕРБ за София ще е „нестандартна“, даде вчера заявка лидерът Бойко Борисов в пореден опит да успи журналистите, които неизменно му задават въпроси за името, поради простичкия факт, че до регистрацията на кандидатите остават броени дни, а Борисов все отлага обявлението. Видимо, без връзка с ретроградния Меркурий.

Така, че нестандартен ли е кандидатът на ГЕРБ за кмет на столицата ние не знаем - виждаме само нестандартния подход на изчакване в последния момент за тази ключова за местния вот номинация.

И тук влизат неофициално придобитата информация, слуховете, спекулациите, анализаторите, политолозите, социолозите и... гадателските умения.

Има ли ГЕРБ кандидат изобщо?

За близо 20 години управление на Борисов и хората му в София европейската столица може и да се сдоби с метро, малко велоалеи, електробуси, поддържана паркова среда и др., но по причини, които вероятно психолозите могат да обяснят, в съзнанието на масовия столичанин ще останат основно ремонтите на ремонтите, мръсният въздух, презастрояването, липсата на детски градини. Това прави задачата на ГЕРБ по намирането на „уау“-кандидат още по-трудна. 

Публична тайна е, че като възможна номинация се спрягаше сегашният председател на Столичния общински съвет Георги Георгиев. Тя обаче би била всичко друго, но не и „нестандартна“. Затова и за председателя на СОС, малко или много външно за партията лице, е било отредено водаческото място в листата за общински съветници с потенциала ГЕРБ да поиска след вота той отново да оглави съвета.

План Б: председателят на Народното събрание Росен Желязков. Наскоро Желязков легитимира своя отказ да се заеме със задачата, като направи изявление пред медиите, че не, той няма да е кандидатът, такъв разговор изобщо не е имало. Неофициално е известно обаче, че в партията от месеци го сондират като подходящ – професионалната му кариера тръгва от Столичната община, харизматична персона, с чувство за хумор, обединителна в тази надпревара на остра поляризация, натрупала популярност поради факта, че стои на президиума. Но отговорът бил твърдо „Не“.

Сондиран, без изненади, е бил и неврохирургът Николай Габровски, който оглави проектокабинета на ГЕРБ с мандата на партията в миналия парламент. Сондирани са били легендарният футболист Стилиян Петров, както и бизнесмени, в т.ч. IT (като Любомир Минчев, "Телелинк"), с подчертално либерален профил, като последният спряган като сериозен проектокандидат е собственикът на „Уолтопия“ Ивайло Пенчев (който определено би се вписал в „нестандартния“ профил на Борисов).

Всички тези имена показват, че ГЕРБ все пак търси кандидат – противно на някои мнения, че осъзнава загубата си от кандидата на „Продължаваме промяната-Демократична България“ Васил Терзиев и се готви да упражни damage control като великодушно не направи изобщо номинация.

Може ли ГЕРБ да не издигне кандидат?

Този въпрос се прокрадна и то не само в контекста на тезата с минимизирането на щетите, а и на националната политика и съдбата на „сглобката“. В основата ѝ стои поведението на ГЕРБ и ДПС, които бавно задушават ПП и ДБ, възползвайки се от собствените им грешки, на места граничещи с наивност.

Освен известното ни вече от социологията – че обединението трупа негативи заради (не)коалицията, Борисов и Пеевски умело насочват стрелите на общественото недоволство към Министерския съвет, доминиран от представители на ПП-ДБ, защото ПП-ДБ поиска целия МС още при преговорите за съставяне на правителство - а кой, ако не кабинетът е лицето на властта. Лидерът на ГЕРБ не пропуска и сгоден случай да се оплаче от „Промяната“ - как узурпирала всички държавни постове. 

Правосъдна реформа - слоганът на ПП-ДБ, засега е сведена до бетонирането на този ВСС и този главен прокурор, разбирай – на статуквото, обслужвало назад в годините именно ГЕРБ и ДПС. Реформа в службите - кауза на ДСБ, няма да има. Реформата в антикорупционното законодателство пък може да катастрофира в Конституционния съд (и пред Европейската комисия). 

Всички тези (и други) процеси са умело управлявани от Борисов и Пеевски зад кулисите, но отпред двамата, често говорещи акапелно, дават мило и драго „сглобката“ да просъществува, партньорите им да са щастливи, законите по реформите да се приемат. Негативите остават за мандатоносителя. Така, че защо ГЕРБ да не абдикира от кметската битка за София, оставяйки я на обединението, докато управлява реално столицата впоследствие, държейки ключа към мнозинството в общинския съвет, в който ГЕРБ и ПП-ДБ - партньори на национално ниво, трудно биха обяснили, че няма да работят заедно.

Още един дългосрочен негатив за ПП и ДБ, които в предизборната кампания ще трябва иначе публично да борят „модела ГЕРБ“ в столицата. 

„Искаха Министерски съвет – дадох им Министерски съвет, искаха София – отстъпих им София. За ремонтите, градините, въздуха, ГЕРБ не носи отговорност, търсете тях“... Звучи като Борисов, нали.

Може ли ГЕРБ да си позволи да не издигне кандидат?

И все пак, гореописаната теза, изразявана от анализатори и журналисти в тези дни на очакване, е твърде сложна за една простичка всъщност ситуация. А тя е следната: ГЕРБ е първа политическа сила, а неиздигането на кандидат или издигането на компромисен такъв, едно – ще демотивира актива. И второ – ще признае провал на управлението на столицата за изминалите близо две десетилетия. 

Самият факт, че партията оглежда кандидати, в т.ч. такива с профила на основния опонент Терзиев – млади и успешни в личен и бизнесплан българи, говори за готовност за сериозна битка, не за отстъпление.

И ГЕРБ, и ПП-ДБ имат направени ранни проучвания как стоят кандидатите им (със или без имена) и както Клуб Z писа, те показват преднина за Терзиев в първи тур с около 7-8% пред имагинерен кандидат на Борисов. Но това на практика не означава още нищо - докато не е ясно:

кого ще издигне ГЕРБ, а ако не издигне – кого ще подкрепи, какви ще са посланията и битките в предизборната кампания, колко са подготвени кандидатите по темите, ще се води ли компроматна война, как ще изглежда Терзиев с неговото ДС семейство пред претендента на ГЕРБ, ще успее ли да привлече най-тъмносинята София, ще се мобилизират ли симпатизантите на ПП-ДБ или в деня на вота ще отидат „за гъби“, кого ще подкрепят при очертаващия се за момента втори тур симпатизантите на останалите партии, ако щете, дори ще бъде ли демонтиран в близките дни Паметникът на Съветската армия може да се окаже ключов за изхода от вота въпрос.

Така, че е трудно да си представим как Борисов отказва кметската битка за София. А и, както добре знаем, на местни избори всички на финала отчитат победа.