Финансист, милиардер, филантроп, американец с източноевропейски корени и еврейски произход. Тази многолика идентичност го прави идеалният анти-герой в множество конспиративни теории.

Джордж Сорос е описван като „кукловод“, който задкулисно ръководи и цели създаването на „нов световен ред“. Той е обвиняван в подкопаване на суверенитета и дестабилизиране на държавите, като финансира масова миграция и антиправителствени протести и контролира голяма част от медиите в САЩ и Европа. Сорос е представян и като „евреин-ционист“, и като „нацист“.

Кой е Джордж Сорос и защо е такъв трън в очите - проверка на дезинформациите около личността му направи Factcheck.bg.

Джордж Сорос е роден в Унгария през 1930 г. в унгарско-еврейско семейство. През март 1944 г., когато Сорос е на 13 години, нацистка Германия окупира Унгария, а семейството му успява да се укрие чрез фалшиви паспорти. През 1947 г. той успява да напусне Унгария и заминава за Лондон, а по-късно се установява в Ню Йорк, където се занимава с инвестиции на борсата и натрупва своето богатство, включително чрез валутни спекулации. 

След падането на Желязната завеса започва да инвестира милиони в Източна Европа чрез фондацията си „Отворено общество“, за да подпомогне създаването на гражданско общество в бившите комунистически държави. Създава и Централноевропейския университет в Будапеща.

Раждането на „злодея Сорос“

В края на 90-те години на 20 в. нашумелият тогава политически активист и автор на конспиративни теории Линдън Ларуш публикува няколко статии, които обвиняват Джордж Сорос, че си е сътрудничил с нацистите, че се опитва да наложи нов световен ред и дори, че управлява наркокартела на кралица Елизабет II.

Но сериозно внимание името на Сорос привлича едва след като той насочва парите си към американския политически живот. През 2004 г. Сорос дарява 23,5 млн. долара на демократите в кампанията за президентските избори в САЩ, в опит да предотврати повторното избиране на Джордж Буш. Джордж Сорос критикува Буш за консервативните му политики и започването на войната в Ирак.

Според платформата Open Secrets Сорос е дарил общо близо 300 милиона долара на демократите от 1990 г. досега. Което го превръща в заклет враг на консерваторите и в герой на безброй конспирации, които го обявяват за най-могъщия злодей в света.

През 2004 г. Денис Хастър от Републиканската партия прави предположение, че е възможно парите, които Джордж Сорос използва срещу Буш, да идват от търговия с наркотици. През 2010 г. водещият от „Фокс Нюз“ Глен Бек посвещава на Сорос три едночасови епизода на шоуто си, в които го обвинява, че е подпомагал изпращането на евреи в концентрационни лагери и че е „кукловод“ и спонсор на „цветните революции“ в Източна Европа.

По време на предизборната кампания в САЩ през 2016 г. Джордж Сорос не крие тревогата си от потенциалната възможност Доналд Тръмп да стане президент. Фондът му дарява (не директно, а чрез индивидуални дарения на членове и служители) близо 29 милиона долара на организации, които подкрепят кандидатурата на Хилари Клинтън.

Тръмп споменава Сорос в свои речи и публикации в Туитър, в които твърди, че Джордж Сорос финансира протестиращите срещу администрацията му. Синът му Доналд Тръмп-младши споделя в социалната мрежа твърдение на комика Розан Бар, че Сорос е нацист. Рудолф Джулиани – бивш кмет на Ню Йорк и адвокат на Тръмп, споделя в Туитър коментар, в който Сорос е наречен „Антихрист“ и се призовава да бъдат замразени активите му.

Злодей назаем

Конспиративната теория за злодея Сорос, който манипулира правителства и оркестрира протести, се оказва извънредно удобна и за Кремъл. Особено се харесва идеята за спонсорираните от Сорос „цветни революции“. Става дума за масови политически протестни движения, които често получават имената на цветя или цветове – например „Оранжевата революция“ в Украйна от 2004 г. или „Революцията на розите“ в Грузия от 2003 г. Макар „цветни революции“ да има в различни региони на света, Русия е особено чувствителна към тези в близкото ѝ съседство, тъй като се чувства застрашена от загуба на влияние и от „заразяване“ с антиправителствени протести. В представите на официалното руско ръководство не е възможно да съществува автентична гражданска активност – тя непременно трябва да бъде е стимулирана, организирана и платена отвън (от Запада). Затова в новговора на Кремъл етикетът „цветни революции“ има силно негативно значение.

Когато в края на 2011 г. десетки хиляди руснаци излизат на масови протести срещу изборните резултати и обвиняват властите, че са ги фалшифицирали, лично Владимир Путин обвинява САЩ, че са провокирали протестите.

Впоследствие на САЩ и Сорос се приписва финансирането на протести и в други държави от бившата съветска сфера на влияние, в това число и България. Според Москва антиправителствените протести в Украйна през през 2013-2014 г. (т.нар. Евромайдан) също са финансирани от Джордж Сорос. 

Неслучайно конспирациите за „платените от Сорос“ елити се появяват у нас именно по това време. Събитията в Украйна и особено анексирането на Крим през 2014-а са съпроводени с масирана пропагандна кампания на Кремъл. Тогава се ражда и неологизмът „соросоиди“, който се използва като нарицателно за организации, които получават средства „чуждо“ (западно) финансиране, за да прокарват “чужди” интереси. 

„Соросоиди“ има не само в България. Според определението на Донецката новинарска агенция „соросята“ (соросоиди) са „представители на днешния политически елит на Украйна, произлизлезли от грантови организации, сътрудничещи си със западни структури“.

„Соросе, дай някой някоя кинта“, възкликва журналистът Марко Видойкович от сръбския вестник „Данас“ в сатиричен текст, провокиран от нападките срещу срещу „платените от Сорос“ журналисти.

Сорос и войната в Украйна

Руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. стимулира нова вълна от конспиративни теории и дезинформация, свързани с името на Джордж Сорос.

Отвъд нападките срещу „соросоидите“ и антиглобалистките конспирации, името на Сорос се използва и в контекста на упоритите опити да се внуши, че „Западът“ (САЩ, НАТО според различните версии) иска да въвлече Източна Европа във войната срещу Русия. Пътят на една публикация по тази тема илюстрира нагледно сложната мрежа от канали, в която руски, европейски и ултра консервативни американски медии охотно си сътрудничат.

На 23 януари 2023 г.  консервативното унгарско издание „Ремикс“ публикува текст със заглавие „Джордж Сорос призова НАТО да използва източноевропейски войници, за да „намали риска от чували с трупове за натовските държави“ в статията от 1993 г. „Нов световен ред“. Подзаглавието гласи: „Сорос призова източноевропейците да бъдат използвани като пушечно месо, въоръжени с оръжия на НАТО, далновидна прогноза предвид развитието на войната в Украйна“. Автор на текста е Джон Коди.

Едва във втория абзац на текста става ясно, че става дума за статия на Джордж Сорос от 1993 г. Според Джон Коди в статията си Сорос „очертава как източноевропейците могат да бъдат използвани като „жива сила“ в предстоящите конфликти в опит да се намали броят на смъртните случаи в западните страни“.

Всъщност, в своя текст „Към нов световен ред: бъдещето на НАТО“ отпреди 30 години Джордж Сорос апелира за приемането на източноевропейските държави в НАТО с аргумента, че разширяването на Изток ще подобри потенциала на алианса, „защото ще намали риска от чували с трупове за натовските държави, което е основната пречка пред готовността им да действат“. Не става дума заместването на западните „чували с трупове“ с източноевропейски. Нито самият текст може да се приеме като „предсказание“ за войната в Украйна, макар че Сорос предупреждава за „опасността от възникване на националистическа диктатура в Русия“.

Ден по-късно същият текст от същия автор е препубликуван в още няколко консервативни издания, сред които InfoWars и NewsWars на известния радио водещ и конспиративен теоретик Алекс Джоунс. 

На 25 януари „новината“ вече е в руската държавна медия RT, без да е посочено, че цитатите на Сорос всъщност са от 1993 г. 

Същия ден, 25 януари 2023 г., същият текст, с леки съкращения и размествания, се появява в Телеграм канала РaZved_ДoZor (от руски – развед дозор, разузнавателен патрул), в страницата „Донецка новинарска група“ в социалната мрежа „В контакте“, както и в „Нюз Фронт“ – руско пропагандно издание, базирано в Крим. Източникът е „РaZved_ДoZor“, а заглавието – „За защита на западния ред Сорос предлагал да се използват войници от страните в Източна Европа още през 1993 г.“.

На 29 януари версия на същия текст, с позоваване на първоизточника „Ремикс“, е публикувана на български в „Поглед.инфо“. Същия ден в интервю на Валерия Велева за сайта „Епицентър“ Боян Чуков цитира същото изречение с „чувалите с трупове“ от статията на Сорос и добавя: „Не е сложно да се определи къде в тази схема сме ние българите.“

В края на май цитатът с „чувалите за трупове“ се появява в заглавие на сайта „Обективно“, списван от Диляна Гайтанджиева. Публикацията следва плътно оригиналния текст, без значение дали източникът е бил унгарският или руският вариант, а някои пасажи са дословно еднакви. 

Текстът е препубликуван в сайтовете „Будна ера“ и „Булгариан таймс“. През трите сайта е споделен в голям брой фейсбук страници и групи.

Текстът продължава да се разпространява под формата на статуси от индивидуални Фейсбук потребители.

Популярността на Сорос сред любителите на конспирациите едва ли ще намалее, предвид усърдието, с което и американските консерватори, и кремълските пропагандисти се възползват от вече изградения му образ на световен кукловод и злодей. Продължаващата война на Русия срещу Украйна и предстоящите президентски избори в САЩ догодина допълнително ожесточават и политиците, и публиката. Доналд Тръмп, който убедително води като най-предпочитан кандидат за президент на републиканците, вече обвини прокурора по едно от трите заведени срещу него дела, че е платен от Сорос. А кампанията дори не е започнала.

* Авторът Ваня Гривова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломира се с отличие през 2022 г. Стажувала е като редактор онлайн медии. Вълнува се от теми, които засягат екология, зелено земеделие, европейска политика, както и културата и евроинтеграцията на Балканите.

** По текста работи и Ралица Ковачева