"Управителният съвет на БНБ се обедини около идеята да бъде възпроизведен дизайнът на сегашните разменни монети, което ще осигури приемственост в използваните парични знаци и ще улесни припознаването на новата валута от българските граждани, а именно: Мадарският конник - на малките монети; Св. Иван Рилски - на монетата от 1 евро; и Паисий Хилендарски - на монетата от 2 евро." 

Това каза шефът на БНБ Димитър Радев пред БТА.

Върху националната страна на българските евромонети се предвижда да бъде изписана на кирилица думата "България", както и думата "евро" (за монетите от 1 и 2 евро) и "стотинка", съответно "стотинки" (за монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента).

Върху гурта на най-голямата монета от 2 евро се предвижда да бъде изписан текст на кирилица "БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ", което е в съответствие с българските исторически традиции в монетосеченето, допълва той.

Предстои изработването на художествените проекти, които ще бъдат внесени в Координационния съвет за подготовката на България за членство в еврозоната. След окончателното им одобрение, проектите ще бъдат представени на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и страните членки от еврозоната.

БНБ провежда системна и последователна политика на затягане на монетарните условия. Последната стъпка в това отношение в сила от 1 юли т. г. е увеличението на 12 процента на задължителните минимални резерви, които банките трябва да съхраняват в БНБ.

"На практика това означава изтегляне на няколко милиарда лева от търговските банки. Целта е да се намали кредитната експанзия на банките, преди всичко в сегмента на жилищните кредити. Това ще натисне надолу търсенето и потреблението, а следователно и инфлацията", обясни Радев.

Според него намерението да се задържи бюджетният дефицит в рамките на 3 процента от БВП е стъпка в правилната посока.

"В същото време, като отчитаме траекторията на икономическия цикъл и промяната в структурата на бюджетните разходи, 3 процента дефицит означава ограничена, но продължаваща фискална експанзия. Фискалната експанзия не е фактор за ограничаване на инфлацията, а точно обратното", изтъкна Радев.

Той е категоричен, че в дългосрочен план по-добро за контролиране на инфлацията е присъединяването към еврозоната, вместо запазването на валутния борд.

"Участието в икономически и паричен съюз с исторически по-ниска инфлация, какъвто е еврозоната, е фактор при равни други условия за по-добър контрол на инфлационните процеси, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Това показват всички данни от създаването на еврозоната до днес", заяви Радев.

Според него датата 1 януари 2025 г. остава реалистична за приемането ни в еврозоната, "ако правим правилните неща и изпълним необходимите условия с фокус върху инфлацията".

"Единственото формално условие към БНБ е поддържане на валутната стабилност. Това условие се изпълнява чрез участието на лева в Европейския валутен механизъм. Няма сценарий, при който това условие може да бъде нарушено. Другата основна задача пред БНБ е техническата подготовка. На базата на постигнатия напредък до момента, мога да кажа, че БНБ и банковият сектор ще бъдат готови за въвеждането на еврото далеч преди крайния срок.

Ако сегашната политическа конструкция се окаже достатъчно устойчива, очаквам правителството да изпълни останалите, повече на брой, условия от негова компетентност", заяви Радев.

Той коментира и какво се случва в Хърватия след влизането ѝ в еврозоната.

"Няма неочаквани развития от приемането на Хърватия в еврозоната. Кредитният рейтинг на страната, който преди приемането в еврозоната беше по-лош от този на България, вече е по-добър, с което значително се подобриха условията за нейното финансиране. Инфлацията намалява, а не се увеличава. Има бум в туризма и инвестициите.

Контактът с нашите хърватски колеги е много добър. Ние им помагахме в началото, когато бяхме лидери в процеса, сега разчитаме на тяхната подкрепа, както и на подкрепата на останалите централни банки от еврозоната", каза Радев.

Темповете на кредитна експанзия намаляват, посочи той.

"Повишаването на лихвите у нас протича по-бавно, поради високата ликвидност на банковата ни система. Тенденцията към увеличение ще се очертае по-ясно към края на тази и през следващата година. И това се отнася както за лихвите по депозитите, така и за лихвите по кредитите"