Европейската комисия започва последни стъпки за премахване на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), или мониторинга, над България и Румъния, въведен през 2007 г.

Това се казва в доклада за върховенството на закона в страните от ЕС, който бе ограсен днес.

Новината потвърди и еврокомисарят по ценностите и прозрачността Вера Йоурова.

"Целта на МСП за България и Румъния е наблюдение на напредъка в съдебните реформи, борбата с корупцията, а специално за страната ни – борбата с организираната престъпност. Сътрудничеството и докладите на Комисията по механизма се превърнаха в инструмент за насърчаване на реформите в тези сфери в двете страни след присъединяването им към Съюза.

Така ЕК стигна до извода, че София и Букурещ задоволително изпълняват условията, поставени по МСП по време на влизането им в ЕС. Сега се предприемат остатъчни последни стъпки и Комисията започва последните стъпки към окончателното затваряне на Механизма за двете страни членки.

Сътрудничеството с България и Румъния ще се извършва вече по цикъла на годишния доклад за върховенството на закона и в контекста на други части от инструментариума за върховенството на закона, както за всички страни членки", пише в документа.

Приключването на МСП изисква формално решение на Комисията. Преди да реши окончателно, тя ще обсъди забележките на Съвета на ЕС и на Европейския парламент.

На 27 юни България и енформирала ЕК, че е приключила с изпълнението на специфичните ангажименти по механизма.

Днес Комисията информира Съвета, че до началото на септември смята да отмени решенията си от 2006 г. за налагане на мониторинг над България и Румъния. Съветът трябва да направи своите забележки до 25 август.

Пътят към Шенген

Мониторингът е една от спънките по пътя на България към Шенгенското пространство. За влизането ни са 25 от общо 27 страни членки на ЕС. Против са единствено Нидерландия и Австрия.

Нидерландия, която е против България, но не и против Румъния, поиска специален доклад по мониторинговия механизъм за страната ни. От ЕК отказаха, като изтъкнаха, че те са прекратени през 2019 г.

Текстът за премахване на МСП обаче дава надежди, че Хага ще промени позицията си. Още повече, че властите в Ниската земя дадоха знак, че са доволни от хода на съдебната реформа у нас.

Австрия иска по-добра охрана на границата ни с Турция, която е външна за ЕС. Според дипломати и във Виена ще посрещнат добре премахване на мониторинга.

Друг е въросът, че докладът по никакъв начин не е обвързан с разширяването на Шенгенското пространство. Това потвърди и Вера Йоурова. Еврокомисарят обаче изрази надежда, че сега България и Румъния ще успеят да убедят останалите членки на ЕС да ги подкрепят.

Оптимистичните очаквания са през есента страните членки (Съветът) на ЕС да гласуват за влизането ни в Шенген, споделиха дипломати пред Клуб Z. Те припомниха, че Нидерландия искаше реална съдебна реформа, включително да приемем механизъм за разследване на главния прокурор. Той вече е факт. Новият ни премиер Николай Денков обеща на колегата си Марк Рюте следващите стъпки чрез антикорупционно законодателство и избор на нов Висш съдебен съвет (ВСС).

По-различно стои въпросът с Австрия. За нея е важна охраната на границата, която да спира притока на мигранти. Защото за огромна част от тях България е само вход и начална спирка към по-богатия Запад. Австрия пък е сред предпочитаните дестинации.

Иронията на съдбата

По ирония на съдбата това ще се случи по време на испанското председателство на Съвета на ЕС.

"Испания е ангажирана да съхрани Шенгенското пространство като едно от най-великите постижения на европейската интеграция и да включи Румъния и България", е записано в програмата на настоящото председателство.

Пак при испанско председателство, но преди 28 години, България бе вкарана в негативния визов списък на ЕС, състоящ се от 101 страни. Затова той бе кръстен „Списък 101“. Голяма част от включените в него държави бяха от Третия свят.

„Тогава България беше трета страна. Дори не ни разглеждаха като кандидат-член на ЕС“, припомни пред Клуб Z Георги Готев, главен редактор на изданието EURACTIV.

През 1995 г. той е бил втори секретар в дипломатическото ни представителство в ЕС.

Готев допълни, че до приемането на „Списък 101“ единствената страна от ЕС, която е имала безвизов режим с нашата, е била Австрия. След това обаче тя го е отменила.

Тази „секира“ постави България в изключително унизително положение. Нищо, че малко по-късно, през декември 1995 г., правителството на Жан Виденов подаде молба за членство в ЕС. Това стана на срещата на върха в Мадрид.

Останалото е добре известно. От 1 януари 2007 г. България е член на ЕС. И заедно с Румъния чака вече рекордните за страна членка 15 години да се присъедини към Шенген.

Какво пишеше в доклада преди година

В България все още няма достатъчно на брой окончателни присъди за корупция по високите етажи.

Това се казваше в частта за страната ни в миналогодишния доклад на ЕК за върховенството на закона в държавите членки.

Комисията препоръча на страната ни да гарантира, че закриването на специализираното правосъдие у нас ще доведе до обрат в тази тенденция.

Брюксел бе загрижен и за функционирането на ВСС и за неговия състав.

ЕК видя и опасност от подкопаване на независимостта на магистратите у нас поради липсата на нормално съревнование при повишаването им.

Тревоги будеше и липсата на ясна регулаторна рамка, гарантираща прозрачността на разпределянето на държавни реклами в медиите. ЕК изтъкна, че правната рамка, гарантираща независимостта на обществените медии, изглежда, е недостатъчна.