В България все още няма достатъчно на брой окончателни присъди за корупция по високите етажи.

Това се казва в частта за страната ни в третия годишен доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в държавите членки на ЕС. Той бе огласен от Колегиума на комисарите днес в Люксембург.

Комисията препоръчва на страната ни да гарантира, че закриването на специализираното правосъдие у нас ще доведе до обрат в тази тенденция.

ЕК проявява нарастваща загриженост за функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС). Необходимостта от решаването на въпроса с неговия състав е от първостепенно значение, се казва още в доклада (видно се има предвид, че е съвсем микроскопична вероятността Народното събрание в срок до 3 октомври да излъчи своята квота от 11 души за новия състав на ВСС, б.р.) 

ЕК продължава да бъде загрижена и заради Инспектората към ВСС (който функционира 2 години след изтичането на мандата, б.р.).

Липсата на нормално съревнование при повишаването на магистратите (в България конкурсите буксуват с години, б.р.), комбинирана с прекалено много командировки, води до риск независимостта им да бъде подкопана, се казва още в документа.

Законодателната реформа у нас премахна специализираните съдилища и осигури преназначаването на магистратите в обикновени съдилища и прокуратури, като се гарантират тяхната независимост и процесуални права, отбелязват от Брюксел (в доклада няма и дума на тревога заради закриването на спецструктурите - посочено от прокуратурата и други у нас като "правен апокалипсис", б.р.)

Остават обаче предизвикателства в цифровизирането на правосъдието.

Административното правосъдие е в добро състояние откъм ефективност.

Антикорупционната комисия продължава да извършва дейността си, като предвидените реформи имат за цел нейното преструктуриране, за да подобрят нейния капацитет по отношение на разследването случаи на корупция.

Продължава прилагането на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията, както и на общите разпоредби за държавната администрация, както и на разпоредбите за специфични сектори и на механизма за деклариране и удостоверяване на сметки.

Същевременно обаче не са надлежно регулирани лобирането и защитата на свидетели, макар да има план за справянето с този проблем.

По време на пандемията от COVID-19 са идентифицирани случаи на риск от корупция, специфични за секторите на управлението и контрола на фондове от бюджета, включително на обществените поръчки.

Докладът припомня, че българското правителство се ангажира да създаде ефективен механизъм за отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Това би отговорило на опасенията, изразени в предишните доклади за върховенството на закона и на предшестващия ги Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП).

Що се отнася до медиите, законодателна рамка, основана върху система от конституционни предпазни клаузи, гарантира свободата на изразяване и редакционната независимост. Продължава да буди безпокойство обаче липсата на ясна регулаторна рамка, гарантираща прозрачността на разпределянето на държавни реклами. Опасенията остават въпреки някои мерки за подобряването на тази прозрачност. Продължават дискусиите за по-ефетивно прилагане на задълженията, свързани със собствеността върху медиите.

Правната рамка гарантира независимостта на обществените медии, но тя, изглежда, е недостатъчна, смятат в ЕК. Обсъжда се преразглеждане на закона, за да бъде засилена независимостта на обществените медии и да бъдат по-подробно определени техните задължения и финансиране.

Професионалната среда на журналистите е отбелязала леко подобрение в сравнение с миналата година. Остават обаче проблеми като достъпа до обществена информация, условията за работа и т.нар. дела шамари*, водени с цел сплашване.

Създаването на постмониторингов механизъм за наблюдение на бъдещите реформи, свързани с Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), бележи напредък след решението на Върховния административен съд (ВАС). Парламентът прие нови правила за подобряване на законодателния процес. Прекратени са извънредните мерки, въведени заради COVID-19.

Създаден бе Съвет за развитие на гражданското общество. Целта му е подпомагане на гражданското общество чрез мерки, включващи изготвянето и прилагането на политики, покриващи самите граждански организации.

Препоръки

Комисията препоръчва България да извърши следното:

• Да гарантира навременни нормални конкурси за издигането на съдии, за да бъде избягнато дългосрочното им командироване за заемане на вакантни постове. Трябва да бъдат взети предвид европейските стандарти за командироването на съдии;

• Да извърши законодателни поправки, насочени към подобреното функциониране на Инспектората към ВСС и избягване на риска от политическо влияние, най-вече чрез замесването на съдебни органи в избирането на членовете му;

• Да предприеме стъпки за адаптиране на съставянето на ВСС, като вземе предвид европейските стандарти за съдебните съвети;

• Да продължи с прилагането на мерки за подобряването на интегритета на специфични сектори от държавната администрация, включително по отношение на полицията и съдебната система;

• Да гарантира, че институционните реформи в антикорупционната комисия и специализираните съдебни власти ще доведат до подобрена ефективност на разследванията и достатъчно преследвания и окончателни присъди за корупция по високите етажи;

• Да подобри прозрачността при разпределянето на държавните реклами, най-вече при тези, договорени чрез посредници като медийните агенции.

--------------

* SLAPP - дела, са когато частни или юридически лица с големи възможности завеждат искове на огромна стойност, които продължително време тормозят и демотивират журналистите покрай работата им - дори накрая да бъдат изгубени от ищеца, б.р. на Клуб Z

Картината в Европа - основни констатации и препоръки

Реформи в областта на правосъдието

Редица държави членки предприеха важни реформи за укрепване на независимостта на съдебната власт. Такива са например реформите във връзка със състава и правомощията на съдебните съвети, за подобряване на процедурите за назначаване на съдии или за укрепване на автономността на прокуратурата. Въвеедени бяха и мерки, насочени към подобряване на ефикасността и качеството на правосъдието като например за по-нататъшно цифровизиране на правосъдните системи и улесняване на достъпа до правосъдие.

Същевременно в малък брой страни от ЕС продължават да съществуват структурни опасения по отношение на независимостта на съдебната власт. В някои държави съществуват предизвикателства по отношение на назначенията във висшите съдилища, по-специално на техните председатели. В други страни съществуват опасения за независимостта/автономността на прокуратурата и се използват дисциплинарни производства за ограничаване на независимостта на съдебната власт.

За да се намери решение на тези въпроси, в препоръките на ЕК се насърчава по-активното участие на съдебната власт в процедурите за назначаване, по-голямата автономност на прокуратурите и предоставянето на подходящи ресурси за правосъдните системи от страна на държавите членки.

Рамки за борба с корупцията

ЕС продължава да бъде един от най-слабо корумпираните региони в света. От юли 2021 г. насам редица страни членки са приели нови или са преразгледали съществуващи стратегии за борба с корупцията, или са в процес на преразглеждането им. Няколко държави са привели съществуващите си уредби в съответствие с международните стандарти за борба с корупцията и правото на ЕС. Повечето държави членки разполагат с обширно законодателство, което предоставя на наказателно-правната система необходимите инструменти за борба с корупцията. Редица страни са предприели мерки за увеличаване на капацитета на прокурорските органи, отговарящи за борбата с корупцията, чрез осигуряване на допълнителни ресурси или допълнително обучение.

Въпреки това корупцията продължава да бъде сериозен проблем за гражданите на ЕС. Според проучване на Евробарометър 68% от тях смятат, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна. В някои държави членки разследванията и наказателните преследвания по дела за корупция отнемат дълго време и по тях все още липсват съдебни решения, особено по дела за корупция по високите етажи на властта. Държавните служители са длъжни да оповестяват информация за своето имуществено състояние и интереси във всички държави членки, но тези задължения се различават по обхват, прозрачност и достъпност на оповестената информация, както и по отношение на равнището и ефективността на проверката и правоприлагането.

Комисията отправя препоръки, свързани с укрепването на превантивните рамки, например за правилата за лобиране и конфликт на интереси, както и за гарантирането на ефективно разследване и наказателно преследване на случаите на корупция.

Свобода и плурализъм на медиите

Както пандемията от COVID-19, така и войната на Русия срещу Украйна демонстрираха решаващата роля на журналистите за проверка на фактите и информиране на гражданите. Няколко държави членки са приели, засилили или обмислят мерки за подобряване на безопасността и условията на труд на журналистите въз основа на неотдавнашните инициативи на ЕК. След последния доклад няколко страни са положили усилия да подобрят прозрачността на собствеността върху медиите. Остават обаче опасения във връзка с липсата на прозрачност при разпределянето на държавната реклама, конфликта на интереси и пречките пред достъпа до публични документи.

За първи път в доклада се разглеждат и обществените медии, като се признава тяхната специална роля за обществото и демокрацията. Необходими са гаранции, че независимостта на обществените медии е защитена и че публичното финансиране е адекватно и не се използва за оказване на политически натиск върху тези медии, както е посочено в европейските стандарти.

Комисията отправи редица препоръки, които обхващат прозрачното и справедливо разпределяне на държавната реклама, независимото управление на обществените медии и мерките за подобряване на безопасността на журналистите. Предстоящият законодателен акт за свободата на медиите ще има за цел разрешаване на някои от проблемите, установени в докладите относно върховенството на закона.

„Спирачки и баланси“

Държавите членки продължават да подобряват качеството на своите законодателни процеси. Конституционните съдилища продължават да играят ключова роля в системата на взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите (т.нар. спирачки и баланси), включително за надзор на извънредните мерки, както и в други области като изборите. В някои страни от ЕС статутът на институциите за правата на човека, омбудсманите и други независими органи е допълнително укрепен. В повечето държави членки съществува благоприятна и подкрепяща среда за гражданското общество.

В някои страни обаче все още няма официална рамка за консултации със заинтересованите страни, което е повод за загриженост, а организациите на гражданското общество продължават да се сблъскват с предизвикателства, свързани с финансирането, отрицателните послания и ограниченията на тяхното работно пространство. За първи път в доклада се разглежда и изпълнението от държавите членки на решенията на Европейския съд по правата на човека. Отбелязани са също реакциите на системите на държавите членки за взаимозависимост и взаимоограничаване по отношение на използването на шпионски софтуер. Въпреки че е свързано с националната сигурност, използването на подобни инструменти следва да подлежи на регулиране от националните механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване.

Комисията отправя препоръки, свързани с участието на заинтересованите страни в законодателния процес, създаването и функционирането на акредитирани национални институции по правата на човека и осигуряването на отворена оперативна рамка за гражданското общество.