Държави членки на НАТО могат да решат да разположат свои войски в Украйна, ако държавите членки, включително САЩ, не дадат достатъчни гаранции за сигурността на Киев на срещата на върха на алианса във Вилнюс на 11 юли, пише днес британският в. "Гардиън".

Вестникът се позовава на бившия генерален секретар на НАТО, датчанина Андерс Фог Расмусен, който днес съветва украинското правителство. Той дава като пример Полша и балтийските държави като страни, които биха разположили свои войски в Украйна.

"Ако НАТО не може да се споразумее по ясен път напред за Украйна, съществува ясната възможност някои страни да предприемат действия индивидуално. Знаем, че Полша е много ангажирана с осигуряването на конкретна помощ на Украйна. И аз не бих изключил възможността Полша да се ангажира още по-силно в този контекст на национално ниво, последвана от балтийските държави, може би включително с войски на терен", каза Расмусен.

"Мисля, че поляците сериозно биха обмислили да влязат и да съберат коалиция на желаещите, ако Украйна не получи нищо във Вилнюс", добавя той. "Не бива да подценяваме полските чувства, поляците смятат, че твърде дълго Западна Европа не е слушала техните предупреждения за истинския руски манталитет".

Расмусен казва още, че би било съвсем законно за Украйна да поиска такава военна помощ. Тя би показала в процеса на подготовка на срещата във Вилнюс, че риск за единството на алианса има, не само ако той даде на Украйна перспектива за бързо присъединяване или силни гаранции за сигурността ѝ.

По думите му е задължително Украйна да получи писмени гаранции за сигурност, за предпочитане - преди срещата на върха - но извън рамките на НАТО. Тези гаранции трябва да включват споделяне на разузнавателни данни, съвместни учения с Украйна, засилено производство на муниции, съвместимост с НАТО и доставка на оръжия, достатъчни да предотвратят бъдещи нападения от Русия. Подкрепа за тези идеи вече се изгражда, включително във Франция, казва Расмусен, нопредупреждава, че само гаранции за сигурност няма да стигнат.

"Някои членки на НАТО може да са за гаранции за сигурност, всъщност за да избегнат истинска дискусия за стремежите на Украйна към членство", казва Расмусен. "Те се надяват, че като дадат гаранции за сигурност, могат да избегнат този въпрос. Не мисля, че това е възможно. Мисля, че въпросът за НАТО ще бъде повдигнат на срещата на върха във Вилнюс. Говорих с няколко източноевропейски лидери и има група от твърдолинейни източно- и централноевропейски съюзници, които искат най-малко ясен път на Украйна към членство в НАТО".

Расмусен посочва, че е опасно да се остави Украйна в чакалнята на НАТО за неопределено време. Дори ако покана за нея да се присъедини към НАТО не може да бъде отправена на срещата на върха във Вилнюс, възможността за такава покана във Вашингтон догодина може да бъде спомената. Пътят към членство, казва още той, трябва да изключи поставяне на предварителни условия като план за действие за членство в НАТО, нещо, което не е изисквано нито от Швеция, нито от Финландия в процеса на тяхното присъединяване.

"Всичко по-малко от това ще бъде разочарование за Украйна", казва Расмусен.

Той отхвърля аргумента, че на Украйна не може да бъде предложен път към НАТО, докато войната не е свършила, посочвайки, че това дава на руския президент Владимир Путин право на вето върху разширяването на алианса.