Платен футбол по телевизията означава провал

През изминалата седмица покрай новия исторически договор за тв правата на нашето първенство в обръщение се вкара и темата за заплащането на удоволствието да гледаш български футбол. Начертаха се схеми, според които родният футболен продукт ще започне да се продава за 5 или 10 лева на месец. Пари, които мераклиите да гледат, ще доплащат доброволно към пакета си в кабелния оператор.

Тук обаче трябва да се направи едно важно уточнение - допълнителните пакети на оператора досега винаги са били два: единият филмов, другият - еротичен. Къде нашега, къде наистина, БГ футболът май трябва да попадне във втората графа. Извън шегата, 

Това естествено няма да се случи

А и дори да стане, ще последва оглушителен провал. Имам предвид допълнителното заплащане. Сметките, как примерно 100 хиляди души ще плащат по 5 лева на месец просто няма как да излязат. Това сме го слушали нееднократно в последните 20 години. Пионер по темата е Валентин Михов, чиято фирма бе дългогодишен притежател на правата. Дори Вальо, който е толкова изобретателен и иновативен, не успя да комерсиализира начинанието.

И една от причините е, че у нас през годините бе въведен съвсем друг модел на платена телевизия. Постепенно пазарът се окрупни, цените достигнаха някакъв предел и няма как вече статуквото да се разтури.

Всъщност за футбол и досега се заплаща от потребителя, при това без да го питат. Големите телевизии продават програмата си на операторите, а в пакета има и футбол. Така че приказките как едва ли не хората гледат безплатно първенствата на Англия, Испания, Италия и Германия абсолютно не отговарят на истината.

А в таксата на потребителя трябва да е включено абсолютно всичко. Въобще не е необходимо да се заковава допълнителна. Медията, която излъчва българското първенство е достатъчно могъща, за да преговаря с разпространителя за по-високи такси. Обратно, ако тя обособи футболните си части в отделен пакет, операторът ще бъде в правото си да зададе въпроса за какво е платил. А това пък да намали стандартната цена към потребителя.

Тези, които отново вкарват в играта идеята за платен канал

разсъждават повърхностно и дори с елемент на спотаен рекет. Излиза се от обстоятелството, че хората  не могат да живеят без български мачове и ще започнат да си плащат за това удоволствие. Първо, такива решения се взимат на базата на сериозно изследване. Това, че примерно 200 хиляди средно гледат сега българските мачове въобще не означава, че ще го правят и срещу заплащане.

Минимален процент са тези, които ще го преглътнат безропотно и ще започнат да плащат 50 лева вместо досегашните 45 на месец. Огромната част ще се откаже, а не трябва да се забравя и силата на модерните технологии. Преди няколко години опита да се въведе такса върху излъчването в интернет завършиха с пълно фиаско. Въобще всякакви опити за блокиране са обречени предварително на неуспех. Хората ще намерят начин да гледат - повече от сигурно е. А дори и това да се инкриминира с ефективна присъда, българският футболен продукт не е от жизненоважно значение. Те и затова законодателите вече са го извадили от списъка със събития от национално значение.

Което в случая е огромна грешка поради следната причина

Безспорно футболът е бизнес. Това че е бизнес и от него се печелят много пари, не пречи в държави като Англия, Германия, Италия, Франция и т.н. държавните телевизии да отразяват обилно футболния живот. Фактът, че една изцяло комерсиална телевизия го излъчва директно съвсем не означава, че държавните трябва да го изключат от менюто си. Правят многочасови студия с видео репортажи и анализи от мачовете в кръга. Това говори красноречиво, че държавата е признала футбола там за приоритет и дава на гражданите безплатно възможността да се информират за него.

При нас този аспект е почти напълно пренебрегнат. В Русия, например, върви дебат за демонополизацията на преките предавания. Там са стигнали до убеждението, че руският футбол трябва да върви по много канали, да се върне и по държавния. И специалистите са на мнение, че именно монополът е причината правата да струват толкова евтино. Руското първенство е в топ 10 по качество, а правата му струват поне 20 пъти по-евтино, отколкото в развитите дестинации.

Нашата твърде безрадостна и кратка историческа справка показва, че излъчването на български футбол е проблемен въпрос. Вече две телевизии инвестираха десетки милиони в това начинание. Едната приключи съществуването си с поглъщане, другата живурка след края на голямото изхвърляне. Затова мечтите и розовите сънища за бляскавото бъдеще с реки от пари са малко прибързани. Истината всъщност е много по-различна. Българското първенство е труден продукт за позициониране и от него поне в близко време няма как да се правят пари. Азбучна истина е, че едно нещо за да се продаде, трябва да има кой да го купи.

Още по-абсурдно звучи идеята да се прикачи към гледаем продукт, какъвто безспорно е английският футбол. Тук пък възниква естествения въпрос в зрителите на английския футбол, защо аджеба трябва да се плаща за български мачове. В последните 20 години в България се изгради стабилна, многохилядна аудитория, която обича английските грандове и въобще не се вълнува от "Левски" и ЦСКА.

Честното, коректно и почтено отношение към негово величество зрителя е измислено отдавна зад океана.

Нарича се „плащаш, за да гледаш”

Един пример за илюстрация. През тази година спортно събитие номер едно ще бъде боксовият мач между Флойд Мейуедър и Мани Пакиао. Хонорарът на първия "артист" е 100 милиона долара, а на втория около 20-30 млн. Откъде идват тези баснословни суми? В системата „плащаш, за да гледаш” се предвиждат между 15 и 20 милиона телевизионни абонати, които ще преведат с картите си 19,99 долара без ДДС. Ето как се продава спортно събитие. А у нас, ако по същата система се продава "Лудогорец" - "Берое" няма да се наберат и 100 човека. Това е картинката, за жалост. Другото прилича на способ да се бръкне отново в празния джоб на българина.