Санкционираните по американския „Глобален закон Магнитски“ българи остават недосегаеми в ЕС – поне засега.

Това стана ясно от отговора на въпрос на Клуб Z на зам.-председателя на Европейската комисия за ценностите и прозрачността Вера Йоурова.

На този етап тези хора не могат да бъдат пипнати дори по предложените днес от Брюксел затегнати правила за борба с корупцията в ЕС и по света.

„За списъците и налагането на санкции срещу индивидуални лица има определен набор от критерии, които трябва да присъстват във всеки отделен случай. Санкциите трябва да бъдат приети от Съвета (страните членки – б.р.). Така че в момента не виждам никаква възможност за каквито и да било реакции“, отговори Йоурова.

През 2021 г. САЩ санкционираха по закона "Магнитски“ бизнесмените Васил Божков и Делян Пеевски, както и бившия зам.-председател на Националното бюро за контрол на СРС Илко Желязков.

Преди два месеца под ударите на Вашингтон попаднаха бившият финансов министър Владислав Горанов, бившият икономически и енергиен министър Румен Овчаров, лидерът на движение „Русофили“ Николай Малинов и бившите директори на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов  и Иван Генов.

Как ЕС ще бори корупцията „по света и у нас“

Европейската комисия предложи днес уеднаквяване на определението за корупционно престъпление в ЕС, както и въвеждане на санкции за случаи на корупция по света.

Тя подкрепя идеята на върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел за създаването на Санкционен режим по Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС).

Предвижда се ЕК да изработи карта, на която да бъдат отбелязани най-застрашените от корупция места в Съюза. От „Берлемон“ изразяват готовност да подготвят стратегия за борба с корупцията, която да бъде съгласувана със Съвета и Европейския парламент.

Сред предложенията е подемането на кампании за запознаване с опасностите от корупцията, въвеждането на задължителни правила за прозрачност при работата на служителите на бюджетни заплати с осигуряване на открит достъп до данни от обществен интерес и с проверки за конфликт на интереси на чиновниците.

Мерките предвиждат също повишаване на прозрачността за имуществото на бюджетните служители.

ЕК предлага в страните членки да има служби за борба с корупцията, както и да бъде уеднаквено определението за корупционно престъпление и то да бъде разширено, като включи присвояване, търговия с влияние, злоупотреба с власт, възпрепятстване на правосъдието и незаконно забогатяване чрез подкупи.

Според Комисията е необходимо повишаване на наказанията за тези престъпления и общо схващане за утежняващите и смекчаващите обстоятелства.

Предложението предвижда държавите от ЕС да приемат прозрачно законодателство, което предвижда ясни срокове за отпадане на имунитетите при разследване на корупция. Трябва също така да бъде премахната твърде кратката давност за престъплението, която в някои страни членки е едва 3 години, изтъкна еврокомисарят за вътрешните работи Илва Йохансон.

Като утежняващо обстоятелство трябва да бъдат считани фактите, че извършителят е на висша длъжност, ако престъплението е в полза на трета страна или ако е дело на организирана престъпна група (ОПГ).

Скандалът „Катаргейт“, разтърсил Европейския парламент, е именно случай на престъпление в полза на трета страна, изтъкна Вера Йоурова.

Комисията предлага също ЕС да бъде в състояние да налага санкции за корупция, независимо къде по света се намира местопрестъплението.

Щети за € 120 млрд. годишно

Корупцията струва на икономиката на ЕС поне 120 милиарда евро годишно изтъкват от Комисията. Според данни от проучване на Евробарометър миналата година 68 на сто от европейците са заявили, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна. Едва 31 на сто смятат, че усилията на тяхното правителство за борба с корупцията са ефективни.

Предстои да бъде изготвен списък с рискови сектори, каза Йоурова. В тях ще бъдат включени обществените поръчки и търговията с ценности и поризведения на изкуството.