В тази история ще разкажем за хъркането като полезна и творческа дейност. Което веднага значи, че тук няма да стане дума за депутатското хъркане в пленарна зала - то е жалко и непродуктивно. Но нека започнем от по-далеч.

Хъркането е познато от дълбока древност. Всъщност има и много крилати фрази, свързани с този физиологичен феномен или по-скоро недостатък, а може да го наречем и страдание (най-вече за околните). Известни са и словосъчетания като "Хърковатата чета на Бенковски", "Голямото нощно хъркане", "Хъркачът Да Гама от село Рупча", "Преброяване на дивите хъркачи" и т. н. Също така има случаи на мощно хъркащ пътник в самолет. Електрониката на борда така полудяла, че се наложило или събуждане, или приземяване.

Да не пропуснем и големия екологичен скандал в Рила, където хъркащи туристи изгонили популация защитени от закона птици.

Хъркането бива няколко вида. Днешната тема е хъркането по време на сън. Уточнявам това, защото има и хъркане в будно състояние. Описан е такъв случай с Гай Юлий Цезар, който изхъркал, когато трима човека начело с И Ти Ли Бруте го пронизали с мечовете си.

Хъркането при сън е много неприятно явление. Историците твърдят, че хъркането на Джозефина било причина за развода ѝ с Наполеон. Колектив от приятели обаче направи много важно откритие за превръщането на хъркането в изкуство.

Този колектив обитаваше обща квартира до градинката „Кристал“. Там в 3 стаи живееха 7 човека с различни творчески натюрели. В две стаи спяхме всички, а в трета се ширеше наш приятел, който хъркаше невероятно. Толкова невероятно, че ако човек попадне за пръв път в този апартамент, веднага би възкликнал: "Тука е хъркано!"

Хъркането беше ту басово, ту тенорово, на моменти изчезваше и после внезапно се появяваше като водопад или вулкан, или като двете заедно. Някои път биехме шамари на хъркащия, мислейки, че умира, но уви, не беше така. Опитвахме да го заглушим със силна музика - Малер, Пендерецки, Шнитке. Нищо не помагаше. Хъркането отново възкръсваше като Феникс из пепелищата от звуци.

И тогава дойде нощта, в която се случи чудото. Хъркащият си беше пийнал и си легна рано. След като заспа, звъннахме на едни приятели джазмени и цялата банда се изсипа с все инструменти в квартирата. Хъркането зад вратата звучеше мощно, неравно, мрачно и непредсказуемо. Хъркащият изпълняваше соло. А музикантите, като истински джазмени, поеха неравноделния му ритъм, водеха се по него, импровизираха, но винаги в ритъма на хъркането. Стана невероятен джемсешън.

Останалите съквартиранти си бяхме наредили столове и се кефехме на това уникално изпълнение.

После това това се превърна в традиция и всяка събота квартирата имаше (с вход, естествено) нещо като нощно джаз-парти с хъркане. Вече виждахме афишите за Монтрьо, Париж, Варшава. "Тази вечер за вас ще хърка..." Абе, световна работа! Чу се нещо за турне из страната, но...

За жалост се оказа, че когато спи на чуждо място, вокалът си хърка съвсем нормално и равноделно. Тоест - скучно.

Ами, това е кратката история на новата българска музика.