"Сложете ни в затвора за 5, 7, 10 години. Няма да се бием. За кого си даваме живота?" 

С подобни коментари мобилизирани руснаци от 1004-ти полк на руската армия (от Калининград) засипаха командира си във видео, публикувано в канала "Осторожно. Новости" в "Телеграм".

Войниците са бесни на местните военни подразделения на ДНР.

"Те поставят момчетата ни на позиции и в първия удобен случай бягат. "Тези от Калининград са месо". Това са техни думи. Правете каквото пожелаете, аз се махам оттук!"

После се обажда друг глас.

"Те разделят армията. Когато работихме с инструктор го питах, защото се притесних: "Защо ни разделяте?" Той ми отговори: "Винаги ще го правя. Вие сте си вие, ние сме ние. Това ваш дом ли е?", пита ме той и като му отговорих "не", той ми каза: "Това е моят дом".

След това говори друг войник, който предполагаемо ще има тежки проблеми дори ако физически остане невредим от войната.

"Ще ви кажа какво е да тичаш към позиции под непрестанен огън. Слава Богу, че нищо не се случи. И извежднъж БАМ - пада граната от дрон. После седиш и пушиш 8 цигари, защото ръцете ти треперят. Да, не съм на 20 години, но ръцете треперят. На всяка възраст това е страшно. И тогава след няколко дни ти казват, че трябва да се изтеглиш през същия насран път. А те (предполагаемо говори за украинците) си седят там безсрамно с термовизионните камери - какво им пречи да дойдат и да ни обстрелват с гранати?"

Друг войник се обръща с директен въпрос към командира.

"Как ще се чувствате, когато убиете цялата рота за една седмица?", пита той и получава нерешителен отговор: 

"А вие какви предложения имате?".

Руснаците избухват в хор, като на един от тях успяват да се различат думите: "Изпратете ни при териториалните сили, където трябва да бъдем!".

"Да не сме някакви специалисти? Не искате да ви отказваме? По-добре да отидем в затвора тогава", обажда се един и е подкрепен от събратята си: "Сложете ни в затвор, никой няма да се бие".

Един войник започва да любопитства.

"Колко време е: 5, 7, 10 години? Не ми пука! Поне ще сме живи и няма да си даваме живота! За кого, защо?"

Командирът обяснява, че няма право да ги поставя зад решетките.

"Кажете на тези, които имат, да го направят. Животът ми е по-скъп, сериозен съм. Ще печеля пари в затвора и ще ги пращам на семейството си. Дотук сме!"

Войник предупреждава командира да не си и помисля да ги изпраща по някакъв коварен начин на фронта. Той уверява, че ще му се стъжни живота и че "няма да простим".

"Готови сме за това, честно. Готови ли сте всички?", пита той събратята си, които потвърждават гръмко с "Да".

Малко по-късно войниците отново възроптават срещу разделението "ние - вие", на което са подлагани от местните подразделения и призовават командира да извика на място наемници да воюяват.

"Ако трябва ще се приберем пеш. Вие си воювайте. Може и с такси да си тръгнем".

Руснаците разказват за един от своите, който "вчера просто излезе навън, седна на пейка, насочи пистолет и си гръмна мозъка". 

"Право в челото. Медикът беше шокиран. Направи го точно пред очите на механика ни. Той вървял и си говорил: "Писна ми! Писна ми!", после паднал на колене..."

"В 04:00 часа вечерта чухме изстрела."

"Целият взвод бе извикан в комендантството. Дойдохме през нощта. Какво е това? 1939 г.? НКВД? Черни камиони?"

Войник пита командира "дали искат още самоубийци"? И продължи:

"Видяхте ли локвата от кръв? Върнах се от линията на съприкосновение и видях счупена военна каска и локва от кръв. Човекът не участваше в нападението. Не отиде, но натисна спусъка. Нормално ли е това? Защото знаеше къде ще отиде, това нямаше да е първият му път. Как трябва да се отнасяме към това?"

Командирът, който почти през цялото време до този момент е мълчал, пита дали е проблемът е в липсата на добра тренировка на мобилизираните. Около него прозвучават въздишки и един уморен глас започва да говори.

"Имаме много проблеми, много пъти ги изразихме. Моля, разберете ни, дайте ни да починем, вчера беше такава бъркотия, хора се върнаха от фронта и не им позволиха да спят. Хора с маски нахлуха, почти разбиха вратите. После го направиха отново и отново. И ядосаха момчета, които не са спали от 4 дни. Не искаме да говорим сега".