Русия се похвали днес, че е пробила украинската отбрана в украинската Луганска област, а украинският президент Володимир Зеленски призна, че положението в Донбас е тежко и че там се водят ожесточени сражения за всеки метър земя.

Русия се готви да приеме закони за интеграцията на четири украински области, които частично контролира и които президентът Владимир Путин обяви за присъединени към страната му миналия септември.

В същоте време в Брюксел, в кулоарите на среща на военните министри на НАТО, германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че 2 процента от брутния вътрешен продукт трябва да бъде минимумът на отбранителните разходи на държавите членки на алианса.

Думите му дойдоха на фона на констатирано вчера от колегите му изпразване на резервите от боеприпаси на съюзниците, които подкрепят Украйна. Оказва се, че на ден тя изстрелва повече снаряди, отколкото те могат да ѝ доставят.

Руските войски са успели да пробият част от отбраната на украинските сили в Луганска област, съобщи министерството на отбраната в Москва, цитирано от Ройтерс.

"В хода на настъплението украинските войски безредно отстъпиха на разстояние до три километра от заеманите от тях преди това рубежи", посочи ведомството в канала си в социалната мрежа Телеграм. "Дори по-укрепената втора отбранителна линия на противника не успя да предотврати пробива на руските военнослужещи."

Ройтерс отбелязва, че информацията не може да бъде проверена чрез независим източник. Командването не уточнява в коя част на фронта е осъществен пробивът.

"Ситуацията на фронтовата линия в Източна Украйна, особено в Донецка и Луганска област, остава изключително трудна", призна днес президентът Володимир Зеленски, цитиран от Франс прес.

В традиционното си вечерно видеообръщение Зеленски каза, че "това е буквално битка за всеки метър украинска земя".

Интернет порталът РБК-Украйна съобщава днес, че Русия се опитва да прикрива големите си загуби в жива сила, като гори телата на убитите войници в окупирания Крим.

Опашка от около десет военни автомобила има постоянно пред непрекъснато работещ местен крематориум в селището Красная Горка в Симферополски район, пише в сводка на украинското командване, цитирана от РБК.

  

В същото време в Москва долната и горната камара на руския парламент, Федералното събрание, се готвят да заседават извънредно на 22 февруари, съобщи РИА Новости. Тя со се позова на председателя на комисията за регламента и организацията на парламентарната дейност в Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент) Вячеслав Тимченко. 

По думите му във фокуса на заседанията ще бъде приемането на закони за интеграцията на четирите нови региона в състава на Русия. Ден по-рано се очаква Путин да направи годишното си обръщение към Федералното събрание. 

Миналия септември той обяви присъединяването на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област към Руската федерация. Москва обаче не контролира изцяло територията на тези региони. Понастоящем Русия владее части от южните Херсонска и Запорожка област, включително Запорожката АЕЦ, почти цяла Луганска и над половината от Донецка област, плюс областния център.

Страните от НАТО трябва да харчат минимум 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус, докато той и колегите му от алианса се събираха за заседание в Брюксел, цитиран от Ройтерс.

"Харченето само на 2 процента няма да бъде достатъчно. То трябва да бъде само основата за всичко останало. В германското правителство в момента се дебатира по този въпрос и скоро ще постигнем съгласие по него", каза Писториус пред репортери.

Германия се управлява от коалиция на социалдемократи, зелени и либерали. Допреди войната тя беше от страните в НАТО, изоставащи в изпълнението на поставената през 2014 г. от алианса цел отбранителните разходи на всяка държава членка да достигнат до 2 на сто от нейния БВП.

Миналата година Германия прие безпрецедентни отбранителни разходи от 100 милиарда евро. Писториус смени неотдавна предшественичката си Кристине Ламбрехт, която беше обвинявана, че програмата не се изпълнява.

С изявлението на Писториус Германия се присъединява към група западни съюзници като САЩ, Великобритания, Полша, които вече се достигнали и надхвърлили цитираната цел и смятат, че тя трябва да бъде минимумът.

Страните от НАТО снабдяват Украйна с боеприпаси от собствените си запаси, но намаляването на запасите им поставя западните отбранителни индустрии под натиск, пише днес британският в. "Гардиън".

Попълването на запасите на съюзниците от боеприпаси е една от темите на започналата вчера в Брюксел двудневна среща на отбранителните министри на алианса.

"Гардиън" посочва, че по информация от НАТО времето за изчакване за доставка на едрокалибрени боеприпаси се е увеличило от 12 на 28 месеца. Това значи, че поръчките, направени днес, няма да бъдат изпълнени до лятото на 2025 година.

Вестникът цитира информация на Асошиейтед прес, че Украйна изстрелва до 6 000-7 000 артилерийски снаряда на ден, което е около една трета от броя, изстрелван от Русия.

Междувременно все по-бързо изтича времето, с което военните поддръжници на Украйна разполагат, за да съберат огромни количества ново оборудване и да го придвижат по линиите за доставки, които бързо се задръстват с пратки, пише в. "Вашингтон пост", цитирайки високопоставени представители от САЩ.

Според служителите увеличаващият се поток на доставки от европейските складове и пристанища към основните разпределителни пунктове и по пътищата и железопътните линии на Украйна, поставя под въпрос възможността всички те да бъдат транспортирани навреме за планираната от Киев пролетна контраофанзива срещу окопалите се руски сили.

Понастоящем оборудването, което отива в Украйна, преминава през три основни транспортни центъра - в Полша, Словакия и Румъния, посочва "Вашингтон пост". Без полагането на големи усилия за улесняване на придвижването на доставките от базите до границата има опасения, че транспортните артерии ще се задръстят и доставките ще забуксуват, пише вестникът, цитиран от БТА.