От 1 януари тази година България е в ERM II - механизмът, който е "последната права" преди приемането на еврото. Очаквано, националистическите формации се активизираха преди поредните извънредни избори и събират усилено подписи за организиране на референдум.

На 11 януари партия "Възраждане" започна да събира нужните 200 000 гласа за референдум с въпрос:

"Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 година?"

Очаквано, той бе подкрепен от вече позабравените "патриоти" от ВМРО.

За да не остане по-назад, някогашният корифей на референдумите - Слави Трифонов - пък се прицели директно в конституцията днес с друго предложение за народно допитване:

"Подкрепяте ли произвеждане на избори за Велико народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно  управление от парламентарна република в президентска република?"

Както винаги при подобни инициативи, стои въпросът - възможен ли е референдум по тези теми?

Може ли да отхвърлим еврото?

Отговорът на този въпрос е простичък и вече бе даден от безброй експерти - не. С влизането си в Европейския съюз България е поела задължението да влезе в еврозоната, когато изпълни нужните критерии. Това е международен договор.

Има и имаше обаче държави в ЕС, които избегнаха приемането на еврото - Великобритания, която запази паунда си по време на своите 47 години в Съюза, Дания, която си издейства право на неучастие в Маастрихтското споразумение от 1992 г., и Швеция, която няма такова право, но заобиколи условията и смята да запази кроната за близкото и далечно бъдеще. 

В Дания и Швеция се проведоха референдуми и отхвърлиха еврото - защо ние не можем да направим същото?

В казуса с Великобритания и Дания имаме договорено изключение още от 90-те - когато такова е предвидено като възможно. Нашето влизане в ЕС през 2007 г. обаче вече е след Договора от Ница (влязъл в сила през 2003 г.), който не допуска този вариант.

Швеция е решила проблема другояче - просто не влиза в ERM II. Доводът на шведите е, че участието в Европейския валутен механизъм е доброволно. А това участие е изискване за влизане в еврозоната. На практика Швеция заобикаля задължението да приеме еврото, като целенасочено не изпълнява едно от ключовите условия за това. 

България обаче вече е в ERM II - което означава, че се очаква в следващите две години да сме изпълнили всички оставащи условия за членство.

А може ли да се отложи влизането в еврозоната?

Въпросът на "Възраждане" целенасочено не иска отхвърляне на еврото, а запазване на лева. Както преди седмица конституционалистката доц. Наталия Киселова обясни в ефира на Нова тв, това всъщност заобикаля изискването референдуми да не могат да бъдат провеждани за вече ратифицирани международни договори.

"В началото инициативата беше да не приемаме изобщо еврото, но след като стана ясно, че е невъзможно, бе решено да се предложи отлагане", отбеляза доц. Киселова.

Конституционно ли е това искане? Според доц. Киселова - да, защото ЕС не дава ясен срок кога трябва да бъде прието еврото, а просто, че това трябва да стане.  Поради тази причина и въпросът на "Възраждане" предполага не отхвърляне на еврото въобще, а запазване на лева до 2043 г. - което чисто технически не нарушава Закона за прякото участие на гражданите във властта и местното самоуправление.

Отговорът на този въпрос е - по-скоро не. Всъщност, не България решава кога точно да влезе в еврозоната - това се преценява от Европейската централна банка и Еврокомисията. След две години в ERM II България би трябвало да е изпълнила всички условия да приеме еврото. 

А новият референдум на Слави?

Слави Трифонов не изненадва с амбицията си да свика ВНС и да превърне България в президентска република - и ако от "Възраждане" имат някакво правно основание да поставят на народно допитване запазването на лева, въпросът в предложението на "Има такъв народ" опитва същото.

Това е втори опит по темата - в първия Трифонов директно предлагаше да се промени устройството на държавата с референдум. Сега действа заобиколно - да свика Велико народно събрание, което да има задачата да смени държавното устройство.

Кой може да свика Велико народно събрание, органът, който може да променя основния закон?

Това е ясно дефинирано в Конституцията, чл. 160, ал. 1:

"Народното събрание решава да се произведат избори за Велико народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители."

А за да се свика ВНС, трябва да има първо предложение на най-малко една втора от народните представители или президента, а НС решава да се произведат избори за ВНС с мнозинство две трети от общия брой на народните представители. С други думи, изисква се сериозно парламентарно мнозинство, което да иска България да стане президентска република.

Тук обаче има един любопитен щрих. През 2020 г., по предложение на "патриотите" (конкретно - ВМРО), бе изменен Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, по-познат като законът за референдумите. Поправката бе малка, но ключова и според нея от закона отпадна забраната да се произвеждат допитвания до народа по въпроси, които са от компетенциите на Велико народно събрание. Какъвто е и случаят с искането на Трифонов за президентска република. Така че формално законът (чл. 9) вече не ограничава Трифонов и компания да поискат едно такова допитване и да го превърнат в политическа тема и тема на предизборната кампания, че и след това.

Както виждаме, и в двата случая става въпрос по-скоро за политически PR, отколкото за провеждане на народни допитвания, които да имат реален ефект върху държавната политика.