Случвало ли ви се е често да обяснявате на „децата“ в семейството си, или на по-млади колеги във фирмата „как беше едно време“? Или вие самите сте на възраст, в която няма как да помните какъв беше животът преди 30 и повече години? Е, на нас в Клуб Z са ни се случвали и двете неща. Особено в контекста на войната в Украйна, започната от Русия, и на фона на повсеместно заливащата ни от медии и социални мрежи соцносталгия, въпросите и неяснотите за същността на тоталитарната държава стават все повече...

Затова решихме да дадем своя принос в помощ на младите хора, които нямат достатъчно информация и не разбират напълно какъв беше животът „едно време“.

Проектът „100 въпроса за тоталитарната държава“ е ориентиран директно към младежите от посткомунистическото поколение на България, за които близкото минало на страната, в която са живели техните родители, баби и дядовци, е Terra incognita, но причината не е, че у тях няма интерес да учат. Техният източник на информация е основно по-възрастното поколение, което съвсем естествено, след като е преживяло своите най-активни години в този период, в повечето случаи го намира за възхитителен.

Паралелно с това дори и в многобройните интернет платформи не успяват да намерят място автентични разкази за цели сфери от живота ни от близкото минало, които са жизнено важни, за да бъдат усетени и разбрани правилно поведението и начина на живот на сънародниците ни, живели в онзи период. Защото именно ксенофобията, хомофобията, криворазбраният консерватизъм, дори омразата, страхът и грозната подигравка, така характерни за съвременния българин, предимно от по-старото поколение, са родени и отгледани във времена и при условия, за които младите не са чували.

Идеята на „100 въпроса за тоталитарната държава“ е да предложим на младите хора да ни попитат – да ни зададат всички въпроси, за думи, понятия, времена, събития и действия, за които са чували или чели откъслечни информации, а по-често са ставали жертва на слухове и подмятания, а екипът на Клуб Z да отговори на всичките им питания.

Макар и близко, това минало е добре забравено, услужливо замазано от пропагандни медии, дори чисто емоционално и носталгично омаловажено от тези, които са били млади по онова време и свързват с него „най-хубавите години“ от живота си. И, разбира се, то удобно служи за оправдание на всички онези, които не са успели да се реализират успешно в наши дни - именно така се оказва, че демокрацията, Европейският съюз и съвременният напълно задоволен и свободен живот са субективно "виновни" за нечии лични неуспехи и неудовлетворености, а тоталитарната държава, силната ръка и потиснатата свобода, се оказват желано битие.

Абсурдното в ситуацията е именно това, че онези, които са най-пострадали от тоталитарната държава, вече не са между нас, малцина помнят, а общата еуфория, подкрепяна от пропагандата, разпространява откровени неистини за богато селско стопанство, бълващи продукция заводи, безплатно образование, здравеопазване, щастливи хора, почиващи в евтини морски и планински курорти, разцвет на науката и изкуството. Обективната истина е, че въпреки категоричната липса на основни права и свободи, хората са се чувствали по-сигурни и за съжаление са били готови да се откажат включително от личната си свобода в името на някакъв имагинерно безопасен „живот“.

Нашата цел няма да е да маргинализираме миналото, нито да омаловажаваме положителните събития (ако има такива) от онова време, но да представим фактите и обективното им тълкуване, така че да покажем зависимости, наследства и проблеми, рефлектиращи днес върху частния сектор и демократичните институции в България.

За да се случи този проект, Клуб Z се нуждаеше от партньор. Идеята ни хареса на колегите от Фондация „Америка за България“, с чиято подкрепа от тази седмица нашите истории започват...

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г. можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.