Г-н Донков, с какви емоции изпращате 2022 г.?

Със смесени емоции я изпращам. Все пак сме свидетели на много катаклизми в световен мащаб и в нашата държава, и в театъра изобщо. Така че със смесени емоции – положителни и отрицателни.

Вие самият бяхте ли изправен пред изненади и предизвикателства и кои бяха най-големите?

Всяка моя следваща роля е предизвикателство и винаги съм изненадан от новите неща, с които трябва да се справя. В професионален план винаги има предизвикателства и изненади. В личен план – слава богу, децата и семейството ми са здрави. Гледам да се радвам на простите неща, малките неща също да ме радват.

Оптимист ли сте за българската култура?

Знам ли и аз… Когато не знам какво се случва всъщност – там, зад кулисите – не мога да съм оптимист, защото виждам, че игрите някак не са честни и чисти. Има такива подмолни течения, които ме карат да не съм чак дотам оптимист. Но като артист смятам, че с този контакт между зрител и актьор в киното и в театъра можем да спасяваме души.

Вярвате ли в силата на интелектуалния елит на нацията?

По моему интелектуалният елит е извън границите на държавата отдавна, защото много качествени хора са напуснали пътуващия кораб. Аз не знам – той толкова много години потъва, че може би вече е потънал, а ние не знаем.

Надявам се, някой с висок интелектуален арсенал да може наистина да помогне, макар и да е един човек. Ние сме били свидетели, че дори един човек може да обърне историята, стига той да е достатъчно силен да поведе останалите. В този момент не виждам такъв или такива. Макар че аз не наблюдавам много политическата сцена. А интелектуалният елит, според мен, все пак трябва да е събирателен образ от образование, култура, изкуство, ако щете – и медицина. Във всички сфери трябва да има такива водещи фигури.

Какви са очакванията Ви от идващата година?

Аз обичам да живея без страх и без очаквания. Нямам реално някакви очаквания. Но вярвам в здравия разум, който върви по вертикалата. Тоест, вярвам, че човек е свързан ментално с много по-голяма сила от тази, която си мислим, че обслужваме тук. И затова вярвам, че спасение има.

Какво ще пожелаете на българите за 2023 година?

За 2023 година да им пожелая да бъдат по-смели. Да бъдат по-позитивни, да могат да учат децата си да ценят важните неща, защото като че ли се занимаваме с маловажни неща от битов порядък, а това не е достатъчно. По-скоро – да обърнат внимание и на духа, защото той е не по-малко важен и чрез него спасението е по-лесно. Чрез него и чрез вярата. Не говоря толкова за религия, колкото за вяра.

*Деян Донков е роден през 1974 г. в град Видин. През 1997 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Енчо Халачев и Снежина Танковска. Магистратурата си завършва при професор Крикор Азарян. Работи на сцените на „Българска армия“, Народния театър и други. През 1999 г. изиграва ролята на Валмон в постановката „Опасни връзки“ и получава „Аскеер“ за изгряваща звезда, след което през годините е отличен с още три награди „Аскеер“. Носител е на „Златна роза“ за главна мъжка роля за филма „Емигранти“, както и на два приза „Икар“ за участието си в „Бая си на бълхите“ и „Платонов“. Участвал е още във филмови проекти като „φ1.618“, „Потъването на Созопол“, „Цветът на хамелеона“, „Каръци“ и др.

БТА