Новите влезли в сила присъди за корупция по високите етажи на властта през 2020 година са единствено оправдателни, което дава съотношение до момента от общо 13 крайни оправдателни съдебни акта срещу едва 3 осъдителни. 

Това сочи ежегодният граждански мониторинг на Антикорупционният фонд (АКФ) на над 45 ключови разследвания на корупция по високите етажи на властта от последните пет години и анализът на практиката на КПКОНПИ за установяване конфликт на интереси дават конкретни отговори на тези въпроси.

"През 2020 г. има 6 нови постановени оправдателни присъди по високите етажи на властта - основно на министри и зам.-министър, като в 4 от случаите прокуратурата се е съгласила в присъдите и дори не ги е протестирала", заяви Андрей Янкулов, един от авторите на мониторинговия доклад и бивш зам.-министър на правосъдието във второто правителство на ГЕРБ, когато министър бе Христо Иванов.

Продължава да няма нито едно корупционно престъпление, което да е наказано с ефективно наказание лишаване от свобода. Нито един краен осъдителен съдебен акт не е постигнат през последните три години – от 2018-та до 2020-та включително.

Мнозинството от високопоставените длъжностни лица са предавани на съд за поведение, за което съдът преценя, че не съставлява никакво престъпление. 11 от 13 оправдателни присъди в разгледаните 45 казуса са именно поради установена от съда несъставомерност на твърдяното престъпно поведение. Обвиненията на прокуратурата често стъпват на превратно прилагане на норми от материалното наказателно право, или на абсурдни логически конструкции. Показателно е, че преценката на съдилищата често не се оспорва дори от прокуратурата от един момент нататък по делата.

Няма изработени критерии за мониторинг на делата за корупционни престъпления от висок обществен интерес от страна на прокуратурата, сочи докладът.

През 2020 г. КПКОНПИ се е произнесла със 122 решения. Конфликт на интереси е установен само с 30 решения, липса на конфликт се установява в 92. Основната част от случаите, по които Комисията се е произнесла, 96 на брой, са за лица, които заемат публична длъжност на сравнително ниско местно ниво – в системата на местното самоуправление, местната власт или в местната администрация. Решенията относно лица на публична длъжност на по-високо и централно ниво, са едва 26.

Ако тези случаи отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на най-високо ниво, то тогава единствено възможният извод е, че корупция там няма, сочи докладът на АКФ.