Естония е безспорно една от най-успешните държави от бившия Източен блок от гледна точка на икономическо развитие, институционална и политическа стабилност и ниски нива на корупция. Последните няколко месеца обаче показват, че силния подем последните 30 години е недостатъчен да спаси страната от най-високите нива на инфлация – 19% според последния доклад на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) към месец юни. Високите цени на нефт и природен газ, прекъснатите линии за доставка, санкциите към Русия и бежанската криза породена от войната в Украйна оказват непрестанно напрежение над цените на стоки и услуги в Естония и ще предизвикат забавяне на растежа в БВП през 2022 и 2023 година. Тъй като тези процеси са тенденции в цяла Източна Европа е интересно да направим съпоставка между икономическите показатели в Естония (като развита икономика в Източна Европа) и България (като по-слабо развита държава от същия регион).     

Според последния доклад на ОИСР за Естония очакваният реален растеж на БВП за 2022 г. е едва 1,3%, а за 2023 г. - 1,8%. Тази прогноза не се различава много от пролетната прогноза на Европейската комисия (ЕК) за Естония, в която ЕК предвижда растеж около 1,0% за 2022 година. Това е драстичен спад спрямо растежа през 2021 – 8,3%. За сравнение в България ситуацията е малко по-различна. Растежът през 2021 г. е бил само 4,2%, но през 2022 г. ще е едва 2,1% според пролетната прогноза на ЕК и 2,5% според доклада на ОИСР за България. За следващата година ръстът в България ще е 3,1% и 2,3% според ОИСР. На пръв поглед изглежда, че темпът на растеж в българската икономика ще бъде двукратно по-висок от естонската през следващите две години. Ако обаче отчетем характера и скоростта на възстановяването от Ковид пандемията, то тогава картината изглежда различно. Естонската икономика се възстанови до нивата от Q4 2019 още в първото тримесечие на 2021 г. България постигна това едва в началото на 2022 година. Това показва едно сравнително по-бързо възстановяване на естонската икономика спрямо българската. Според ОИСР, причината за ниския очакван растеж в Естония е загубата на покупателна способност на голяма част от потребителите предвид високата инфлация. В България ОИСР посочва, че очаква спад в нивото на растеж, продължаващо повишаване на инфлацията, което на свой ред също би ограничило растежа през 2023 година.

Друг индикатор, при който има известна разлика между двете страни е нивото на безработица. В Естония това ниво се е увеличило от началото на 2020 г., когато е било 6,8%. Очакваните стойности за тази и следващата година са съответно 7,1% и 8,3%. В България се наблюдава обратната тенденция като според доклада на ОИСР безработицата ще спадне до 4,7% през 2022 г., при задържане на ниво около 5% през 2023 година.

Области, в които и двете държави имат много общо са нивото на инфлация, бюджетният дефицит (планиран между 4 и 4,5% и за двете държави), географската близост до войната в Украйна и съотношението на бежанци към населението – което е около 3% от населението на Естония и около 1,3% от това на България (30 000 бежанци в Естония и около 100 000 в България) според данните на ОИСР.

Географската близост в голяма степен влияе на първите два показателя. Инфлацията и в двете държави е над средната за ЕС и е 19% към месец юни (20,1% според ЕК към май) и 14,4% към май съответно в Естония и България. Прогнозите на ОИСР и на ЕК предвиждат рязък спад в нивото на инфлация през 2023 г. и за двете държави – до 10,9% в Естония и 8,5% в България. Тъй като инфлацията до голяма степен е вносна, разликата нивото на икономическо развитие не оказва особено влияние върху този фактор.

Приликите не спират до тук. Според ОИСР лихвите в Естония са твърде ниски предвид инфлацията. Тъй като те се контролират изцяло от Европейската централна банка, то ОИСР съветва Естонското правителство да управлява фискалната си политика по-целенасочено – да се финансират най-вече инфраструктурни и отбранителни проекти, както и да се подпомага само на най-нуждаещите се и на бежанците, за да се избегне допълнително инфлационно напрежение. В България ситуацията е сходна заради функциониращия в страната паричен съвет.

Един показател, който безспорно показва огромни разлики между двете икономики е неравенството при доходите. Коефициентът на Джини в Естония е 30,5, а в България е 40,8 – най-високия в ЕС. България страда от най-значимо неравенство на доходите в региона. Интересно е, че според ОИСР средната стойност на Джини при развитите икономики е 30,3, тоест по този показател Естония изглежда е в клуба на развитите държави. България е по-близо според този коефициент до нововъзникващи и развиващи се пазари, при които средната стойност е 45,9.

Всички тези данни от докладите на ОИСР и на Европейската комисия разкриват много прилики в текущото икономическо състояние на двете държави. Разликата в развитието им обаче може да повлияе на темпа на възстановяване по подобен начин както след Ковид пандемията – тоест Естония да се възстановява много по-бързо от България. ОИСР завършва своя доклад за Естония поздравявайки страната за големите ѝ икономически постижения, политическата стабилност и силно развитата в страната дигитална инфраструктура.

 

Институт за пазарна икономика